Луи X не беше така доволен обаче, защото бе пропуснал да отдаде най-напред почит на паметта на баща си и да каже няколко думи за приемствеността на властта. Предварително подготвените две красиви фрази бяха излетели от ума му. Сега вече не знаеше как да продължи.
Отново настъпи мълчание. Тягостно и неловко. Явно нечие отсъствие се чувствуваше на това заседание, отсъствието на покойния крал. Ангьоран дьо Марини гледаше младия владетел и явно очакваше да чуе: „Месир, утвърждавам ви във функциите ви на съуправител и главен ректор на кралството.“
Тъй като не чу нищо подобно, Марини даде вид, че тези думи са били произнесени, и попита:
— По кои въпроси, господарю, бихте желали да бъдете осведомен? За постъпленията на налозите и данъците, за състоянието на държавното съкровище, за декретите на парламента, за глада, който се шири в провинциите на кралството, за разположението на гарнизоните, за положението във Фландрия, за исканията, представени от Бургундския и Шампанския барон?
Това ясно означаваше: „Господарю, ето с какви въпроси се занимавам, а и с много други, които дълго бих могъл да ви изброя. Мислите ли, че ще можете да минете без мен?“
Вироглавия се обърна към чичо си Валоа, сякаш го молеше за помощ.
— Месир дьо Марини — каза Валоа, — кралят не ни е свикал днес за разглеждане на тези проблеми. Ще ги изслуша по-късно.
— След като не съм бил предупреден за дневния ред на съвета, монсеньор, не можех да отгатна.
— Кралят, месир — поде Валоа, без да обърне ни най-малко внимание на забележката му, — иска да чуе мнението ви по повод първата грижа, която трябва да има като добър владетел: грижата за потомството си и за осигуряване на наследник на трона.
— Точно така, месир — заяви кралят, като се опита да заговори царствено. — Мой пръв дълг е да осигуря наследник на трона, а за това ми трябва съпруга…
След тези думи отново не намери какво да каже. Валоа отново взе думата.
— Кралят смята, че още отсега трябва да избере друга съпруга и е спрял вниманието си на принцеса Клеманс Унгарска, дъщеря на крал Карло Мартело и племенница на Неаполския крал. Искаме да чуем мнението ви, преди да пратим посланици.
Думата „искаме“ изненада неприятно не един член на съвета. Нима монсеньор дьо Валоа управляваше? Филип дьо Поатие наклони глава към граф д’Еврьо.
— Ето защо най-напред ми погалиха ухото с перството — прошепна той, а после високо попита:
— Какво е мнението на месир дьо Марини по този въпрос?
Така той умишлено допусна некоректност спрямо по-големия си брат, защото бе право на суверена и само на него да подканва съветниците да изкажат мненията си. Никой не би дръзнал да прояви подобно незачитане в някое съвещание на крал Филип. Но днес като че ли всеки командуваше. И щом чичото на новия крал си даваше вид че ръководи съвета, и братът можеше да си позволи същите волности.
Марини леко изпъчи едрия си гръден кош.
— Унгарската принцеса без съмнение притежава всички качества, за да бъде кралица, щом мисълта на краля се е спряла на нея. Но, ако изключим обстоятелството, че е племенница на монсеньор дьо Валоа; което естествено е достатъчно, за да я обичаме, не виждам какво би донесъл на кралството този съюз. Баща й, Шарл Мартел, отдавна умря и бе унгарски крал само формално.
Брат й, Шаробер…
За разлика от Шарл дьо Валоа той произнасяше двете имена на френски.
— … брат й Шаробер успя най-сетне миналата година след петнадесет години домогвалия и борби да вземе маджарската корона, която не се крепи особено устойчиво на главата му. Всички владения на Анжуйската династия вече са разпределени между членовете на многочисленото семейство, което се е разляло по земята като зехтин по покривка. Скоро френското кралско семейство ще изглежда само като клон на анжуйското.13
От този брак не може да се очаква никакво увеличение на територията ни, а крал Филип толкова държеше на това, никаква военна помощ, защото всички тези далечни владетели си имат достатъчно грижи да заздравяват властта в собствените си земи. С други думи, Ваше Величество, сигурен съм, че баща ви щеше да се противопостави на съюз, при който зестрата би включвала повече облаци, отколкото земи.
