— Кажи ми най-после, с какво съм се провинил пред теб, за да поправя злото, което уж съм сторил?
— Не си струва труда — отвърна сухо Ланжле.
— Нима?
— Аз съм твърде нищожен, незначителен за Вас.
— Пак продължаваш, както преди?
— Може би.
— Казвай направо! Не ме измъчвай!
— Вие искате да знаете какво ме обижда? — попита отново парижанинът с мек тон.
— Непременно!
— Ето каква е работата. Вчера сутринта Порник ми каза…
— Пак този човек! Аз мисля, че може и без него.
— Е, ако Вие ме прекъсвате…
— Не, не, говори! Повече няма да кажа нито дума, уверявам те! — побърза да се поправи детективът, страхувайки се, че придружителят му ще се разсърди окончателно.
— И така, вчера сутринта Порник между другото ми каза: „Аз съм натоварен с тайна задача. Водя един посланик със секретна мисия, за която ти трябва да знаеш нещо повече от мен в твоята сегашна роля.“ Когато го погледнах учудено, без да разбирам нищо от неговите загадъчни думи, той се засмя и продължи: „Ах, ти дяволе! Защо си тук на тази яхта, ако нищо не знаеш и не изпълняваш някаква задача? Простено е, ако ние от екипажа на кораба не знаем къде и защо ни пращат, излишно е да ни информират, но ти да си в неведение — това не е за вярване! Защо си тук? За компания или за услуги на маркиз дьо Сен Фюрси?“
— Ах, подлец! — искрено извика Гроляр.
— Съвсем не! — възрази студено Ланжле. — Това, което той ми каза, не е подлост, а истина.
На „Бдителни“ знаех всички Ваши тайни и при нужда можех да помогна, но тук на тази яхта нищо не върша. Служа за компаньон на господин маркиза, за да прекарва повече или по-малко приятно времето си.
— И така, ти искаш да знаеш къде отиваме?
— Наистина бих желал! Това би ме издигнало в собствените ми очи.
— Разбери, че това не е моя тайна, а чужда.
— Която отскоро знаете…
— Ами ако съм дал честна дума, да не говоря на никого за това?
— Струва ми се, че трябва да ме изключите от числото на всички останали. Нали много пъти ме уверявахте, че гледате на мен като на самия себе си.
— Да, казвал съм го… Но закълни се, че ще бъдеш ням като риба за това, което ще чуеш сега!
— Кълна се и Ви обещавам!
— Добре! Ето какво, приятелю, Ли Ван отива там, където е дворецът на Куан, за да намери „пръстена на властта“. След това ще се провъзгласи за Куан. Вярвам, че ще успее, защото този, когото покойният Фо остави за свой наследник, е европеец, а китайците гледат на всички чужденци като на варвари.
— Значи, при сегашното положение ние действаме във вреда на r-н Бартес?
— Не ние, а Ли Ван, искаш да кажеш?
— Да не играем на думи! Съзнателно или не, но всички, като почнем от Ли Ван и свършим с последния моряк, работим повече или по-малко против Бартес. Нека оставим другите на мира, а да се обърнем към Вас. Не мога да допусна, че Вие от любов към приятните морски приключения сте решили да пътувате с тази прекрасна яхта, или че сте пожелали да придружите Ли Ван само за компания до тайнствения дворец.
Излиза, че преследвате своя цел в това странно пътешествие. Мисля, че ако ми я откриете, ще докажете своето доверие към мен. Започнахте и не бива да се спирате на средата на пътя.
— И какво ако ти я открия? Ти ни най-малко не се интересуваш от мен.
— Напротив! Това е интересно.
— Кажи ми, какво би поискал за услугите си към мен? Трябва да знаеш, че съм изпратен от своето правителство по много важна работа, а именно да върна скъпоценния камък „Регент“.
