По време на Гражданската война в САЩ се използват не само зареждащите се от предната част на цевта и произвеждащи еднократен изстрел пушки, които виждаме при битката Втория Манасас, а предвестниците на всички модерни оръжия, които познаваме днес. Такива са: зареждащите се от задната част на цевта полуавтоматични пушки като „повторяча“ — карабината „Хенри“, с петнадесет патрона (войниците от Конфедерацията го наричали „онази проклета пушка на янките, дето можеш да я заредиш в неделя и после цяла седмица да стреляш с нея“), първите ръчни картечници като например „Гатлинг“, автоматичните (скорострелни) канонири със задно зареждане, сухопътните мини, бронираните влакове, подводниците, военните кораби с бронирани корпуси, та дори и примитивни форми на разузнаване посредством балони с нагорещен въздух. (Сред европейските наблюдатели, проследяващи демонстрацията на военните балони на моравата пред Белия дом, е и един млад пруски лейтенант на име Фердинанд фон Цепелин.) Войските се придвижвали бързо, на дълги разстояния, по протежение на цялата американска железопътна инфраструктура — битките от Гражданската война са първите в историята, когато пехотата не стига до новата фронтова линия изцяло пеша — а телеграфът предоставя на генералите нови възможности за координиране на действията на големи сили, разпръснати по протежение на целия фронт.
В определен смисъл Гражданската война избухва точно навреме. Ако беше закъсняла само с десетина- петнадесет години, повечето от тези нови оръжия щяха да бъдат достъпни в голям брой и усъвършенствани модели, така че всичко щеше да заприлича напълно на Първата световна война. Но през 60-те години на XVIII век те са и много рядко срещани, и крайно неточни. Голяма част от артилерията се е състояла от съвсем слабо подобрени модели от преди петдесет години, така че ефективният й обхват не се отличавал особено от този на пушките. Артилеристите трябвало да заемат позиции далече от фронтовата линия, за да се защитят от пушечния огън на врага, а далекообхватните бомбардировки били напълно невъзможни. От 144 000 загинали войници, чиято причина за смъртта е известна, 108 000 са убити от куршуми, само 12 500 от артилерийски снаряди и 7000 — от мечове и байонети. (Двадесет години по-късно, когато полевата артилерия е можела да има точни попадения на разстояние от близо два километра, и избухналите снаряди произвеждали хиляди смъртоносни шрапнели, цифрите щяха да бъдат доста по-различни.) Но дори и без съвременната артилерия, към края на Гражданската война нейните бойни полета вече придобиват доста застрашителен вид — по фронтовата линия около Питърсбърг през 1865 година инженерните укрития стават толкова сложни — с блиндажи, бодливи заграждения и ретранслаторни постове — че предвещават с пълна сила окопите от Първата световна война.
Европейските военни наблюдатели не обръщат внимание на тези развития в бойното дело, възприемайки ги като уникални, характерни единствено за обстановката в Северна Америка. Нито пък на някого му хрумва колко трудно ще бъде в бъдеще да се извоюва решаваща победа дори и срещу относително слаб противник. Войските на Севера надвишават по численост четири пъти своите опоненти от Юга (тъй като Конфедерацията отказва да черпи от многобройното си негърско робско население) и най- малко шест пъти — в индустриални ресурси. В годината преди отцепването на южните щати, северните произвеждат 94% от стоманата за цялата държава, 97% от въглищата й и 97% от оръжията. При все това им трябват цели четири години ожесточена война, плюс безмилостна оръжейна производителност, за да принудят Юга да падне на колене.136
Още от началото на войната Северът организира плътна блокада на Юга, за да го лиши от неговата презокеанска търговия, а към края й генерал Шърман целенасочено опустошава цели региони от вътрешността на южните щати. „Ние се бием не само срещу враждебно настроени армии, но и срещу враждебно настроен народ — казва Шърман. — Затова трябва да накараме млади и стари, богати и бедни да почувстват твърдата ръка на войната!“137
А на протестиращите генерал Шърман отговаря така: „Ако хората нададат вик срещу моето варварство и жестокост, ще км отговоря, че войната си е война… Ако толкова искат мир, те и техните роднини трябва да сложат край на войната.“138 Европейските военни не обръщат внимание на тревожните аспекти от американската Гражданска война и продължават да живеят с убеждението, че все още са в състояние да извоюват бързи и решителни победи, като съкрушат противниковите войски на бойното поле. Един човек все пак си дава сметка, че те грешат — макар че умира десетина години, преди Първата световна война да избухне и да докаже правотата на думите му.
Ян Блох, 1897 г.139
Вердюн, 1916 г.140
Предсказанията за следващата голяма война, публикувани на руски през 1897 година от Ян Блох — варшавски банкер и неуморен пацифист, са логически необорими. Като се имат предвид милионите войници, които всяка страна ще свика под знамената си и ще изпрати по границите с железниците, и огневата мощ, с която вече разполага всеки войник, патовите ситуации са просто неизбежни. Офанзивната тактика вече няма да бъде успешна. Но нито един професионален военен не приема на сериозно предупрежденията на Блох. Затова през 1914 година всички армии тръгват в офанзива, напълно убедени, че бързите серии от решителни битки в Наполеонов стил (макар и с далеч по-голям брой войници) ще сложат край на войната за не повече от шест месеца.
Мобилизацията на новите масови армии минава точно по план. Германската армия нараства шест пъти само през първите две седмици на август 1914 година, тъй като всички запасняци постъпват на редовна служба в своите полкове, след което влаковете ги откарват бързо и ефективно към съответните фронтове. Към средата на месеца по германските граници с Франция и Белгия вече са разположени 1485 000 немски войници, готови да влязат в бой, веднага щом слязат от влаковете. Французите, австрийците и дори руснаците извършват същите организационни чудеса. Но после всичко се обърква.
Само за два месеца армиите започват да буксуват. Индустриално произведените оръжия — скорострелната артилерия и картечниците, които бълват по шестстотин патрона В минута — изпълват въздуха със смъртоносна стоманена суграшица, и всеки, който посмее да направи и крачка по бойното поле, рискува почти стопроцентово да бъде убит. Актът на убиване е вече механизиран, а мъжете са превърнати в пленници на машините, притиснати под земята във все по-бързо множащите се окопи. Но веднъж, точно преди да бъдат напълно погълнати от войната, те си спомнят, че са нещо много повече от първобитните си атавистични гени.
Към Коледа на 1914 година, само шест месеца след началото на войната, загиналите са вече повече от милион, а мъжете в окопите са видели с очите си как другарите им умират — или по-точно, как са убити. Ала ето че два дена преди Коледа войниците от един саксонски полк хвърлят внимателно опакован шоколадов кейк през неутралната зона по посока на британските окопи, придружен от бележка, в която молят за едночасово примирие същата вечер, за да отпразнуват рождения ден на техния капитан. В уречения час немският оркестър започва да свири песента „Честит рожден ден“. Британските войници се изправят по парапетите на своите окопи и започват да аплодират, и за свое огромно удивление виждат, че цялата фронтова линия срещу тях е озарена от мекия блясък на свещите по коледните елхи, разположени по протежението на немските окопи. Германското командване е изпратило с готовност елхите на своите войски,
