На практика, именно масираният ответен удар е негласната стратегическа политика на Съединените щати вече в продължение на десетилетие (въпреки че причината за него не е единствената голяма конвенционална война от този период — Корейската война, която само доказва колко удобна е била тази негласна стратегия, дори и когато САЩ все още притежават ядрения монопол в света). Но към момента, когато през 1954 година Дълес най-сетне се решава да я огласи официално, доктрината за масирания ответен удар вече започва да става архаична, при това точно поради причините, очертани от Бърнард Броуди в началото на ядрената епоха — вече наистина няма никакво значение какво точно е ядреното числено превъзходство на Съединените щати, щом като и Съветският съюз притежава способността да изстреля ограничен брой термоядрени бомби срещу американските градове.
Но на цивилните аналитици и експерти в Министерството на отбраната в никакъв случай не настоявали да се избере политиката на минималното възпиране, очертана от Броуди през 1945 година и защитена от Кенън през 1950. Към този момент интелектуалците в сферата на отбраната са на път да се превърнат в напълно нова, отделна професия в Съединените щати — особено онези, събрани сред мозъците на Корпорацията за изследване и развитие (RAND) в Санта Моника, Калифорния, създадена и субсидирана от ВВС на САЩ. Освен това те вече не си губят времето да размишляват върху последиците от използване на ядрените оръжия в теоретичен план. Те са просто граждани на държава, въвлечена в остра конфронтация с ядрено въоръжен опонент, и поне отчасти заразени с антисъветската истерия, която е обхванала Америка в онези години. Поради тези причини те решават да насочат усилията си към поддържане на полезността и приложимостта на ядрените оръжия на Съединените щати.
Когато Съветският съюз започва да придобива ограничени способности за пряко нападение над Съединените щати, Албърт Волщетер от Корпорацията за изследване и развитие извършва задълбочено проучване на уязвимостта на бомбардировачите на Стратегическото въздушно командване спрямо евентуална съветска изненадваща атака. Но през 1957 година Военновъздушните сили не се интересуват от неговите заключения. В отговор на прецизните графики и изчисления на Волщетер, които доказват как съветските бомбардировачи могат да предизвикат нов „Пърл Харбър“ за Стратегическото въздушно командване, комисията „Гейтър“, назначена от президента Айзенхауер за проучване на стратегическата сигурност на САЩ, изпраща делегация, която да разговаря с командващия СВК генерал Къртис Лемей. Генералът обаче отговаря, че американските разузнавателни самолети извършват редовни тайни полети над съветската територия по двадесет и четири часа на ден.
Генерал Къртис Лемей174
Като се има предвид прецизността и прилежността на генерала, когато му възлагат първо нападението със запалителни бомби, а после и с ядрени над японските градове през 1944–1945 година, няма никаква причина да се съмняваме, че той би си свършил работата много добре. Не че щеше да свърши кой знае какво, ако унищожи няколко съветски града едновременно, тъй като подобно нещо със сигурност не би останало ненаказано и руснаците определено биха се върнали, за да си отмъстят. Не става ясно дали той би се извинил, ако: (а) впоследствие стане ясно, че разузнаването му не е оценило правилно разположението на съветските войски и че те всъщност изобщо не са планирали атака и (б) целият свят потъне в ядрена тъмнина и мраз.
Самоувереността на ВВС на САЩ в пълната им способност за извършване на превантивен ядрен удар срещу Съветския съюз ги прави напълно незаинтересовани към теориите за „ограничена ядрена война“, които Бърнард Броуди, вече също работещ в Корпорацията за изследване и развитие, започва да разработва. Още през 1948 година той прави крачка встрани от простата доктрина за възпирането, която е формулирал през зимата на 1945–1946 година, като обявява публично, че „може да се спечели много по- голямо стратегическо предимство чрез превръщане на градовете в заложници, а не чрез произвеждане на трупове“. Най-поучителният (и обезкуражаващ) елемент от тази четиридесет и петгодишна история „за ядрената война, която така и не се случва“, е фактът, че рано или късно, абсолютно всеки се опитва да намери непосредствено военно приложение на ядрените оръжия.
