състоянието й е стабилизирано, но все пак тя продължаваше да е в дълбока кома. Никой не можеше да им каже кога и дали изобщо ще се събуди. Завариха майка й да седи до леглото на дъщеря си така, както я бяха оставили. Не пожела нищо да хапне от това, което й бяха донесли. Отказваше да се прибере вкъщи. Магдалена се изплаши, като я видя. Бледа и с черни кръгове под очите, тя не приличаше на себе си. Докато успокояваше и убеждаваше майка си, че всичко ще се оправи, баща й отиде някъде, върна се с една медицинска сестра и почти насила й биха някаква инжекция. После двамата заедно я хванаха под ръце, сложиха я в стол на колела и я отведоха към колата. Тя вече не се съпротивляваше, защото едва се движеше. Вкъщи Магдалена я съблече и я сложи да си легне, после изпрати баща си, който тръгна за болницата, след което и тя самата почувства, че е съвършено изчерпана. Безсънните нощи и вълнението си бяха казали думата.
Погледна часовника. Беше малко след единайсет часа предобед. Бе спала повече от дванайсет часа. Тихо излезе от стаята си и надникна в спалнята. Майка й я нямаше. Обиколи навсякъде и видя в хола бележка на масата: „Миличко, отиваме с татко ти в полицията, тъй като ни извикаха. Надявам се да се върнем скоро. Никъде не излизай! Чакай ни! Обичам те! Мама.“ Беше написана преди около половин час. Почувства се като предателка. Всеки нещо прави, само тя спи и сънува едни сънища…
Значи сега сестра й е сама в болницата. Ами ако точно в този момент се събуди от комата? И няма никой около нея? Магдалена бързо се приготви, хапна и набра телефона на баща си. Каза му, че отива при Мария и че ще вземе такси, та да не се безпокоят. Свари го в кабинета на капитана и не можеха дълго да говорят, нито пък той посмя да й се развика, че иска да излиза. Само я помоли веднага да му се обади.
Когато Магдалена пристигна в болницата, видя някаква суетня на етажа, където бе сестра й, и в първия момент сърцето й прескочи. После разбра, че в отделението имат друг спешен случай. Побърза да влезе в бокса. Мария продължаваше да лежи без никакви признаци за промяна в състоянието. Магдалена седна и се загледа в нея. Апаратите писукаха все така загрижено и тя почти се молеше да не се разстрои ритъмът им. Бе виждала по филмите как зигзагът на живота преминава необратимо в зачеркващата всички надежди линия на смъртта. Пред очите й минаха отново различни случки от предишните толкова щастливи дни, без те да са съзнавали това. Тя тръсна глава, за да излезе от унеса си, ядосана, че се размеква. Трябва да вярва, че сестра й ще се оправи! Онази жена от катедралата бе казала да има вяра и упование. И че трябва да му дойде времето, за да й се помогне. Магдалена въздъхна и реши при първа възможност да отиде в „Света Неделя“, където двете ги кръстиха същото лято преди да заминат за Германия, и да запали свещичка за здравето на Мария. Изведнъж се сети за късметите, които им се бяха паднали от коледната баница. Мария по телефона й бе казала, че е изтеглила здравето… И бе недоволна, че не е нещо по-интересно! Колко сме глупави, когато не оценяваме това, което имаме! Сега тя имаше най-голяма нужда точно от здраве! Може би късметът й наистина ще се сбъдне? Защо пък не? При толкова странни неща, които се случиха напоследък… Поне на Магдалена й се искаше да вярва в това. Циганката с нейното плашещо предсказание, жената от катедралата с нейните чудновати думи… Сънят, в който се луташе из белите коридори и търсеше Мария… Как да разбере тези знаци, които определено искаха да й кажат нещо? От вълнение й се припуши. Бръкна в чантата и отново видя папката с реферата, който още вчера в суматохата бе пъхнала там. Все не й оставаше време да го разгърне. Извади го с решението вече да не отлага прочитането му, но първо трябваше малко да се успокои. Взе цигарите и се отправи към мястото за пушене.
Както стоеше зад вратата на стълбищната площадка, стори й се, че вижда в дъното на коридора някакъв лекар. Той май влезе при Мария. Магдалена набързо загаси фаса и тръгна нататък, за да чуе нещо ново, може би този път обнадеждаващо. Когато влезе в бокса, в първия момент се зачуди, че не вижда лекаря до леглото на сестра си. После го видя, надвесен над стола в ъгъла, където бе оставила папката. Той я бе взел в ръце и точно я отваряше. Беше застанал с гръб към нея, но от шума на вратата се стресна, обърна се и изпусна папката. Магдалена очакваше да види доктор Златинов, но това не бе той. А и нямаше как да познае влезлия, тъй като от него почти нищо не се виждаше. Лекарят беше с превръзка, каквато си слагат медицинските работници при грипна епидемия. Тя обхващаше носа и устата му, освен това той носеше тъмни очила, а на главата имаше бяла шапка.
