което се назоваваше сега.
— Получихте ли отговор на въпросите, които ви бях поставил? — го попита тутакси Вироглавия.
— Получих, сир, получих и беше голяма чест, дето се допитахте до мен.
— Тогава кажете ми истината, ако ще и да е лоша; не се боя да я чуя.
Един астролог от ранга на Мартен знаеше много добре как трябва да се разбира подобно въведение, особено от устата на крал.
— Сир — отговори той, — нашата наука не е безпогрешна и ако звездите никога не лъжат, то ние, като ги наблюдаваме, можем и да сгрешим в тълкованието си. Все пак аз не виждам никакво основание за вашето безпокойство и като че ли нищо не пречи да имате потомство. Небето при вашето раждане е по- скоро благоприятно в този смисъл и разположението на съзвездията е изгодно за бащинство. И наистина Юпитер се явява на върха на Рака, което е признак на плодовитост, а освен това тоя Юпитер при вашето раждане образува триъгълник на дружба с Луната и с планетата Меркурий. Ето защо не бива да се отказвате от надеждата да имате деца, съвсем не. Затова пък противостоенето на Луната спрямо Марс не предвещава на детето живот без изпитания; трябва още от първите му дни да го обградите с най-грижовна бдителност и верни слуги.
Астрологът Мартен си бе спечелил добро име, когато бе предсказал много време отнапред, макар и с доста мъгляви думи, че смъртта на Филип Хубави ще съвпадне със затъмнението през ноември 1314 година. Бе на писал: „Един могъщ владетел на Запада…“, като предпазливо бе избягнал всякакво уточняване. Оттогава Луи Х го ценеше много високо.
— Вашето мнение е драгоценно за мен, метр Мартен, и думите ви ме успокояват. Можахте ли да узнаете кое време е най-благоприятно да бъдат заченати наследниците, които желая?
Мартен говореше винаги бавно, за да има достатъчно време да даде най-насърчителния обрат на своите отговори.
— Да говорим само за първия, сир, тъй като за другите не бих могъл да се произнеса със сигурност… Липсва ми часът на раждането на кралицата; тя не го знае и никой не можа да ми го каже, но мисля, че няма да направя голяма грешка, ако ви кажа, че преди слънцето да навлезе в съзвездието Стрелец, ще ви се роди син, което означава, че времето на зачатието се пада някъде около средата на февруари.
— Добре е, значи, да побързам с поклонението в Сен Жан д’Амиен, което кралицата тъй много желае. А кога мислите, метр Мартен, че трябва да подновя войната срещу фламандците?
— Мисля, че по този въпрос трябва да следвате, сир, внушенията на собствената си мъдрост. Спрели ли сте се вече на някоя дата?
— Смятам да събера армията преди идния август.
Замисленият поглед на астролога се спря за миг нерешително върху краля, върху короната му, върху ръката на правосъдието, която като че ли го притесняваше, защото я носеше на рамо, както градинар носи лопата. — Преди месец август… трябва да преживеем юни… — промълви Мартен.
После додаде по-високо:
— Когато настъпи август, сир, възможно е фламандците да не ви безпокоят вече.
— Вярвам го — извика Вироглавия, — защото миналото лято им вдъхнах ужасен страх и без съмнение ще дойдат да молят за милост без бой преди времето за поход.
Странно е чувството да гледаш пред себе си човек, за когото си почти сигурен, че ще умре, преди да изтекат шест месеца, и да го слушаш какво възнамерява да прави в едно бъдеще, което по всяка вероятност няма да доживее. „Освен ако бъде жив до ноември…“ — си каза Мартен. Защото освен страшното предзнаменование за юни астрологът бе открил втори злокобен аспект, едно гибелно насочване на Сатурн през двадесет и седмата година и четиридесет и четвъртия ден от раждането на Луи.
„Две фатални засичания на небесните тела в разстояние на шест месеца. Ако наистина даде живот на потомък, второто ще съвпадне с раждането на детето… Така или иначе, такива неща не се казват.“
Въпреки това, преди да си тръгне с получената от краля кесия, Мартен сметна за свой дълг да добави:
— Сир, още две думи за опазването на вашето здраве. Пазете се от отрови, особено към края на пролетта.