През 1952 година Броуди и няколко негови колеги основават Комитета за стратегическо планиране към Корпорацията за изследване и развитие. През следващите седем-осем години те се занимават с измислянето и разработването на сложни и комплексни теории за ограничаване използването на ядрените оръжия само до бойното поле, а в случай, че бойните действия ескалират до размяна на ядрени оръжия между отделните държави, по стратегии за ограничаването на целите до „не-градове“, които съзнателно ще оставят градските центрове на врага недокоснати. Тази стратегия на контраудара, която предлага използването на ядрените оръжия преди всичко за нападение над военни цели, оставяйки преобладаващата част от населението на съответната страна живо, безспорно би предоставила на победителя възможността да изнудва противника си и да го принуди да се предаде, като отправи заплаха за разрушаване и на градовете. Привържениците на въпросната стратегия изтъкват, че тя предоставя и друго важно предимство в ръцете на САЩ — поощрява Съветския съюз да се въздържа от ядрени удари срещу американските градове, от страх да не изгуби своите.175
Тези теории на Корпорацията за изследване и развитие за поддържане ефективността на американските ядрени оръжия и след като Съветският съюз успява да достигне капацитета за контраудар срещу Съединените щати зависели, разбира се, и от нивото на сътрудничество на СССР. Наличието на подобно желание за сътрудничество обаче е било крайно невероятно. Както се полага на по-слабия, който знае, че със сигурност ще загуби в евентуална ядрена конфронтация, съветската ядрена доктрина категорично обявява, че ако войната ескалира до употреба на ядрено оръжие, никакви ограничения няма да бъдат спазвани. През 50-те години теориите на Броуди и колегите му не се радват на ласкав прием и от страна на главния си потребител — американските ВВС. С течение на времето тревогите на Волщетер за уязвимостта и идеите на Броуди за ограничената ядрена война ще бъдат използвани от американските въоръжени сили като аргументи за създаване на още повече и още по-сложни ядрени оръжия, но през 50-те те не успяват да разклатят по никакъв начин изцяло офанзивната традиция на тоталната война за стратегическо бомбардиране, която доминира в мисленето на Военновъздушните сили на САЩ.
А специалистите от Комитета за изследване и развитие възприемат подигравателно това ограничено мислене. Самият Бърнард Броуди прави сравнение между военните планове и секса, като оприличава ограниченото нападение, само върху „не-градове“ на прекъсване на полов акт и го отнася към сляпото безумие за достигане на крайната цел, характеризиращо плановете на Стратегическото въздушно командване. А неговият колега Херман Кан заявява в очите на щабните офицери от СВК следното: „Господа, това вашето не е военен план — това е военен оргазъм“.176 Ала всички тези призиви остават глас в пустиня.
Към края на 50-те години обаче гражданските политически власти във Вашингтон стават твърде неспокойни относно последиците от американската отбранителна стратегия. През ноември 1957 година, когато комисията „Гейтър“ представя на президента резултатите от запитванията относно бъдещето на масирания ответен удар и евентуалните последствия от атомната война, Айзенхауер отговаря: „Подобен тип война е напълно невъзможна. Не разполагаме с достатъчно булдозери, които да изчегъртат труповете от улиците ни“.177 Точно година по-късно Джон фостър Дълес отива в Пентагона и в прав текст заявява на Комитета на началник-щабовете, че той се отказва окончателно от доктрината за масиран ответен удар. „По напълно тържествен и сериозен начин Дълес припомни, че точно той е бащата на доктрината за масирания ответен удар. После добави, че тя е послужила добре на нацията, като е успяла да възпре вражеските нападения в продължение на години. Колкото и да му е било неприятно обаче, той е стигнал до извода, че доктрината е съмнително предимство. А с нарастването на съветската ядрена мощ тя ще губи все повече своята правдоподобност, поради което американските военни трябва да започнат подготовката на планове и оръжейни системи по алтернативни стратегии.“178
Но Дълес не разкрива своята промяна във възгледите пред обществеността, а администрацията на Айзенхауер се съпротивлява упорито чак до своя край на всяко едно предложение за засилване на