— Извинете, вие кой сте? — успя само да каже Магдалена, застанала на входа към бокса. Лекарят хвърли папката и се насочи към нея с бърза крачка. Тя инстинктивно се отмести от вратата и той излезе. Магдалена почти веднага го последва, но се забави малко, тъй като първо хвърли поглед към сестра си, за да се увери, че е наред. Той толкова стремително бе изхвръкнал, че тя успя да види само края на престилката му как изчезва зад ъгъла. Изтича подир него, но коридорът вече бе празен. Веднага се обади на баща си, който, слава Богу, все още бе в полицията. Капитан Стоев изслуша задъхания й разказ и каза, че веднага ще вземе мерки, а тя да се успокои и да остане на място. След малко дойде и доктор Златинов, явно уведомен за случилото се. Той първо се насочи към Мария, прегледа я, после хвърли преценяващ поглед на апаратите и каза, че нищо не е пипано. Попита я дали самата тя е добре и има ли нужда от нещо, успокои я, че всичко ще бъде наред и като се извини, че има работа, я остави.
Магдалена седна на стола до сестра си и се опита да спре треперенето на ръцете си. Стисна си пръстите, но с това само увеличи напрежението, което усещаше вътре в себе си като бомба, готова да експлодира. Имаше чувството, че всичко в нея вибрира. Какво търсеше този странен лекар? И лекар ли беше изобщо? Ако не бе избягал, тя едва ли би се усъмнила в него. Бе свикнала да има пълно доверие на хората в бели престилки. Но защо той така се стресна, когато я видя? И защо го интересуваше папката на Мария? Нещо много неясно и плашещо бе свързано с този реферат, явно не случайно бе почувствала онази хладина под лъжичката. Този реферат… Какво общо може да има той с всичко това?! Папката се е търкаляла на пода край Мария. Значи тя я е носила някъде, вероятно я е показвала на някого. Е, и какво от това?! Най- обикновена студентска курсова работа. Нито е списъкът на Чандлър, нито на Шиндлер, по дяволите! Какво толкова е написала Мария, че да разбуни така духовете?
Магдалена взе реферата в ръце и го разгърна. Зачете се. Сестра й анализираше причините, водещи при определени обстоятелства до изкривяване психиката на подрастващите, и като възможна деструктивна реакция разглеждаше по-подробно възникването на сексуални отклонения. Какво невероятно съвпадение — като че ли е предчувствала, че ще налети на подобен маниак… Отново й се припуши, но вече не смееше да излиза.
Стана и направи няколко крачки из тясното пространство, за да се успокои. За малко да настъпи календарчето, което отново се бе изплъзнало и се търкаляше на пода. Тя го вдигна и го повъртя в ръцете си. Странно. Пак оная хладна топка се настани в стомаха й. Не бе забелязвала у сестра си склонност към подобни предмети. Те и двете не ползваха нито часовници, нито календари. Откакто имаха мобилни телефони, които им даваха необходимата информация за деня и часа, нямаха нужда от нищо друго. А това календарче, както се виждаше, бе доста използвано. От лицевата страна имаше рекламен колаж на книги по фън шуй и астрология, предлагани от някакво издателство. Магдалена се зачуди. Кой ли е дал на сестра й това календарче? Нямаха познати с интереси в областта на езотериката… Обърна го. Някои дати бяха оградени. Все празнични дни. Защо ли й е трябвало на Мария да ги маркира? Вярно, в Германия тези дни бяха най-обикновени, докато тук, в България, бяха официални неработни дни и дори напечатани с червени цифри. Но пък Мария никога не бе споменавала, че точно тези празници трябва да бъдат отбелязвани по някакъв начин. Шести септември, двадесет и втори септември, първи ноември… Магдалена не си спомняше сестра й да ги е празнувала, нито дори да е говорила за тях. Дали пък толкова я е мъчила носталгията? Дали ги е ограждала, за да не се прекъсва връзката й с родината? Защо нищо не й е казала? А последната оградена дата пък беше 23-ти декември… Това не беше празнична дата! И отново в стомаха й се настани онази хладна топка… Нещо й се завъртя в главата, но тя не успя да стигне до края на мисълта си.
Разсъжденията й бяха прекъснати от медицинската сестра, която доведе капитана и родителите й. Майка й веднага се хвърли да я прегръща, сякаш да се увери, че е цяла и невредима. Вече знаеше, че Мария не е пострадала.
— Какво стана, миличко? Изплаши ли се?
— Всичко е наред, маменце. Който и да е бил, не успя нищо да направи. Ама сигурно ли е, че не е някой от персонала?
— Не, Магдалена — намеси се Николай. — Вече проверихме. Никой от лекарите не е влизал в бокса. Бил е външен човек. Затова искам точно да ми кажете какво видяхте. Как изглеждаше този мъж?
— Висок, с маска, шапка и лекарска престилка…
