Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

мнение (като изключил! моралните съображения), аз се съгласих, че идеята е напълно приложима.

Капитан Ернст Леман, отряд „Цепелин“ на немската армия147

Ние, които удряме врага там, където бие сърцето му, сме

заклемяйвани като „убийци на бебета“ и „унищожители на жени“. Онова, което вършим, отвращава и нас, но е необходимо. Изключително необходимо. В днешно време няма такова животно като „не-боец“. Модерната война е тоталната война. Войникът на фронта не може да функционира без фабричния работник, без селянина на полето и без останалите, които му осигуряват провизиите и екипировката. Ние с теб, майко, вече сме обсъждали тази тема, и аз знам, че ти много добре разбираш какво искам да кажа. Моите мъже са храбри и почтени. Каузата им е свята, така че, как е възможно да извършват грях, когато само изпълняват дълга си? Ако онова, което ние правим, е ужасно, то тогава нека ужасът бъде спасението на Германия.

Писмо от капитан Петер Щрасер, командващ немската дивизия самолетоносачи148

Бомбардировките над цивилни и градовете им — при това въобще не случайно, докато се опитваш да поразиш военни цели, а с нарочното намерение да убиваш цивилни и да сееш деморализация сред населението — е последната стъпка в бруталната логика на тоталната война. Щом цивилните, които произвеждат оръжията за водене на войната, са истинските стълбове, върху които се държи военната мощ на съответната нация, то тогава те се превръщат в най-важната военна цел. Именно Германия е тази, която полага основите на най-характерната за XX век форма за водене на бойни действия. След избухването на войната нейните цепелини са единствената авиация, която има и обхвата, и капацитета за носене на достатъчно бомби, за да достигне вражеските столици. И появата, и използването им са точно толкова неизбежни, колкото и окопите.

Първото голямо въздушно нападение над Лондон се извършва малко повече от година след началото на войната — на 8 септември 1915 година. Цепелин L-15 под командването на капитан Хайнрих Мати, излита от Северна Германия в късния следобед, прекосява Ламанша при крайбрежието на графство Линкълншир и следва главната железопътна линия южно от Лондон. Около 22:40 часа той пуска няколко бомби над северното лондонско предградие Голдърс Грийн и продължава на юг, докато достига Ръсел Скуеър. И тогава над британската столица се посипва остатъкът от бомбения товар — петнадесет високоексплозивни бомби и петдесет и няколко запалителни. Бомбите валят над Бедфорд Плейс, Куийнс Скуеър, Ламе Кондюит Пасидж, Ред Лайън Стрийт и достигат до Кинг Едуард Стрийт. Най-много хора загиват в ресторант „Делфина“ на Ред Лайън Стрийт — една от бомбите пада точно пред входа на сградата. Предната стена и покривът се срутват върху изумените посетители на заведението — седемнадесет души умират под развалините. Това първо въздушно нападение причинява седемдесет и две цивилни жертви и унищожава имущество на стойност 2,5 милиона долара.

Но и от двете страни на фронтовата линия и технологията, и цялото начинание въобще си остават единствено на аматьор-ско ниво.

Първата задача, която получих след дванадесетина часа обучение в така наречения дуо и соло полет, беше като нощен пилот в анти-цепелиновото подразделение. Адютантът ме попита дали мога да управляваль самолет в тъмното. Казах му, че нямам представа — на дневна светлина не ме биваше особено, та може би нощем ще е по-лесно. През първата ми бойна нощ командващият офицер на станцията ни се качи първи и загина, преди да беше достигнал дори края на линията. Та така влязох в играта.

А после, след един-два полета, ме изпратиха да основа въздушната анти-цепелинова база „Хорнчърч“, специално за нощни полети. Когато се приземих там, установих, че пистата представлява просто поляна, на която пасат овце. Напълно естествено е, че посрещането, което ми оказа собственикът им, не беше от най-ласкавите. И така, след като разчистихме овцете, успокоих фермера и бях разквартируван при него, сформирах там една ескадрила, в която, наред с останалите, беше и Лийф Робинсън. А докато бях в четиридневен отпуск, за да изпълня една далеч по-опасна задача — т.е. да се оженя, той взел, че излетял и свалил първия цепелин.

Сър Артър Харис, по-късно маршал от ВВС и командващ ескадрилата бомбардировачи на Кралските военновъздушни сили в

периода 1942–1945 г.

По съвременните стандарти немските въздушни рейдове над Великобритания по време на Първата световна война, с цепелини, а по-късно и с бомбардировачи с два и три двигателя, са изключително скромни — през цялата война от тях загиват или са ранени само четири хиляди британски цивилни. Но тези въздушни атаки са прецедентът, който отваря път за Ротердам, за Дрезден, за Хирошима и въобще за всички градове, които са разрушени от въздуха през XX век. Както и за стратегията на надпреварата в ядреното въоръжаване. Забавянето се дължи единствено на неадекватната за целите технология. И след 1915 година вече всички и всичко се превръщат в напълно законни мишени.

* * *

Трансформацията на масовата война в стила на френската революция в тотална война в стила на модерните времена отнема малко повече от едно столетие. От момента на разрушаването на ресторант „Делфина“ насам вече не са останали за сриване никакви бариери — само все повече и все по- унищожителни оръжия, които да бъдат използвани съобразно новите, всеобщо признати принципи. И онова, което оказалите се в капана на първата тотална война европейски правителства установяват, за техен огромен ужас, е, че щом средствата за водене на война вече са тотални, то тогава и целите трябва да бъдат тотални. От този момент нататък на практика става невъзможно едната страна да спре на крачка пред тоталната победа, а другата — да се въздържи от безусловна капитулация.

Търговската ревност, милитаристичните тревоги и териториалните спорове, които причиняват Първата световна война, не се различават драстично от онези, довели до Седемгодишната война сто и петдесет години преди това. При стария стил на бойните действия малките армии на двата военни алианса щяха да водят спорадични сражения в продължение на няколко години (докато огромното мнозинство граждани на всички страни — участнички си гледат работата, напълно необезпокоявани). И накрая, когато едната страна успее да докаже, че е по-силна във военно отношение от другата, поне за момента, победените ще бъдат принудени да направят известни отстъпки и ето че навсякъде отново ще се възцари мир. По бойните полета щяха да останат няколкостотин хиляди войници, но нито едно правителство нямаше да падне, нито една държава нямаше да бъде окупирана. Вероятно щеше да се отчете, че цената, която са платили, се е оказала несъответстваща на решените проблеми, но правителствата поне щяха да бъдат в състояние да контролират нещата.

През 1914 година споровете между съперничещите си правителства вече нямат никакво значение — техниките на войната изцяло са изпреварили способността на правителствата да ограничат степента на участието си в нея. Аксиомата, че силата може да бъде победена само чрез по-голяма сила, ги принуждава да направят войната тотална, а степента на жертвите, които тя им налага да изискат от своите граждани, определя, че и целите на тази война трябва да бъдат велики. Когато шестдесет милиона мъже са привикани под знамената, за да облекат униформи и да бъдат изпратени да рискуват живота си; когато във франция например един от всеки трима мъже (в това число деца и старци) бива убит или ранен за период от четири години; когато във всяка държава желанието на хората да правят жертви се подклажда от пропаганда на омразата, представяща войната като морален кръстоносен поход срещу безмерното зло — то тогава правителствата не могат просто ей така да прекратят бойните действия, да разрешат дребната свада в нищожната балканска държавица, която е подпалила фитила на войната, да си разменят няколко колонии и