— Трябва ли да се въздържам от млечници, пачи крак и пумпалки? — попита Луи. — Толкова ги обичам, но е истина, че понякога ми причиняват стомашно разстройство.
После добави, внезапно обезпокоен:
— Отрова ли… Да не искате да кажете ухапване от змия?
— Не, сир, говоря за храни, приети през устата.
— А, добре… Благодарен съм ви за съвета, метр Мартен.
И отправяйки се към съдебната зала, Луи тутакси нареди на първия шамбелан да удвоят надзора в кухните, да употребяват само хранителни продукти с познат произход и да проверяват всички ястия по два пъти, вместо по един, преди да му ги поднесат.
После влезе в тържествената зала, където присъствуващите бяха станали на крака и го чакаха да седне под балдахина.
Разположил се удобно, заметнал краищата на мантията върху коленете си и стиснал ръката на правораздаването малко наклонена в свивката на лакътя, Луи се почувствува за миг равен на господа небесен от църковните витражи. Отдясно и отляво празнично пременените барони бяха свели почитателно глава. Все пак имаше минути на удовлетворение в кралския занаят и Луи се постара това чувство на удоволствие да продължи повече.
„Ето — рече си той, — ще произнеса присъдата си и всички ще й се подчинят, и отново ще въдворя мир и сговор сред моите поданици.“
Пред него бяха застанали двете враждебни групи и той щеше да бъде арбитърът им: от едната страна — графиня Мао̀, надвишаваща с цяла глава и с короната си своите съветници, скупчени около нея, от другата — делегацията на „съюзниците“ от Артоа. По външен вид те се отличаваха с известна пъстрота, тъй като всеки бе облякъл най-хубавите си дрехи, които не винаги бяха по последна мода. Тези дребни дворяни дъхаха на родната си земя; Суастър и Комон се бяха натруфили, сякаш щяха да излизат на турнир, и изглеждаха малко притеснени от шлемовете, които държаха в ръка пред гърдите си. Големите велможи, определени за помощници на краля, бяха благоразумно подбрани по равен брой измежду приятелите на двата лагера. Шарл дьо Валоа и синът му Филип, Шарл дьо ла Марш, Луи дьо Клермон, Беро дьо Меркьор и самият Робер д’Артоа съставляваха опората на съюзниците, Знаеше се, че пък Филип дьо Поатие, Луи д’Еврьо, Анри дьо Сюли, графовете на Булон, Савоя, Форез и месир Мил дьо Ноайе подкрепят Мао̀.
— In nominee patris et filii…22
Присъствуващите се спогледаха изненадани. За пръв път кралят откриваше заседание с молитва и призоваваше божествения разум в подкрепа на своите решения.
— Доста са го променили — пошепна Робер д’Артоа на Филип дьо Валоа; — ето че се смята за владика на амвон.
— Драги мои братя, драги мои чичовци, добри ми братовчеди, обичани ми васали, ние имаме твърде голямото желание, а и дълга, по божие поръчение, да поддържаме мира в нашето кралство и да порицаваме разкола сред нашите поданици…
Луи, който често се запъваше, когато говореше пред много хора, сега приказваше бавно, но отчетливо; той наистина се чувствуваше осенен от вдъхновение и като го слушаха този ден, някои се питаха дали истинското му призвание не с било да стане викарий в провинциална енория.
Кралят се обърна първо към графиня Мао̀ и я призова да се вслуша в съветите му.
— Сир, не желая нищо повече от разбирателството и бих искала да мога във всичко да ви угодя.
Сетне Луи отправи същата препоръка към съюзниците.
— Сир — отвърна Жерар Киерез — нашето едничко желание е умиротворението и да се докажем ваши верни васали.
Луи погледна около себе си своите чичовци, братя и братовчеди.
„Я вижте — сякаш им говореше той, — как хубаво уредих всичко.“
После всички насядаха по местата си и канцлерът Етиен дьо Морне зачете арбитражното решение, което започваше с изложение на височайшите замисли.
