изстрелват 3,2 милиона снаряда още през първия ден на офанзивата и така, само за две седмици, немците печелят повече територия, отколкото всички Съюзнически сили успяват да спечелят през цялата война до момента. Следват нови скоростни офанзиви, така че през пролетта на 1918 година Съюзниците едва не губят войната, но германците не успяват да достигнат нито Париж, нито крайбрежието на Ламанша. В периода между март и юли 1918 година те изгубват един милион свои войници.151
След този временен погром Съюзниците веднага минават в офанзива. Като предни отряди използват предимно британски и канадски военни подразделения, които демонстрират същата способност за печелене на територии, каквато са показали и немците. Танковете така и не успяват да играят решителна роля по време на Първата световна война, но ако войната беше продължила, в плановете за 1919 година са предвидени няколко хиляди танка, с авиационна поддръжка, които трябва да смажат противниковия фронт, следвани плътно от пехотата, придвижваща се в бронетранспортьори. Така, изправени пред безпрецедентен за опита им проблем, военните, участници в Първата световна война, успяват да разрешат дилемата на окопната война. Но не успяват да избягат от самия феномен на непрекъснатия фронт.
По време на „двадесетгодишното примирие“ между двете световни войни многобройни отряди специалисти и от двете страни работят по въпроса как най-добре да използват мобилността на танковете. В периода между 1939–1941 година като че ли германците са първи, открили простата формула. Техният
„блицкриг“ (светкавична война) изисквал скоростно проникване във вражеския фронт на масирани танкови подразделения, с мощна авиационна поддръжка на изтребителите, следвани от моторизираната пехота и артилерията. Веднъж оказали се в отбранителната зона на противника, танковете трябва да се придвижат с голяма скорост до висшите командни и жизненоважните комуникационни центрове на врага, разположени дълбоко в тила, като предизвикат пълен хаос дълбоко по фронта. Така самият фронт ще се разпадне от само себе си, когато войските, които го отбраняват, се окажат отрязани от собствените си генерални щабове и снабдителни линии.
С помощта на формулата за блицкрига през 1939 година германците унищожават полската армия само за три седмици, с цената на само осем хиляди загинали, през следващата пролет във франция жънат същите успехи. Въпреки факта, че французите и британците имат като цяло по-добри танкове от немците, по-успешната тактика на последните им позволява да завоюват Холандия, Белгия и франция само за шест седмици, с цената на 27 000 загинали, 18 000 изчезнали и 111 000 ранени. Непрекъснатият фронт и неговите кървави битки на изтощение вече изглеждат спомен от миналото. Ала това е само илюзия. Защото с влизането си във войната танковете постигат единствено раздвижване на непрекъснатия фронт, което носи унищожителни последици за цивилните.
Нито едно нововъведение във войната не съхранява задълго изненадващия си характер. Така, в разгара на Втората световна война, когато германските части вече се бият дълбоко навътре в Съветския съюз, изтощението отново се завръща, при това с още по-голяма сила. Изходът от блицкриг тактиката на скоростното нахлуване е максималното задълбочаване на отбранителната зона — много километри навътре, с последователни отбранителни окопни линии, минни полета, бункери, укрепления за оръдия и капани за танкове, които биха забавили движението на бронираните машини и накрая биха ги спрели. Понякога отбранителните съоръжения действали, понякога следвали множество пробиви. Но дори и в такива случаи непрекъснатият фронт отказвал да изчезне. Просто се връщал няколко десетки или няколко стотици километра назад, а после отново се стабилизирал.
