търговски пътища, да благодарят на оцелелите войници и да ги изпратят по живо, по здраво у дома. Тоталната война изисква само една цел — тотална победа. Така пропагандните лъжи се превръщат в истина — бъдещето на нацията (или иначе казано, оцеляването на режима) наистина зависи от тази победа, независимо какви точно са били причините за войната.
Затова властващите, дори и когато си дават сметка, че военният колапс или социалната революция са напълно реални алтернативи за бъдещето, дори и когато са все още в състояние да си спомнят за какво точно е започнала цялата тази война (а повечето от тях обикновено не си спомнят, защото накрая започват да вярват на собствената си пропаганда), губят както желание, така и възможности за търсене на компромисен мир. И страховете им за колапса и революцията се оправдават.
Колапсът на руската армия на бойното поле и нечуваният глад вътре в страната довеждат до (първата) Руска революция през март 1917 година. Петдесет и четири дивизии от френската армия (половината от общия брой) се вдигат на бунт след поредната безплодна офанзива, а след възстановяването на реда близо двадесет и пет хиляди мъже биват изправени пред военен съд. През месец май четиристотин хиляди италиански войници просто напускат бойното поле при Капорето. А към края на същия месец главнокомандващият на Имперския генерален щаб в Лондон пише следното на генерал сър Дъглас Хейг — командващ Британските войски във франция: „Опасявам се, че не можем да си затворим очите за факта, че, в резултат отчасти на Руската революция, в страната ни се усеща известно недоволство“.149 Междувременно немските окупационни войски в Русия се побратимяват с болшевиките, а Австро-Унгарската империя се оказва на ръба на разпадането си. Ала нито едно правителство не спира да се бие доброволно — до този момент всички до едно са с право убедени, че единствената им надежда за оцеляване е пълната военна победа.
Някои от правителствата на страните — победителки действително успяват да оцелеят, но същото не може да се каже за нито една от властващите групи на победените. Войната унищожава четири велики империи: Германската, Руската, Австро-Унгарската и Османската. А конкретно последните две са напълно разпокъсани на десетки нови държави и територии. Почти половината от народите на Европа, Близкия изток и Африка претърпяват радикални промени на режимите, та дори и на гражданството си в резултат от войната. А няколко от новите политически режими, които се появяват — в Русия веднага, в Италия и Германия малко по-късно — даже и в мирно време съхраняват голяма част от апарата на тоталния държавен контрол над гражданите и икономиката, създаден с цел воденето на първата тотална война.
Накрая изтощението се оказва решаващият фактор за определяне на победителите във войната. Силите на Антантата разполагат с повече хора и ресурси, отколкото Германия и нейните съюзници (макар че има и няколко тревожни момента в периода между излизането на Русия от войната в средата на 1917 година и пристигането на голям брой американски войски на Западния фронт в средата на 1918). Мащабът на загубите от Първата световна война прави всички останали войни в човешката история напълно нищожни. Загиват повече от осем милиона войници, около двадесет милиона са ранени, а от цивилните умират около три милиона души — предимно от недохранване и болести. Но към края на войната на сцената се появява едно ново оръжие, което дава на някои професионални военни надеждата, че може би на окопната война на изтощение най-сетне е намерена алтернатива. Това оръжие се нарича танк.
Първа среща на немски пехотинец с танк,
1916 г.150
В края на 1914 година, веднага след като всички си дават сметка за пречката, която представляват окопите, идва и решението на този проблем. То хрумва на британския офицер, полковник Е. Д. Суинтън. Той си дава сметка, че е необходима бронирана бойна машина, която не само да е недосегаема за картечния огън, но и да носи собствени оръжия, като същевременно може да се движи над издълбаните от снарядите дупки, през бодливите заграждения и над окопите, за което са й нужни гъсенични вериги. Въпреки яростната съпротива на консервативно настроената част от военните среди, Уинстън Чърчил (по онова време отговарящ за военноморските сили) успява да наложи идеята. В резултат на това решение през есента на 1916 година най-ранните модели на така наречените тогава „сухопътни кораби“ достигат до Западния фронт.
Те представляват огромни, примитивни и твърде неудобни превозни средства. Осемчленният екипаж от разголени до кръста мъже, поради невъобразимата 38–40 градусова температура вътре, споделя пространството с даймлеров двигател от 105 конски сили. По време на бой изпаренията от двигателя, примесени с горещите гилзи от снарядите, които се въргалят наоколо, правят атмосферата в танка почти непоносима. Липсват ресори на окачването и създаващият се грохот прави разговорите напълно невъзможни. В почти пълната тъмнина не се виждат никакви сигнали, подавани с ръце, а единствената светлина, която прониква в танка, е от процепите на визьора. Максималната скорост, която са развивали първите танкове, е шест километра в час, а на всеки петнадесет-двадесет километра те се чупели.
Първото масирано участие на танкове в битка е през ноември 1917 година при Камбре. С помощта на своите 176 бронирани бойни машини британската армия успява да напредне десет километра за шест часа, с цената на четири хиляди загинали и ранени войници. По-рано през същата година, по време на Третата битка при Ипр, на британците са били необходими цели три месеца, докато превземат същото разстояние, а за да го постигнат, са изгубили четвърт милион войници. Ала успехът при Камбре се дължи на нещо много повече освен на танковете. За първи път в историята на войната за тази битка са съставени подробни планове за непряк артилерийски обстрел, насочен едновременно към всички немски отбранителни линии в цялата дълбочина на тяхната фронтова зона, чак до най-далечните позиции на резервите. По десеткилометровия британски фронт били разположени хиляда оръдия, но 150-те батареи, които подсилили сектора, пристигнали тайно и не открили огън, дори и за проверка и настройка на стрелбата, чак до мига на офанзивата, за да не предупредят немците за появата си. Това е първата широкомащабна употреба на „стрелба по предварително изчислени данни“, базираща се на въздушно разузнаване, точно съставяне на тактическия план и балистични изчисления. Така, с помощта на танковете и 289 самолета, използвани за набелязване на артилерийските цели, изтребителна авиация и бомбардировачи, британците успяват да разкъсат почти целия германски фронт. Накрая обаче бързата и ожесточена немска контраатака спира настъплението им.
На старата окопна война и патовите ситуации вече е сложен край, защото немците току-що са разрешили проблема за пробива по същия начин, макар тактиката им да не разчита чак до такава степен на танковете. Още в началото на немската офанзива при Рига на руския фронт през септември 1917 година един артилерийски офицер на име полковник Георг Брухмюлер напълно независимо от британците достига до същата формула за изненадващ и бърз пробив на противниковия фронт: масиран непряк и предварително изчислен артилерийски огън, без никакво предупреждение, както и пехотни щурмоваци, подминаващи все още съпротивляващите се вражески ключови позиции, и навлизащи максимално навътре в отбранителната им зона, сеещи объркване и ужас, и накрая принуждаващи врага да предприеме масирано отстъпление.
Въпреки че германските танкове никога не успяват да съперничат на британските нито по качество, нито по брой, през пролетта на 1918 година, след три години дефанзивни бойни действия, немците се решават да предприемат първата си офанзива, надявайки се да спечелят войната, преди пристигането на многобройните американски войски във франция. През март 1918 година при Арас 6608 немски оръдия
