извършват частни и безполезни лични кампании).
Методът в никакъв случай не може да се нарече приятен, но при всички положения е ефективен. После, в продължение на повече от десетилетие, ООП по принцип избягва тероризма, като паралелно с това се стреми да постигне мирно споразумение с Израел. За съжаление Арафат се оказва влудяващо нерешителен преговарящ, и както той, така и неговият ключов партньор в преговорите — израелският премиер Ицхак Рабин, осъзнава, че свободата на действията им бива все по-ограничавана от консервативните сили в собственото им обкръжение — партията „Ликуд“ и религиозните общности в Израел; „Хамас“, „Ислямски джихад“ и някои от по-малките светски марксистки движения сред палестинците. Всички тези партии и групировки отказват да приемат отстъпките (по отношение на територията, както и на правото на бежанците за завръщане по родните места), които са задължителни за едно мирно споразумение.
След като през 1995 година Ицхак Рабин е убит от еврейски десни екстремисти, палестинските терористични атаки отново биват възстановени, и този път в самия Израел, насред изборната кампания. Но авторите на тези атаки са надигащи се ислямистки движения, които категорично отхвърлят идеята за териториален компромис с Израел, който би създал палестинска държава единствено в малка част от бившата британска мандатна територия Палестина. Тази терористична операция също се отличава с ограничени и постижими цели, но този път мишената е както Арафат, който трябва да бъде заплашен, така и израелските убийци. Целта на движенията „Хамас“ и „Ислямски джихад“, които провеждат тази кампания по поставяне на бомби, при това най-вече в автобуси, за постигане на по-голям брой жертви, е да накара израелските гласоподаватели да се отдръпнат от наследника на Рабин — Шимон Перес, който се очаквало да спечели поради съчувствие след убийството на предшественика му, и да се насочат към водача на партията „Ликуд“, Бенямин Нетаняху — краен противник на преговорите, на който можело да се разчита да протака до безкрай постигането на споразумение с Арафат.
И успели. Бомбите натежали върху везните на изборите в полза на партията „Ликуд“ и през следващите три години в преговорите по мирното споразумение не се забелязва абсолютно никакъв напредък. Не може да се каже, че консерваторите от двете страни си сътрудничат, за да осуетят постигането на двустранното разрешение на проблема, при което израелците и палестинците ще живеят в съседство между река Йордан и морето, но все пак те са (казано в любимата терминология на по-старото поколение марксисти) „обективни съюзници“ — а основното им средство за предотвратяване на стъпките в тази насока е насилието.
Осама бин Ладен, октомври 2002 г.
Тероризмът продължава да бъде безполезно оръжие за директно сваляне на правителства, но през последните десетилетия той се разви и превърна в доста гъвкав инструмент за постигане на други, не толкова драстични политически цели. Ужасяващ, макар и твърде ефективен пример за тази насока на неговото развитие, са терористичните атаки срещу Съединените американски щати, извършени на 11 септември 2001 година от организацията Ал Кайда.
„Ислямисткият“ проект, който вдъхновява Ал Кайда и множеството й клонове и съмишленически организации, изхожда от тезата, че настоящото окаяно положение на мюсюлманските държави се дължи на факта, че са се превърнали наполовина в западни и са пренебрегнали законите на исляма. Поради тази причина Господ се е отдръпнал от тях, своите хора, а за да си възвърнат благоволението му, мюсюлманите трябва отново да заживеят само в своята вяра — така, както Господ е предвидил за тях, т.е. според твърде крайните изисквания на исляма.
Въз основа на този анализ е създаден двуетапен проект за промяна на света. Първият етап предвижда свалянето на всички настоящи правителства в мюсюлманските държави и заменянето им с ислямистки, които да използват властта си, за да върнат обратно своите събратя към единствено правата вяра и поведение. А после, когато всички мюсюлмани по света заживеят както се полага за тях, Господ отново ще застане на тяхна страна и така ще им предостави възможността да се придвижат към втория етап — да обединят целия мюсюлмански свят в една-единствена, обща свръхдържава, която ще завладее Запада и ще го лиши от водещата му роля. В по-крайните формулировки на този проект всичко това завършва с покръстването на целия свят в правата вяра — т.е. исляма.
