честта си и да потърси сметка на враговете си. Наследникът, на когото щеше да предаде своята власт, отдавна беше избран. Кой е по-достоен за този сан от банкера Лао Цзин, познаващ най-добре проблемите на обществото, чиито финанси завежда?
Докато тези мисли се въртяха в главата на Бартес, в стаята влезе Саранга и доложи, че яхтата е готова да отплава и чака само последните заповеди на банкера.
— Ли Ван и спътникът му на яхтата ли са? — попита Лао Цзин.
— Сега ще дойдат заедно с трети пасажер. Трябва ли да го приема, господине?
— Кой е той?
— Не го познавам, но ми се струва, че е същият французин, който вчера беше с Вас в „Тихия кът“. Той заяви, че непременно трябва да пътува с маркиза. Реших, че трябва да Ви докладвам за неговото желание.
— Добре си сторил.
— Значи, той може да пътува?
— Може, но ако някаква опасност заплаши живота му, ще положиш всички усилия да го спасиш! Разбра ли?
— Разбрах, господине!
— Сега можеш да отидеш на яхтата и да кажеш на капитана да тръгва на път. Щастливо пътуване и доскоро виждане! Късно през нощта яхтата отплава и Лао Цзин дълго я наблюдава с бинокъла си от терасата, докато се скри от погледа му.
Банкерът си мислеше:
„Аз го изпратих на смърт, но имам ли право на това?“
След няколко минути си отговори уверено: „Имам! Двадесет пъти е заслужил участта, която го чака. Жаден честолюбец без най-малко благородство в душата! Човек, готов да продаде всички нас за шепа злато! Какво добро може да се очаква от такъв ако стане Куан? Пълно унищожаване на нашето общество! Да, отстъпчивостта в този случай е престъпление! Нека върви и се справя със съдбата си!“
Банкерът слезе от терасата в градината, където го чакаха Бартес и дьо ла Жонкер. След половин час и тримата седнаха в един закрит екипаж, спрял в края на парка и потеглиха към „Тихия кът“.
Веднага щом влезе в яхтата, маркиз дьо Сен Фюрси легна на кушетката, защото се страхуваше от морското вълнение, което му се отразяваше зле. Това той наричаше „приспособяване на тялото към движението на кораба“ и смяташе, че е най-сигурното средство против морската болест. След връщането си в Париж, мислеше да патентова своето „лекарство“.
Ланжле се присмиваше на това лечебно средство и сега също го подкачи:
— На Ваше място бих побързал да взема патент и като затворя това „лекарство“ в бутилка или гърне, бих поставил етикет с автограф и надпис: „пазете се от имитация“, след което бих го пуснал за свободна продажба.
— Неуместна шега! — възрази Гроляр — По-добре сам се заеми с тази спекулация, а мен остави на мира.
— Не, няма да Ви оставя на мира, докато не Ви върна обратно в Европа здрав и невредим, нали съм милионер!
— Ти, драги, май си се побъркал!
— Мислите ли, че не съм способен да спечеля един милион?
— Остави ме на мира, гълъбче! Яхтата потегли и аз трябва да заспя, преди да започне люлеенето.
— Тя няма да посмее да се клати, защото…
— Много си упорит, като истински бретонец!
— По-малко, отколкото нашия приятел Порник!
— Ланжле! — извика строго Гроляр — Ти ми обеща никога да не говориш за този човек, който ми причини толкова злини! Той се нахвърли върху мен, както хищен звяр се нахвърля върху…
— Върху агне, каквото, несъмнено, сте Вие?
— Ланжле!
— Господин маркиз!
— Ако продължаваш да ми говориш за този ужасен човек…
— Той никак не е ужасен. Той е човек, който заслужава по-добра участ от тази, която…
— Престани! — извика Гроляр, зачервен от гняв. — Зная само, че ако се срещна с него на суша, на море, или… или…
— Или във въздуха? — подметна Ланжле.
— Все едно, където и да се случи, без дуел няма да мине. Дуел — най-безпощаден, докато двамата не се унищожим взаимно!
Глава XVI
Споменаването на името на Порник раздразни Гроляр и той неспокойно се замята в кушетката си. Това доставяше видима наслада на Ланжле, който с удоволствие наблюдаваше как се горещи „полицейската муха“ и този път открито го дразнеше, така че последният, забелязал това, извика:
— Нещастнико, ти ме караш да преживявам отново онова ужасно време, когато седях в дранголника на проклетия кораб „Йен“! Припомняш ми онзи проклет момент, когато като топка ме хвърлиха на дъното на лодката! Нима искаш да получа удар? Пази се! Ако не помнех, че ти рискува живота си тогава да ме спасиш, нито минута не бих те търпял тука, щом си позволяваш спокойно да ми говориш за Порник — злият гений на моя живот.
Бедният агент изтри студената пот от лицето си и с малко по-спокоен глас каза:
— Припомняш ми още, как ме мъкнеше из тази проклета страна Мексико, като ме представяше за човек от южния полюс, отиващ да изучава европейските нрави и обичаи и да открива богатствата на Амазонка!
— Трябваше с нещо да се живее! — скромно възрази парижанинът. — Помниш ли да си търпял лишения през това пътуване?
— Не, наистина, ако не смятам жабите, които ме заставяше да ям живи пред обезумелите индианци, като им обясняваше, че това е най-обикновено ястие в моето отечество, т.е. на южния полюс. Така беше до самия Вера Крус, откъдето най-после можах да телеграфирам до Париж с молба да ми изпратят средства за издръжка и пътуване! Но да приключим с това. Ако искаш да живееш с мен в мир, не ми напомняй никога за негодника Порник!
— Говори по-тихо! — каза тайнствено Ланжле.
— Защо? Кой може да ми забрани да говоря високо, даже да крещя, ако искам?
— Това съвсем не е уместно пред капитана на яхтата, на когото още не си се представил.
— Сега е нощ. Мисля да отложа тази церемония за утре!
— Тогава имай предвид, че… Как да ти го обясня? Капитанът на нашата яхта прилича като две капки вода на… на…
— На кого?
— Не се ли сещаш?
— Не, разбира се!
— Я си припомни!
— Как мога да си спомня на кого прилича този човек, като още не съм го видял? Чуден човек си ти! От къде да зная?
— Е той прилича…
— Не ме измъчвай, моля те, говори открито!
— Е, ти пак се сърдиш!
— Пак започна с твоите глупави шеги! Върви по дяволите и ме остави на мира, защото отдавна искам да спя, иначе ще ме хване морската болест! Корабът отдавна пътува в пълен ход.
— Той прилича… на нашия приятел Порник! — каза най-после парижанинът.
— Какво говориш? — закрещя ужасен горкият Гроляр и скочи от кушетката.
— Говоря истината! И тази прилика е толкова поразителна, че ако не е той, то непременно ще е негов
