му не обича да го безпокоят, когато си върши работата. Морският вълк беше забравил и любимото си вино, погълнат от същите сериозни мисли.
Парижанинът слезе на палубата и видя Саранга. Малаецът се отнасяше към него с голямо внимание, изпълнявайки заповедта на Лао Цзин да бди над сигурността му. Поздравиха се и се усмихнаха един на друг.
— Отлично време! — каза Ланжле. — Колко е удобно за плаване!
— Да, но и яхтата е отлична, капитане — отвърна Саранга.
За малаеца всички бели хора бяха капитани.
— Вярно е! Подобна на нея не съм виждал.
— Нито в Батавия, нито където и да е, има кораб, който да се движи по-бързо от нея — гордо забеляза малаецът.
— Знаеш ли кога ще стигнем?
Саранга внимателно изгледа парижанина, готов и на него да даде същия отговор като на другите, по- точно да го избегне, но Ланжле изведнъж се наведе към него и тайнствено му прошепна:
— Аз зная всичко!
Малаецът трепна.
— Господинът всичко ми разкри! — добави Ланжле.
Тогава Саранга стана и кротко каза:
— Елате с мен — и го поведе към своята каюта.
Когато се намериха лице в лице, верният слуга на Куан внимателно изгледа своя гост и го попита рязко:
— Какво знаеш?
Съобразявайки как трябва да се държи, парижанинът започна:
— Аз зная, че е дошъл краят на изменниците. Зная също, че честолюбецът, който е предал братята си, скоро ще види крушението на своите планове. Той никога няма да спечели „пръстена на властта“ и неговата съдба ще се реши утре, когато луната изчезне във вълните на океана.
Малаецът го слушаше с нарастващо вълнение. Ланжле внезапно налучка пътя на успеха, като си спомни вдъхновените, но прости думи, казани от Лао Цзин.
Саранга не се съмняваше, че банкерът е казал на Ланжле всичко и вече му имаше пълно доверие.
Парижанинът побърза да предразположи малаеца, като не престъпваше пределите на благоразумието. Малкото, което Саранга му каза, го хвърли в ужас:
— Да, ударил е часът на правосъдието! Но защо ти си на този кораб? Господинът не искаше това. Вероятно, за да изпълните последното задължение към своя придружител?
После малаецът добави тихо:
— Пещерите на Мара не щадят тези, които се решават да пренебрегнат установения закон.
Тръпки полазиха по тялото на Ланжле. За какъв „придружител“ говори малаецът? Дали няма предвид бедния Гроляр? Тогава трябва да направи всичко възможно, за да спаси своя спътник от бъдещата страшна опасност, която ги дебне. Няма да влиза в подробности в тази тъмна история, свързана с обществото на джонките, но трябва непременно да отстрани от нея Гроляр. Мисията на агента беше чужда на плановете и намеренията на лицемерния честолюбец Ли Ван. Взел такова решение, Ланжле веднага заяви си глас, нетърпящ възражение:
— Аз съм тук — каза той на малаеца, — за да придружавам навсякъде своя приятел, където и да отиде…
— Скоро няма да бъдеш в състояние да правиш това — мрачно възрази малаецът.
— Защо?
— Господарят пожела друго, а неговата воля трябва да бъде изпълнена.
— Има нещо по-могъщо от волята на господаря ти — това е клетвата, дадена пред Бога. Аз се заклех пред Бога на моята родина, никога да не изоставям своя спътник и да го върна във Франция здрав и невредим.
— Така е — съгласи се малаецът, върху когото религиозните обреди имаха силно влияние. — Обещанията, дадени пред Бога, трябва да бъдат свещени и ненарушими, но Саранга знае своите задължения и ще предостави на собствената им участ тези, които са безвъзвратно изгубени.
Значи Гроляр отиваше на явна смърт заедно с Ли Ван. В това Ланжле вече не се съмняваше, но каква ще бъде катастрофата, която трябваше да ги погуби? Парижанинът се опита да разбере това от малаеца, но той нищо повече не каза и упорито мълчеше.
Ланжле се оттегли и си даде дума, да спаси Гроляр с всички възможни средства, дори, ако трябва, да го закрива със собственото си тяло от смъртоносни удари. Добрият младеж гледаше със симпатия на полицейския агент — човек мек и безобиден, когато работата не засягаше професионалните му интереси. Трябва ли тогава той да изпита мъстта на Лао Цзин? И защо? Обществото на Бартес разполагаше с хиляди средства да отстрани по мирен начин от пътя си Гроляр и затова съвсем не се налагаше такава жертва. Вярно, че Бартес имаше нещастието да бъде арестуван, но това стана по негова грешка и непредпазливост.
След като се раздели с малаеца, Ланжле мислеше непременно да отиде при Порник, но реши, че срещата с капитана веднага след разговора със Саранга може да се стори подозрителна на малаеца и отложи това свое намерение за следващия ден.
На сутринта след закуска Ланжле остана сам с Порник и му каза:
— Искам да ти съобщя една новина. Говоря за бедния Гроляр. Заплашва го сериозна опасност. Трябва да го спасим.
— Какво! — извика учудено бретонецът. — Ти допускаш, че може да пострада човек на кораб, командван от мен?
— Не допускам, а съм убеден. Нашата яхта води Ли Ван и маркиз дьо Сен Фюрси към някаква неизвестна и неизбежна гибел. Те се намират под влиянието на чужда непреклонна воля, на която не може да се противоречи.
— Ще видим тази работа! Тук няма друга воля освен моята и този, който ме принуди да я проявя, ще разбере колко скъпо ще му струва — отвърна със заплаха Порник.
— Аз разчитам на теб. Познавам твоята енергия, хладнокръвие и решителност. Зная също, че никой безнаказано не може да се възпротиви на твоите нареждания.
Ланжле продължи да хвали своя приятел, който считаше себе си едва ли не за командир на броненосец от I-ви ранг.
— Ще видим — отговори Порник, като се готвеше да запуши с едно голямо наргиле. — Ще видим какво ни очаква през следващите дни.
— Какво ли? Ще ти кажа, но първо трябва да бъдем готови за това, което ще се случи тази нощ.
— Какво ще се случи? Да ти призная, нищо не разбирам от думите ти! Казваш, че Гроляр го заплашва смърт? Но по какъв начин? Кой би посмял да посегне на живота му тук, като се знае, че веднага ще бъде наказан за постъпката си? Знаеш ли дали маркизът не е в конфликт със Саранга?
Глава XX
Порник гледаше с недоверие на малаеца. Подозираше, че неговата роля в това пътуване е по-важна, отколкото предполагаха. Саранга вземаше участие в управлението и командването на яхтата и може би, беше натоварен с тайна задача да следи пасажерите.
В интерес на истината малаецът винаги се отнасяше с уважение към всички. Той не подозираше ролята, която му приписваше Порник. Освен китайските моряци, никой не знаеше за непрестанната му бдителност нощем, когато управляваше кораба по определения маршрут. Към капитана проявяваше особена почит, ценейки у него опитния моряк, познаващ тайните и тънкостите на морския занаят.
Ланжле отговори на въпросите на Порник, но не можа да удържи обещанието си, дадено пред Гроляр, и издаде споделената от полицая тайна. Не се измъчваше от угризения на съвестта, защото тази информация беше нужна за навременното вземане на предохранителни мерки. Въпреки това, вродената му деликатност го накара да поиска уверения за дискретност от капитана. Тогава Ланжле му разказа всичко, което научи от
