— Приятел — отвеща друг непознат глас.
Аклъ бей и Сали прекъсаха разговора си, станаха и начнаха да се ослушват.
— Да ме заведете при Аклъ бея! — каза непознатият глас.
— При мене иска да доде — рече Аклъ бей, като погледна с безпокойствие на Сали, — кой ли ще да е той?
— Може да е от някого проводен — каза му Сали.
— Може… Иди, та го доведи.
След няколко минути Сали доведе при Аклъ бея едного яничарина, който имаше под мишцата си един голям възел.
— О!… Ти си яничарин — наш враг — каза Аклъ бей, като го видя. — Но да видим, защо ли си дошъл?
— Аз додох с добро намерение и не съм ви враг — рече младият яничарин, като му се поклони. Недоверчивият Аклъ бей изгледа младия яничарин от глава до пети и като поклати главата си съмнително, каза му:
— Да не си проводен от Силистренския паша, за да ни придумваш да се предадем?
— Съвсем не! Аз съм проводен от Караман бея да те поздравя, да ти кажа нещо и да ти дам тези подаръци.
При тези думи младият яничарин развърза големия възел, който беше под мишцата му, извади оттам един позлатен часовник, една пъстра копринена чалма, унизана с Маргарит, и две копринени кърпи, обшити наоколо със злато. Всичко това той подаде на Аклъ бея.
Аклъ бей с голяма радост прие тези подарки, най-повече защото бяха пратени от Караман бея (най- големия му враг). Но той скоро се намуси, като помисли, че този яничарин е пратен да му каже някоя тайна.
— Каква тайна ще ми кажеш? — запита го той с гордост. — Кажи я.
— Караман бей ми е поръчал — рече младият яничарин, като се поклони — да ти кажа, че ако стъпиш в Шумен, ще изтеглиш голямо зло… не от него, а от Джамал бея.
— Голямо зло ли? — с презрение извика Аклъ бей. — Че какво право има Джемал бей да ме закача, когато аз по царска заповед трябва да мина през Шумен? А не мисли ли той, че аз, ако се разгневя, ще бъде за него зле?
— Не знам, но Джамал бей приготви войската си, въоръжи всичките шумненци и чака само да се приближиш до Шумен.
Тези думи накараха Аклъ бей да се замисли.
— Това не може да бъде! — каза той, като поглади лицето си. — Мене ми са поръчали да не закачам другите села, защото, като ида в Шумен, ще ми дадат всичко, що ми е потребно за войската ми. А сега?… Сега трябва да нападвам на селата — инак не може…
— И това е напразно. Джамал бей прибра в Шумен всичките селяни с всичкото им имущество.
— Ах! — с гняв извика Аклъ бей. — Този Джамал бей много ще се разкайва, но ще бъде късно!
После като си помисли, той прибави.
— Нищо друго не остава, само утре да нападнем на Котел, да вземем всичко и да го изгорим. Оттам да идем в Шумен и там самаго Джамал бея да забийме на кол…
— Това може да стане — с присторност каза младият яничарин, — но малко мъчничко, защото Джамал бей тъй лесно не оставя челяка да го забива на кол…
— Мълчи! — извика му сърдито Аклъ бей.
— Аз ще млъкна, но дозволи ми да ти кажа още няколко думи.
— Кажи да видим.
— Дето ще се залавяш с Джамал бея, не е ли по-добре да сториш тъй, както иска Караман бей?
— Че как иска Караман бей?
— Той иска да се съединим с тебе и да предаде Шумен в твоите ръце.
Аклъбеевите очи се лъснаха от радост.
— Бива — каза той радостно, — ако Караман бей се съедини с мене, то и за него, и за мене много добре ще бъде.
— Караман бей иска да се съедини с тебе, но ето с какво условие: като влезеш в Шумен, да го запалиш и колкото богатство добиеш от Шумен, да го разделиш с Караман бея… Съгласен ли си?
— Съгласен съм, съгласен — бързешком каза Аклъ бей.
— Ако си съгласен, потвърди съгласието си писмено.
— Добре.
И Аклъ бей извади от пазвата си една бяла книга, подаде я на Сали и му каза повелително:
— Писвай!
Сали седна и начна да пише:
„Аз, що се подписвам отдолу, обещавам се, че като предам Шумен в жертва на огъня, колкото богатство взема, половината ще дам на Караман бея, защото той, според както се обещава, ще стане причина, за да влезе Шумен в ръцете ми.“
Аклъ бей се подписа, удари големия си печат и като подаде записа на младия яничарин, каза му тържествено:
— На ти тази записка! Караман бей нека бъде верен на думата си… Аз ще изпълня обещанието си.
Младият яничарин скри малката записка, що му я даде Аклъ бей, поклони се и каза:
— Слушай още една дума… един съвет.
— Слушам — рече Аклъ бей.
— Четири часа далеч от Шумен има едно село Преслав, което е много богато, и Джамалбеевите синове са там. Ти с войската си трябва да нападнеш на това село. Джамал бей, за да отърве синовете си, ще доде против вас с всичката си войска. Тогаз Караман бей ще отвори всичките шумненски врати и ти свободно ще можеш да влезеш в Шумен.
Аклъ бей толкоз много се радваше, щото, макар да каза „слушам“, но не чу нищо от онова, що му каза младият яничарин.
— Какво… какво ми каза? — запита го той, след като посмали радостта си.
Младият яничарин му повтори.
— Добре, добре! — с радост рече Аклъ бей и на лицето му се изображи голямо удоволствие. — Иди и кажи на Караман бея, че аз ще изпълня всичко, според както той ме съветува, и никога не ще забравя това добро.
Младият яничарин се поклони и си отиде.
Когато Аклъ бей и Сали останаха сами, първият каза на последния.
— Сега вече Шумен е в нашите ръце. Няма никакво съмнение, че ний като направим Шумен на пепел, както Жеравна, нашето име ще гърми по цял свят. Ах, Сали, колко ще е приятно да гледаме Шумен как гори!
Сали поклати главата си и каза:
— Никак не се надявам. Искам да река, че Караман бей върши някое лукавство.
— Как може да бъде то, като той ми проводи скъпоценни дарове! От това не се ли познава, че той се нуждай от моята помощ? Вероятно е, че той трябва да се е скарал с Джамал бей и иска да му отмъсти, а това обстоятелство ще принесе нам голяма полза. Ний ще гледаме, от когото вземем по-много пари, да бъдем на негова страна.
— Все трябва да се пазим… понеже не знайме защо ни викат в Силистра…
— Ех, Сали, какъв си пък ти — не знам! Явно е, че ще ни проводат да се бийме с московските гяури.
— Да не изтеглим нещо, че…
— Бе гледай си работата! Смей ли някой да ни направи зло? Слава Богу, само нашият табор не отива в Силистра я?… Аз още и в Анадола имам войска.
— Това е тъй, ама…
— Знам аз какво правя, знам. Ако яничарите искат да ни направят зло, то най-първо Джамал бей и Караман бей ще видят коя кръв е по-червена и по-гореща: яничарската ли, или кърджалийската… Но виждам, Сали, че съмва, трябва да вървиме.
