Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

за подобни съмнения. Те са поднесли на правителството оръжие, което най-сетне ще превърне в реалност всички обещания на стратезите на въздушните бомбардировки за евтино и сигурно средство за масово унищожение от въздуха. В 5:50 часа тестовете минават успешно, а изпълнените със страхопочитание учени се замислят какво са сторили.

Знаехме, че светът вече няма да бъде същият. Няколко души се засмяха. Други се разплакаха. Но повечето стояха безмълвни. Аз пък си спомних един цитат от индийското свето писание — „Бхагавадгита“. Вишну се опитва да убеди принца, че трябва да изпълни дълга си, и, за да го впечатли, приело своята многоръка форма с думите: „Сега се превърнах в Смъртта, унищожителя на световете“. Предполагам, че всички ние се чувствахме, повече или по-малко, по същия начин.

Робърт Опенхаймер, ръководител на научния екип в Лос Аламос

В научен аспект атомната бомба представлява навлизане в непозната територия, но в милитаристичен тя е просто един оправдаващ цената си по-ефективен начин за реализиране на цел, която е вече централна част от военната стратегия — средство за постигане на резултатите от Хамбург и Дрезден, при това евтино и напълно сигурно при всяка негова употреба. (Дори и по онова време двата милиарда долара, похарчени по проекта „Манхатън“, са нищо в сравнение с цената на опитите за унищожаване на градовете по трудния начин, с конвенционални бомби.) И в съзнанието на повечето хора въобще няма място за етични съображения, свързани с използването на оръжия за масово поразяване на беззащитни градове — на диспута по този въпрос отдавна е сложен край, още в ресторант „Делфина“ преди тридесет години.

В онези дни, когато някой ти кажеше: „Ще направиш това и това!“, ти просто отдаваш чест и казваш: „Тъй вярно!“. Бяхме работили толкова дълго и толкова упорито да усъвършенстваме това оръжие, да адаптираме самолетите така, че да могат да го носят, както и да се обучим за тази работа, че всичко това ни се струваше обикновено рутинно действие.

Полковник Пол Тибетс

На 6 август 1945 година екипажът на полковник Тибетс хвърля оръжието над Хирошима. И тоталната война влиза изцяло във владение на света. За по-малко от пет минути седемдесет хиляди души биват убити от един-единствен екипаж с една-единствена бомба. После той казва следното: „Вече не виждах никакъв град отдолу. Единственото, което виждах, беше огромно пространство, покрито със — това е единственият начин, по който мога да го опиша — вряща черна маса“.

Все едно слънцето се стовари над нас и избухна. Отгоре се сипеха жълти огнени топки. После, на речния бряг, имаше толкова много ранени, че нямаше място къде да се стъпи. И това беше само на километър и половина оттам, където беше паднала бомбата. Дрехите на хората бяха отнесени, а телата им — изгорени от горещите вълни. Изглеждаха така, сякаш от тях висяха дрипи. Имаха мехури, които вече се бяха разпукали, а кожата им висеше на парцали. Видях хора с провиснали черва. Някои бяха загубили очите си. На трети пък гърбовете им бяха разцепени така, че се виждаха прешлените на гръбнака. И всички те молеха за вода.

Г-жа Очи

Ако попадна в сходна ситуация, в която нашата страна е във война и бъдещето й е поставено на карта, ако обстоятелствата са такива, каквито бяха тогава, не мисля че ще се поколебая и миг, преди отново да го направя.

Полковник Пол Тибетс

Полковник Тибетс е необичаен само с онова, което е сторил. Иначе отношението му към войната е същото, което все още доминира в света, въпреки че през шестте десетилетия, откакто той е пуснал сравнително нищожната си бомба над Хирошима, оръжията за масово поразяване са станали още поефективни. Диспропорцията между целта и средствата във военното дело се е превърнала в непреодолима бездна. Причините и разнообразните национални цели на модерните войни въобще не са по- комплексни и отвлечени от онези, които са изпратили армията на Тутмос III в боен марш към Палестина преди три хиляди години. Ала средствата, с които съвременните войни могат да се водят, са изправили цялата човешка раса пред постоянната заплаха от изчезване.

Ето какво казва генерал Дъглас Макартър пред американския Конгрес в края на своята кариера: „Трябва да проумеете историята на войната… С научните методи, които помогнаха на масовото унищожение да достигне ужасяващи размери, войната вече престана да бъде обикновено хвърляне на зара… Ако започнете нова световна война, щастливи ще бъдат само мъртвите… Много добре разбирам, че вие не можете да забраните войната, освен ако и другите не го направят… Единственият начин, по който можете да посрещнете силата, е чрез сила и сте длъжни да се подготвите за това. Но рано или късно, ако цивилизацията държи да оцелее, войната трябва да си отиде“.163 Докато изчезне завинаги обаче, очевидно ще трябва да измине още доста дълъг път. Само две години по- рано самият Макартър поиска разрешение за използване на ядрени оръжия срещу китайците по време на Корейската война.

Всяка епоха драматизира собствените си дилеми и през половината от историята си човечеството е вярвало, че краят на света наближава. Това е повече от сигурно за войната — една древна институция и, което е още по-важно, дълбоко вкоренена културна традиция. Малките държави и отделни национални групи все още са в състояние да постигат политическите си цели чрез организирано насилие, ала конфликтите между големите индустриализирани държави са се превърнали в само-убийствена дейност — което отчасти обяснява защо през последните шестдесет години на подобни конфликти не им е било позволено да стигат до войни.

Въпреки наложителността си, системата за управление на кризите рано или късно ще се провали — единствено коренната институционална промяна е в състояние да осигури дългосрочна сигурност и безопасност, защото технологиите на войната не могат да бъдат внезапно забравени. Тази промяна все още не е постигната на практика, но 1945 година става свидетел на раждането на една от жизненоважните предпоставки за нея. В резултат от двете световни войни преобладаващата част от човечеството вече е престанало да гледа на войната като на средство за сдобиване с лична и национална слава, а я възприема като един много голям и опасен проблем.

Осма главаКРАТКА ИСТОРИЯ НА ЯДРЕНАТА ВОЙНА: 1945–1990 г.

Може ли някой да предположи колко ще бъдат жертвите при една бъдеща война? Вероятно ще са една трета от 2,700 милиона жители на цялата планета — т.е. само 900 милиона души. Разбира се, че е ужасно. Но дори и половината да загинат, пак няма да е толкова зле… Дори и половината от човечеството да бъде унищожено, то другата половина ще остане. Важното е, че ще бъде унищожен империализма, при това напълно, и из целия свят ще шества единствено социализмът.

Мао Дзе Дун, реч в Москва, 1957 г.

Не казвам, че няма да си омърсим ръцете, господин Президент. Казвам само, че загиналите няма да са повече от десет-двадесет милиона, в зависимост от броя на периодите на затишие.

Генерал Търгидсън (Джордж Скот) във филма на Стенли Кубрик от 1963 г. „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба.“

Генерал Търгидсън е нереален образ, разбира се, но Стенли Кубрик го е замислил като карикатура на генерал Къртис Лемей — дългогодишният главнокомандващ на Стратегическото въздушно командване на ВВС на САЩ, който действително е бил голям поддръжник на ядрената война. „Лемей беше напълно убеден,