Монсеньор дьо Валоа беше станал моравочервен и неспокойно раздвижи крака под масата. Всяка фраза на Марини вероломно бе насочена срещу него.
— Много ви е лесно, месир, да се позовавате на онзи, който е в гроба. Бих ви възразил, че добродетелността на кралицата струва повече от една провинция. Прекрасните съюзи с Бургундия, така добре комбинирани от вас, не се оказаха толкова изгодни, че да ви вземем за арбитър в тази област. Позор и горчивини — ето какъв бе резултатът.
— Да, така е! — внезапно се обади Вироглавия.
— Ваше Величество — отвърна Марини с отсянка на умора и презрение, — вие бяхте много млад, когато баща ви ви ожени, а монсеньор дьо Валоа съвсем не изглеждаше толкова враждебно настроен тогава, нито впоследствие, щом само преди две години реши да ожени собствения си син за сестрата на съпругата ви, за да се сроди по-близо с вас.
Валоа прие удара и петната по бузите му пламнаха още повече. Наистина бе сметнал за ловък ход женитбата на сина си Филип с по-малката сестра на Маргьорит, наричана Жана Малката или Куцата, защото единият й крак бе по-къс от другия.14
Марини продължи:
— Добродетелността на жените е нещо несигурно, Ваше Величество, както и хубостта им е преходна, а провинциите остават. През тези години кралството спечели от браковете повече земи, отколкото от войните.
Така например монсеньор дьо Поатие владее Конте — Франш, така…
Валоа грубо го прекъсна:
— Нима съветът ще слуша само перченията на месир дьо Марини или ще обсъди желанията на краля?
— Именно с оглед на тях, монсеньор — отвърна доста рязко Марини, — би трябвало да не слагаме колата пред впряга. Кралят би могъл да има всички принцеси на света и много добре разбирам нетърпението му. Но все пак трябва най-напред да разтрогнем брака със сегашната му съпруга. Монсеньор д’Артоа като че ли не е донесъл от замъка Гаяр очаквания отговор. Така че е необходим папа за анулирането на брака.
— Този папа, който ни обещавате вече шест месеца, Марини, но още не се е излюпил от ненамираемия конклав. Вашите пратеници така хубавичко са се подиграли и погаврили с кардиналите в Карпантра, че те са се разбягали със запретнати раса по полето. Нямате основание да се хвалите с този случай! Ако бяхте проявили повече умереност и уважение към служителите на бога — нещо, което ви е съвсем чуждо, — нямаше да бъдем така затруднени.
— Досега се стремях да осуетя избирането на папа, който да бъде креатура единствено на владетелите в Рим или на онези в Неапол, защото крал Филип искаше папа, който да служи на Франция.
Властолюбивите личности са движени преди всичко от желанието си да упражняват въздействие над цялата вселена, да създават събитията и да доказват правотата си. Богатство, почести, отличия са само средства в очите им. Марини и Валоа спадаха към тази категория хора. Открай време бяха противници и само Филип Хубави бе съумял да предотврати сблъсъка им, използувайки възможно най-пълноценно политическата мъдрост на легиста и военните качества на принца. Но техният спор беше над възможностите на Луи X и той бе съвсем безпомощен да го разреши.
Граф д’Еврьо се опита да усмири духовете и направи едно предложение, което бе прието от двете страни.
— А ако едновременно с обещанието за женитба с принцеса Клеманс накараме краля на Неапол да приеме за папа някой френски кардинал?
— Тогава естествено, монсеньор — заяви вече по-спокойно Марини, — този съюз би бил осмислен. Само че доста се съмнявам, че ще успеем.
— Нищо не губим да опитаме. Нека изпратим пратеници в Неапол, ако такова е желанието на краля.
— Разбира се, монсеньор.
— Какво ще кажете, Бувил? — попита внезапно Вироглавия, за да даде вид, че поема решението на