Сравнително малко са мюсюлманите, които приемат този анализ и подкрепят проекта, но в арабския свят броят им е поголям, защото именно там са държавите, където яростта и от-мянието от настоящата ситуация са достигнали най-крайната ;и фаза. В резултат на тези реалности вече близо четвърт век в то- големите арабски държави действат активни ислямистки групировки. Първата им цел е събарянето на съществуващите (правителства и вземането на властта, за да могат оттам нататък да продължат с изпълнението на втория етап от ислямист-ката си програма, а основното им средство за постигане на тази цел е тероризмът. От края на 70-те години държави като Египет, Саудитска Арабия, Сирия и Алжир са сцени на безброй терористични атаки. Никак не е изненадващо обаче, че ис-лямистите така и не успяват да спечелят властта в нито една от тези държави. Сам по себе си, тероризмът не събаря правителства — той не помогна нито на „Тупамаросите“, нито на партията „Червена армия“, така че няма никаква причина да помогне и на ислямистите.
Средството, което действително би могло да събори дадено правителство (като изключим военния преврат, който е твърде неправдоподобен начин за идване на власт на ислямистите), е излизането на милиони хора по улиците. Едва в подобен случай би могла да се случи истинска революция — било то по старомодния, насилствен начин, или пък по по-модерния стил на не-насилието. Но първото и най-важно условие за постигане на тази цел е да изкараш милионите на улицата — а за ислямистите никой не би го направил. Хората просто не харесват ислямистите, а и не им вярват достатъчно, за да рискуват живота си и да ги доведат на власт. В резултат на този развой на събитията в няколко арабски държави съществува патова ситуация между ислямистите и правителствата, а преобладаващата част от народа стои далече от борбата между тях и му се иска проклятието да се стовари и върху едните, и върху другите. Когато в началото на 90-те Осама бин Ладен създава Ал Кайда в Афганистан, страната вече е достигнала до въпросната мъртва точка.
Още от самото си основаване, Ал Кайда си поставя за цел да не атакува арабски правителства — това тя оставя на останалите ислямистки фракции и движения, а да тръгне право срещу Запада. Същевременно сме длъжни да приемем, че войнства-щите елементи в Ал Кайда не са забравили, че истинската им
цел си остава предизвикването на революции в арабските и останалите мюсюлмански страни, които ще доведат на власт ислямистите и ще завършат първата фаза на великия ислямски проект, след което ще се заемат с връщането на своите хора в правия път и правата вяра. Как обаче преките нападения над Запада биха спомогнали за пораждането на революции в собствените им държави? Как ще успеят да изкарат тълпите на улицата?
Терористите никога не издават стратегията си, но почти сигурно е, че отново става въпрос за politique du pire, този път обаче в международен контекст. Само изключително невежа персона би повярвала, че терористичната атака над Съединените щати, която причини смъртта на три хиляди души, ще накара правителството на САЩ да се изтегли от мюсюлманския свят и да изостави всички свои клиенти, т.е. правителства, там. А Бин Ладен и неговите сподвижници засега не са дали знак да са нито невежи, нито глупави. Всеки разумен човек би предположил, че реакцията на правителството на САЩ би се състояла в по-голяма или по-малка по мащаби офанзива в мюсюлманския свят, предназначена да изтръгне корените на тероризма, както и че американците няма да подбират особено кого ще унищожат в този процес. Съществува доста голям шанс действията на Америка да отчуждят от нея повечето мюсюлмани и да ги вкарат право в ръцете на техните местни ислямистки организации, особено в арабските държави, в резултат на което народът най-сетне да въстане срещу своите прозападно ориентирани правителства и да доведе на власт исляма.