Новият стил на водене на бойни действия се превърнал в мощен консуматор на хора и бойна техника. Например по време на Втората световна война в Съветският съюз са произведени приблизително 100 000 танка, 100 000 самолета и 175 000 артилерийски установки, от които минимум две трети биват унищожени по време на отделните битки. От друга страна способността на напълно мобилизираните индустриални общества да поемат огромни дози наказания и въпреки всичко да поддържат своята производителност изглеждала неизчерпаема. Същата характеристика би могла да се даде и на цялостно въоръжените нации, с възгледи, затвърдени от патриотизма и пропагандата, с мозъци, промити от тоталитарните режими (които се установили в почти всички воюващи страни, независимо от мирновременното им политическо устройство) да приемат спокойно и най-кошмарните саможертви, без дори да им трепне окото. Две трети от германското население от мъжки пол на възраст между осемнадесет и четиридесет и пет години се оказало във войските, три милиона и половина загинали.152. Но армията продължава да се сражава и през април 1945 година, когато от изток двата съветски фронта тръгват напред, същото става и с англо-американския фронт от запад, и накрая те се озовават на практика в средата на напълно опустошената Германия.
Всичко това щеше да се превърне единствено в повторение на Първата световна война, само че с още повече загинали (с изключение на англоговорящите държави, на които този път им се разминава по-леко, защото влизат в сериозни сражения едва през последната година от войната), ако не беше фактът, че непрекъснатият фронт сега се движи. И тъй като минава през почти всички държави, той унищожава всичко по пътя си.
Черва, разпръснати сред отломките, и кръв, бликаща от един умиращ към друг. Високотехнологични машини, изтърбушени като кореми на крави. Пламъци и степания. Покосени дървета, превърнати в трески. Зеещи прозорци, изригващи порой прахоляк, превръщащ в забрава всичко, което бе останало от някога уютната всекидневна… Виковете на офицерите и сержантите, опитващи се да надви-кат този катаклизъм и да прегрупират взводовете и ротите си. Ето така ние взехме участие в немската офанзива, когато едва успявахме да се чуем през грохота и стенанията, следвайки облаците прахоляк, които вдигаха нашите танкове в северните покрайнини на Белгород…
Изгорелите руини на Белгород паднаха в ръцете на нашите оцелели войски на втората вечер… Получихме заповеди да унищожил! звената на съпротивата в едно предградие, което май се наричаше Дептръотка, ако си спомням правилно… Когато достигнахме края на терена, който трябваше до прочистим, всички се свлякохме на дъното на един огромен кратер и се вторачихме един в друг замаяни и безмълвни. Никой от нас не можеше да произнесе и думи… Въздухът бе изпълнен с тътен и трясъци и се носеше воня на изгоряло… Към края на четвъртата или петата вечер разбрахме, че сме прекосили целия Белгород, без дори да усетим къде му е било началото, и къде — краят.
Белгород — град в южните части на Русия, е имал население от тридесет и четири хиляди жители, преди фронтът да тръгне на изток и да мине през него за първи път през октомври 1941 година. Първият път обаче той изважда късмет. Шеста армия на фон Райхенау го превзема „бежешком“, и въпреки двудневните сражения около града, по-голямата част от сградите и населението му оцеляват. Двадесет месеца по-късно, когато след разгрома на Шеста армия при Сталинград фронтът отново се премества на запад, градът е освободен от съветските войски. И този път има късмет — немците просто нямат време, за да го разрушат по време на отстъплението си.
Но после Белгород е отново превзет, този път от дивизията „Велика Германия“ (в която служи и Сейер). Това става по времето на голямата немска офанзива при Курск през юли 1943 година, при която по фронтова линия, простираща се на стотици километри, се сражават 6000 танка, 30 000 оръдия и 2 милиона души. Когато немските танкове най-сетне биват спрени от руските сили в дълбокия тил, съветската контраатака започва със 70 танка и 230 оръдия на всеки километър, в резултат на което в средата на август Белгород е освободен за втори път (след улични боеве, или по-скоро сред руини), в които загиват още 3000 войника. И в края на цялата тази касапница от 34 000 жители на Белгород остават само 140 — останалите са или забягнали, или мобилизирани, или мъртви.
Белгород не е имал никакво стратегическо значение — просто се е оказал на пътя на войските, фронтът
