Третият (или Реквием за един убиец)

не си играй с огъня.

— Благодаря ти, но баща ми с неговата опека ми стига!

Магдалена не искаше да бъде груба точно с Александър, тъй като го уважаваше за широките му познания и богатия опит, но умората си казваше вече думата и тя трудно се владееше. Знаеше, че ще съжалява за рязкото си държане, но не можеше да се спре, по принцип не търпеше някой да й казва какво да прави.

— Като си толкова загрижен, как не забеляза с кого е била Мария? Тя доста време е прекарала тук, в твоето заведение. Да беше се намесил тогава! Кажи ми например на кого е показвала реферата си? А това календарче? Виждал ли си го? — тя го измъкна от задния джоб на дънките си, без сама да си дава ясна сметка защо го прави. — Не знаеш нищо, нали? Лени, ти знаеш ли? — извика към приятелката си, която я гледаше учудено и неразбиращо.

Магдалена скочи от столчето, отиде до масата и взе чантата си. Елена и Виктор я гледаха с недоумение. Тя извади шарената папка и втренчено загледа Виктор.

— А ти? Ти виждал ли си това?

— Магдалена, спри се за малко, моля те! — Александър бе дошъл след нея, обгърна с ръка раменете й и с леко побутване я насочи пак към бара. Помогна й да се качи на високото столче. Ръцете й бяха заети с чантата, папката и календарчето. Беше толкова ядосана, че машинално го пъхна обратно в папката, която заедно с чантата остави на бар-плота. Очите й святкаха. Александър я хвана за двете ръце и впи поглед в нейния.

— Моля те, Магдалена, осъзнай се! Наистина не искам нещо да ти се случи. Остави всички тези въпроси на хората, на които това им е работата. Ако се сетиш за нещо, обръщай се към тях, но не се залавяй с тази опасна игра. Моля те!

Както се беше разпалила да отстоява свободата на избора си, така изведнъж тя се почувства изчерпана и някак безсилна. Прииска й се да има някой, в чиято прегръдка да се скрие от този толкова объркан свят. Някой, който да изпълни съкровеното й желание, някой да махне с вълшебна пръчица и да върне здравето на Мария…

— И не се безпокой толкова за сестра си! — Александър като че ли бе прочел мислите й, говореше тихо, с нежен и топъл глас. — Че иначе тя ще се оправи, а ти ще се разболееш. Имай вяра в лекарите, там са едни от най-добрите!

Магдалена се смути от погледа му и същевременно се ядоса на себе си. Отдавна бе усвоила умението да отхвърля или приема мъжките претенции към себе си. Какво й ставаше сега? В този момент видя баща си. Беше влязъл и я търсеше с напрегнат поглед. Магдалена бързо се сбогува с Александър, грабна папката и чантата от бар-плота и скочи от високото столче. Прегърна Елена, като й каза, че пак ще се видят, защото имат още да си говорят, махна с ръка на Виктор и отиде при баща си. Беше време да ходят в болницата.

Тя е жива! Неговата богиня е тук, жива и невредима! Топла и отзивчива! В душата му бушуваше буря. Днес бе разбрал, че тази, която лежи в болницата, е сестра й. Тази, която бе посмяла да напише онзи пасквил, не бе неговата единствена и неповторима избраница. И по-рано бе убеден, че само външно са неотличими, че със сърцето си долавя разликата между двете. Сега вече си даде обяснение защо бе изгубил контрол над себе си. Интуитивно бе открил подмяната! Никога не би постъпил така със своята богиня! Сърцето му бе разкрило фалша в изпълнението на тази самозванка. Кръвта му бе кипнала и го бе тласнала към действия, които онази измамница бе провокирала с държанието си. Как бе посмяла да си присвои нейното име! Да влезе в нейния образ! Няма прошка за лъжата й! Тя трябва да си понесе наказанието. Трябва да си плати за своята пресметлива студенина! Трябва да изчезне завинаги! Това бе единственото решение на задачата… Не може една малка измамница с името на майка му да се представя за неговата богиня!…