— Бих поискал пълно помилване, а след две години служба в полка на сенегалските стрелци, да бъда произведен в подпоручик. Знаете, че провинението, за което съм осъден, е нарушение на военната дисциплина, а не някое позорно престъпление.
— Смятайте, че съдбата Ви зависи от нашето сегашно пътуване. — Пак загадка!
— Ти не ми даваш да довърша! Сега всичко ще ти обясня подробно.
— Извинете, но Вие говорите така, като че ли измисляте някаква история, с която искате да ме залъжете.
— Няма такова нещо! Ще ти кажа всичко още сега, защото, повтарям, гледам на тебе като на мой син. И така, щом Ли Ван спечели „пръстена на властта“, банкерът Лао Цзин ще ни предаде „Регент“, който му е даден от китайците, за да го пази до това събитие, особено важно за китайския свят. Спечелиш ли „пръстена на властта“ значи да станеш Куан, разбираш ли? Тогава Бартес, като чужденец и избягал престъпник, ще бъде отстранен от високия пост, а ние с теб ще се вържем в нашата родина и ще получим награда за заслугите си. Разбра ли сега къде и защо отиваме и колко важно е за нас това глупаво пътуване?
Глава XIX
Гроляр дълго говори за важното значение на възложената му от френското правителство мисия и как Ланжле, спечелен за неговата кауза, ще си създаде бляскава кариера, за което ще му помогне. Но парижанинът вече не слушаше своя патрон, от когото извлече най-важното. Сега той искаше Гроляр по- скоро да си тръгне, за да обмисли това, което чу от маркиза насаме. Той се приготви да си легне, даже си даде вид, че заспива.
Полицейският агент напусна каютата и доволен си каза: „Този храбрец вече спи! Няма да му преча, а утре ще продължим разговора“.
Щом Гроляр излезе, Ланжле скочи от леглото, заключи вратата, седна на края на кревата и потъна в размисъл.
Той не можеше да се ориентира в хаоса от мисли, породени от разкритата тайна на тяхното пътуване. „Значи само придружаваме Ли Ван в неговия поход за «пръстена на властта». Възможно ли е това? Ако е така, то каква е ролята, която са ми отредили? Трябва да се посъветвам с някого, например с Порник, който сигурно също ще бъде поразен от това откритие“. И Ланжле напусна каютата. Отиде на палубата, за да освежи главата си, пламнала в хаоса на неочакваните за него мисли.
В особено недоумение го хвърли противоречието между предаността на банкера Лао Цзин към Бартес и намеренията на стария китаец да помогне на Ли Ван, явния съперник и враг на младия Куан. Как да тълкува това? Какво излиза — той ще запази Бартес от всички опасни случайности, но ще подкрепи неговия конкурент за глава на джонките. А като вземе „пръстена на властта“, мандаринът ще стане велик предводител на обществото. Има нещо подозрително. Дали Лао Цзин на дело е такъв, какъвто е на думи, не играе ли някаква двойнствена роля?
На палубата, благодарение на свежия нощен вятър, мислите на Ланжле се проясниха. Той си спомни какво му каза Лао Цзин по време на тяхната беседа в павилиона:
„Ще дойде време и изменниците ще бъдат наказани, аз ще имам тази грижа!“
„Значи, ако яхтата по заповед на Лао Цзин помага на плановете на Ли Ван да намери «пръстена на властта», то тук трябва да има и нещо друго, може би противоположно на плановете на честолюбивия изменник. Не мога да разреша тази загадка, но вярвам в предаността на Лао Цзин. Уверен съм, че е благороден и честен човек, който държи на своята дума и е постоянен в симпатиите си. Най-добре е да изчакам.“
След тези разсъждения Ланжле се изкачи на мостика. Свежият морски бриз облъхна лицето му. Един час след полунощ времето беше прекрасно, яхтата плуваше леко по спокойното море, като оставяше след себе си светла следа.
На мостика Ланжле срещна Порник, зает с екипажа и не се реши да го заговори. Знаеше, че приятелят
