Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

107 000 тона — годишното производство на 55 000 работници.144

И все пак това пехотата не била в състояние да извърши пробив, макар че, опитвайки се, загинали милиони. Защото, въпреки че снарядите можели да унищожат повечето от вражеските картечници, разположени на предната линия на окопите, а дори и оръдията зад тях, винаги успявали да оцелеят достатъчно защитници, за да забавят максимално атаката и да я превърнат в прескъпо начинание. Освен това бомбардировките разоравали земята до такава степен, че каквото и да е придвижване ставало изключително трудно. Накрая атакуващите можело и да успеят да превземат първата линия на вражеските укрепления — а към средата на войната на места тя е имала до три хиляди метра дълбочина — но до това време противниковият резерв вече със сигурност е пристигнал и е прокопал нова линия окопи в задната част на своя фронт.

Окопите просто не можели да бъдат заобиколени. Единственият опит за стратегически обход по фланга — атаката, която целяла превземането на Дарданелите, после на Истанбул и накрая изхвърлянето на цялата Османска империя от войната, за да отвори директни връзки по море между англо-френс-ките сили и техните руски съюзници — е претърпяла пълно поражение от мините, поставени в протоците, както и от турската пехота, действаща зад бреговата ивица на Галиполи. Британските и немските флоти, съставени от гигантските бойни кораби „Дредноут“, за които никой не щадял пари преди войната в първата истинска надпревара във въоръжаването в света, само се гледали злобно в Северно море, с изключение на еднодневната битка при Ютландия през 1916 година. По време на тази битка немците печелят по точки, но тъй като така и не успяват да разкъсат британската морска блокада, всъщност губят. И през следващите три години нито една офанзива не успява да помести Западния фронт на повече от шестнадесет километра.

През деня над разрушеното от снаряди село висят кървавочервени облаци тухлен прах, а през нощта източният хоризонт реве и кипи в светлини. И навсякъде из тази безнадеждна пустош виждам лицата на поробени мъже — маршируващите колони, перленобели от тебеширения прах, полепнал по прогизналите им от пот изпокъсани униформи, колоните от носачи, кретащи и препъващи се под тежкия си товар под мъжделивата светлина на артилерийския огън, „вълните“ атакуващи войски, лежащи безмълвни и бледи по линията за нападение.

Прикляквал до тях, докато стоманеният глетчер, стоварил се отгоре ни, заглушава всяка моя сричка, всеки фрагмент от послание, изреван в ухото ми. Втурвам се напред с тях, нагоре и надолу през земя, приличаща на разрушен пчелен кошер. И моята вълна се стопява, и втората вълна приижда, после също се стопява, и тогава третата вълна се въздига сред руините на първата и втората, и след известно време четвъртата се блъска в останките на първите три, и ние се втурваме обезумели напред, за да не изтървем артилерийския огън, задъхани и плувнали в пот, на малки групички, защото незнайно как, всички месеци на обучение и тренировки са внезапно забравени.

Достигаме до бодлива тел, която не е срязана, и зад нея виждаме как се надигат сиви каски, и пукотът на картечниците се превръща в стържене на пара, издухана от стотици машини, и скоро наоколо няма никой прав. Час по-късно оръдията ни са „обратно на първата цел“, и бригадата, с всичките й надежди и вяра, е намерила своята смърт по северните склонове на полето при Сома.145

При напълно парализирана военна стратегия и тактика, сведена единствено до търсенето на все по- масирани бомбардировки, войната се превръща просто във война на изтощение. Новите оръжия, като например бойните отровни вещества, само увеличават броя на жертвите, без обаче да успеят да допринесат за дори и крачка встрани от мъртвата точка. През 1916 година отчаяните генерали на Съюзническите сили вече започнали да прибягват до ужасяващия аргумент, че тъй като те имат повече хора от немците, ако заменят живот за живот, накрая пак ще разполагат с няколко живи войника, докато всички немци ще бъдат мъртви. Следователно би трябвало да спечелят те.

Точно това е истинското значение на битките като тази при Сома. Въпросът не бил, че британците са успели да спечелят само петдесет квадратни километра земя за пет месеца, с цената на 415 000 жертви — по около 8000 войника за всеки безполезен километър, — а че немците също били принудени да пожертват свои хора и екипировка на почти същата цена. Така битките се превръщат в индустриални операции, но в обратен ред, при които степента на унищожение на фронта съответства на степента на производителност на икономиката в родните страни.

* * *

Знаменателен е фактът, че терминът „домашен фронт“ влиза в употреба именно през Първата световна война, когато ролята на цивилната икономика изобщо и на оръжейните работници в частност става точно толкова решаваща за победата, колкото и тази на войниците в окопите. Без постоянния приток на оборудване, отговарящо на скоростната „консумация“ на фронта, войниците биха били напълно безполезни. И тъй като мобилизацията на такъв огромен брой мъже оставя големи празнини в нормалната работна сила — франция облича 20% от цялото си мъжко население в униформи, Германия — 18 %, а и другите велики сили не им отстъпват кой знае колко — останалата част от възрастните цивилни трябвало да бъдат пренасочвани от правителството по съответните работни места, които поддържали непрекъснатия процес на оръжейното производство. Така цивилната промишленост също се оказала мобилизирана. Европейските правителства бързо поемат контрола над работната сила и всички суровини в страните си, налагат порциони за всички трудно достъпни стоки и създават истинска военна икономика, фабриките се напълнили с жени, които заменили заминалите на фронта мъже, а повечето производства, с изключение на тези за основните средства за съществуване, били пренасочени за различни военни цели.

Още в началната фаза на войната и двете страни прибягнали до икономическа война, като наложили блокади на морската търговия. Британците го направили по традиционния начин — като спрели всички кораби, отправили се към германските пристанища, и тяхната блокада допускала съвсем малко про-бойни. За да бъдат усетени в пълна степен резултатите от тази блокада, било необходимо повече време, но статистиката сочи, че през последните две години от войната недохранването станало причина за осемстотин хиляди цивилни жертви повече от обичайната за Германия мирновременна смъртност.146 Останали без морска повърхност, германците прибягнали до подводници, за да организират контраблокада на Великобритания. По време на войната те успели да потопят кораби с общ тонаж над петнадесет милиона тона, но само веднъж съумели да постигнат почти пълното откъсване на островната държава от нейния жизненоважен приток на храни и суровини. Веднага щом Кралската флота възстановила старата система на конвоиране на търговските кораби, опасността преминала. А германската кампания по неограничени подводничарски бойни действия през 1917 година изиграла огромна роля за въвличането на Съединените щати във войната срещу нея, което автоматично наклонило везните на числената мощ на страната на Алианса.

Щом цялото цивилно население на дадена нация вече представлява съществена част от бойните действия, може да се каже, че домашният фронт се е превърнал в напълно оправдана мишена не само за бавно действащото оръжие на блокадата, но и за преки военни нападения. А в 1915 година технологичните достижения на човечеството най-сетне успели да произведат оръжие, което било в състояние да удари право в сърцето на вражеските градове и фабрики — авиацията.

Идеята беше да оборудваме от дванадесет до двадесет цепелина и да обучим екипажите им така, че да действат като координирано оперативно обединение. Всеки балон трябваше да носи на борда си около 300 запалителни бомби. Планираше се да атакуват едновременно, през нощта. По този начин над Лондон щяха да бъдат изсипани шест хиляди бомби наведнъж… Когато поискаха да знаят експертното ми