Когато загубиш нещо, най-добре го оценяваш. Тази изтъркана истина му се откри в цялата си достоверност. През изминалите безкрайни часове той виждаше пред себе си само една бездънна черна яма. Животът без нея бе лишен от смисъл. Но съдбата отново бе щедра към него. Подаряваше му втори шанс. Тя бе жива! Тя бе жива и той трябваше да направи всичко възможно, за да я спечели. Да завоюва благосклонността й. Не случайно бе кръстен от майка си с име на победител. Това бе нейната заръка да върви през живота без загубена битка. И той ще бъде достоен за името си. Той ще се бие за своята богиня с онези, които я оскверняват с допира си. Днес, без тя да го забележи, я проследи и на два пъти я видя да бъде любезна с мъже, които по-рано не смяташе за свои съперници. Днес, преживял вече мнимата загуба и оценил подарената му възможност, бе открил и жестокото лице на ревността. Той желаеше да ги унищожи, тези уверени в себе си типове, да ги смачка като досадни насекоми, осмелили се да пълзят с похотливите си пипала-погледи по лицето на неговата избраница…

Днес видя и още нещо, което го обезпокои. Тя бе открила неговото календарче. Още същата вечер след нападението бе забелязал своята непредпазливост. Как можа да го забрави в реферата! Наистина тогава не беше на себе си… Добре поне, че полицията не обърна достатъчно внимание на папката. Но ето че не някой друг, а неговата избраница бе тръгнала да дири притежателя на календарчето! Дали се досещаше какво е отбелязано на него? Едва ли! Тя няма как да свърже оградените дати с истинското им значение. Но защо не бе приела, че е на сестра й?

Пред него отново стоеше задача, а той винаги умееше да открива решението.

27 декември

Първият работен ден след празниците започна с оперативка, на която шефът беше недоволен от всички и от всичко. Може би бе преял по празничните трапези или пък гостуването на тъщата му бе дошло в повече, но той бе настроен да търси предимно недостатъците в работата на подчинените си, свидеше му се и най-малката похвала.

Някои може и да бяха прекарали тези дни в щастливото обкръжение на семействата си, но не и Николай. Празниците около Коледа за него бяха едни от най-натоварените работни дни. Като се почне с убийството на момичето преди Бъдни вечер, вписало се в черната серия на маниака, та се завърши с нападението над близначката на самото Рождество Христово, времето му беше изпълнено с анализи и срещи. Въпреки скептицизма на шефа той бе присъединил и последното дело към останалите „подвизи“ на сексуалния психопат. Вярваше на интуицията си, която досега никога не го бе подвеждала. Мисълта му през цялото време бе заета с Пианиста, както го бе кръстил. Дали защото виртуозно успяваше да натисне точно онази точка, с която омаломощаваше беззащитните момичета, или защото безпогрешно ги хващаше в мрежата си след някой концерт, но Николай чувстваше в него нещо, характерно за изпълнител от висока класа. На своя глава той проведе няколко срещи с близки на убитите, за да изясни интересуващия го въпрос къде са били точно преди нападението. Старите данни в протоколите бяха доста непълни, колегите му тогава все още не бяха инструктирани да търсят общото между тези жертви. С риск да си навлече ругатня от шефа, че не го е уведомил за действията си, той посети хората в домовете им точно по празниците. Даваше си сметка колко болезнено за тях е това връщане към неизлечимата болка в момент, когато се опитват някак да скърпят разкъсания си живот, но времето го притискаше. Той нямаше право да се отпусне, да забрави дори за ден надвисналата над някое невинно момиче опасност. Маниакът се бе активизирал. Той щеше в най-скоро време отново да посегне. А се набелязваше и обезпокоителна промяна в характера на неговото изпълнение, което говореше, че нещо го е изкарало извън обичайните релси. Следващият му удар можеше да бъде още по-непредсказуем и жесток.

След проведените тягостни разговори Николай окончателно затвърди предположението си, че трябва да премери сили с умен, пресметлив и много хладнокръвен психар. Момичетата бяха до едно образовани, самостоятелни и твърде придирчиви във връзките си. Как би могъл един смахнат тип да привлече вниманието им, освен ако не е образец на самата порядъчност? Всички те бяха ходили преди нападението на концерт или театър. Сами, без компания, защото всички до една са били уверени в своята способност да отстояват интересите си. Хубаво са ги отстояли! Горките наивни, доверчиви млади създания, уверени в своя опит да отблъскват досадните ухажьори!