кажем, между 550 г. пр.н.е. до 350 г. н.е.) и в най-общи линии от значение е била не толкова числеността й, колкото дисциплината и високият боен дух. Когато през 333 г. пр.н.е. Александър Велики се изправя срещу персийската армия на Дарий III при Ис, той разполага само с четиридесет хиляди мъже (в това число лека пехота и кавалерия), срещу сто хиляди за противника. В напълно разгърнат строй армията на Александър обхващала не повече от километър и половина, докато фронтът на персийците се простирал на три километра. Но щом задължителната подготвителна размяна на бойни действия приключила, неговите опитни тежки пехотинци се втурнали в атака право срещу центъра на персийците. Резултатът става ясен с помощта на най-обикновена физика — дисциплинирана маса от, примерно, тридесет хиляди добре въоръжени мъже с тежки доспехи, бягащи в плътна формация, са ударили персийския фронт със сила, равняваща се на две хиляди и петстотин тона, движещи се със скорост от осем до десет километра в час, при това набрана само за няколко секунди, а на всичко отгоре — с изрядна редица от остриета на копия в предната част. Вероятно малцина от войниците в първите две редици на фалангата на Александър са успели да оцелеят след този удар (поради което най-опитните ветерани обикновено били подреждани малко по-назад във фалангата), но самата инерция на фалангата е достатъчна, за да се вклини в центъра на армията на Дарий само за няколко минути, много преди войските в двата края на дългия персийски фронт да успеят да обкръжат войниците на Александър по фланговете и в тила. Така загубила сцеплението си, персийската армия станала лесна плячка за войските на Александър, които само за два часа успяват да намалят наполовина силите на противника.
С течение на времето военачалниците си правели какви ли не експерименти с тази основна формула на военния успех, с цел да стане по-гъвкава. Най-добри в тази работа били римляните. През близо двете столетия почти постоянни войни, през които първо подчинили всички останали градове държави на Италия, а после сразили и другата велика сила на онова време — Картаген, те успяват да разработят една доста по-усъвършенствана версия на традиционната фаланга. Трудно подвижната маса на фалангата отстъпва пред по-отворения боен строй на легиона, при който войските се разделят на минифаланги (ма-нипули) от около 150 войника в три редици, като манипулите се подреждат в шахматен ред, в три застъпващи се редици. Този строй им предоставя много по-голяма маневреност, особено на неравен терен. По време на битката при Зама (202 г. пр.н.е.) през Втората пуническа война, когато войските на Картаген се опитват да смажат римските легиони с масирана атака, Сципион Африкански дори успява да премести манипулите от средната си линия встрани — така, че да създаде прави коридори между всичките си три формации, през които воините на Ханибал минават съвсем спокойно, без да причинят вреда на никого.
Оръжията също се променят. В римските легиони дългото копие отстъпва място на две по-къси копия за хвърляне — едното леко и с по-дълъг обхват от другото, които легионерите хвърляли последователно по време на настъплението, плюс къс меч за близък бой, когато се стигнело до физически контакт с врага. Но защо точно къс меч? Защото той принуждавал римския войник да се приближи и да се заеме с убиването на врага по един изключително персонализиран начин — и точно този елемент най-много плашел противника. Тук отново ставаме свидетели на „Западния начин на военни действия“, който е свързан както с психологията на милитаризираните до крайна степен общества, избрали именно него, така и с предполагаемия му психологически ефект върху вражеските войски.
По време на възхода на Римската империя битките постепенно загубват характеристиката си на мач по ръгби и се превръщат в поле за изпробване на какви ли не тактически хитрости. Иначе основната логика на бойните действия остава непроменена. Масите въоръжени мъже, организирани в плътни, дисциплинирани формации и екипирани само с хладни оръжия, задвижвани от собствените им мускули, разполагат с крайно ограничен брой алтернативи за водене на бой. Така че през III век от новата ера пехотата властва на бойното поле точно толкова самоуверено, колкото и нейните събратя по бойните полета на XXIII век преди новата ера.
Персийски вестоносец91
флотата открай време е била далеч по-зависима от новите технологии, отколкото пехотата — всеки кораб е вид машина, ако ще и да е само обикновена галера, чиито весла се задвижват от човешките мускули. Морето е несвойствена за човешките същества обстановка, затова оцеляването им в нея никога не е било възможно без помощта на технологията. Не че повечето хора са изпитвали някаква нужда да действат в подобна среда до началото на цивилизацията.
Армиите са част от цивилизацията още от самото й зараждане, защото произлизат пряко от ловните групи на праисторическите племена, ала флотата става възможна и необходима значително по-късно. Примитивните хора са използвали малки лодки за риболов и за пресичане на тесни водни препятствия, но систематичното използване на морето за търговия е трябвало да почака до появата на цивилизациите, произвеждащи разнообразни стоки, които си струвало да бъдат търгувани в големи количества: зърно, вино, минерали и дървесина. Щом веднъж обаче възникнала необходимостта от подобна търговия, то извършването й по море станало неизбежно. Корабите са най-икономичното средство за транспортиране на големи количества стоки на дълги разстояния дори и днес, а до изобретяването на железницата преди по- малко от два века, на практика те са били единственото.
Атакуването на морската търговия на държави, чиито богатства произтичали най-вече от покупко- продажба, е била напълно очевидна (и изключително изгодна) военна тактика. Няма никакво съмнение, че първите специализирани бойни кораби са изобретени точно с такава цел. И което е още по-важно, транспортирането на войски чрез кораби се превръща в особено привлекателна военна опция за района на Средиземноморието, където в повечето случаи морето е най-краткото разстояние между две точки. При наличието на подобни ценни мишени, въобще не е чудно, че бойните действия в Средиземноморския регион скоро налагат създаването на цели флотилии бойни кораби, чиято основна цел била унищожението на флотата на противника, след което ограбването на търговската му флота се превръщала в безнаказано забавление. Ала като имаме предвид водещата роля на технологията в морските битки, повече от забележителен е фактът, че макар бойните кораби в Средиземно море бързо да достигат стандартния си дизайн, иначе напредничав за времето си, през следващите няколко хилядолетия почти не търпят промени.
След четирите хиляди години съществуване на морската търговия във вътрешни морета като Средиземно, маршрутите постепенно започват да включват на запад Атлантическия бряг на Европа, а на изток — през Арабско море до Индия. Тогава, както и в продължение на още три хиляди и петстотин години, търговските кораби включвали особени комбинации от платна и весла, ала бойните кораби, които трябвало да се движат по-бързо и да маневрират във всички посоки, зависели преди всичко от силата на мускулите — няколкостотин гребци били необходими, за да движат морските съдове, при това с голяма скорост. Тук необходимостта от дисциплина и координация била точно толкова голяма, колкото и при фалангите, независимо дали екипажът се състоял от свободни граждани или от роби.
Широкомащабните бойни действия открай време са налагали технологии на организация и производителност, доста напомнящи на тези в индустриалните общества. Когато през V в. пр.н.е. Гърция се изправя пред заплахата от мощна персийска инвазия, атинските корабостроителници са принудени бързо да въведат методите на масовото производство — започват да произвеждат от шест до осем триреми (галери с три реда весла) всеки месец, в продължение на повече от две години. През 480 г. пр.н.е. Гърция вече разполага с около 250 галери, за чиито екипажи били необходими повече от четиридесет хиляди души. Цялото годно за военна служба мъжко население на Атина влиза във флота, като оставя сухопътната защита на страната на останалите гръцки градове държави. Но всички тези необичайни за времето си
