каза на дошлия при него Ланжле:
— Славно корито е тази яхта, и екипажът е отлично подбран!
При целия си възторг обаче едно обстоятелство го смущаваше — къде отива с тази яхта и как ще завърши тайнственото пътуване?
Саранга мълчеше като гроб. На всичките въпроси обикновено отговаряше: „Аз нищо не знам, само изпълнявам заповедите на моя господар“.
Ланжле не се учудваше много, че неговият „патрон“, както наричаше Гроляр, избягва всякакви разговори, свързани с посоката и целта на пътуването. Той и не отдаваше особена важност на предпазливостта на парижкия полицай, не мислеше за неговите планове и намерения. Останалите двама Данео и Пюжал, още по-малко се замисляха и убиваха свободното си време в игра на карти или разговори на чаша хубаво вино. Но Порник не беше такъв. Той, като капитан на кораба, искаше да знае къде отива, затова започна да се тревожи от тайнствения маршрут на яхтата и реши, така или иначе да си изясни неизвестното.
Ланжле шеговито забеляза:
— Какво те е грижа къде отиваме, щом сме попаднали в секретна експедиция? Разбери, ако узнаем секрета, то пътуването ще изгуби цялата си прелест!
Упоритият бретонец не се успокои от веселостта на приятеля си:
— Присъствието на твоя Гроляр, който през цялото време прекарва затворен с противния Ли Ван, не може да ме успокои. Да вървят по дяволите! Не си ли се замислял за какво си говорят тези двамата? Какво замислят след онази вечер при банкера? Когато дойдоха на кораба, бяха длъжни да ми кажат открито: „Това е целта на нашето пътуване, надяваме се, че ще ни помогнете“ и т.н.? Но те нищо не споменаха. Аз дори не зная по какви координати се движим. Ако не беше този малаец, който ме замества, Бог знае къде бихме отишли. И ти намираш всичко това за нормално?
Постепенно лекомисленият Ланжле започна да се убеждава, че безпокойството на капитана има основание. Една вечер Порник го повика в своята каюта и като заключи вратата, му каза:
— Изслушай ме внимателно! Въпросът е много важен.
— Узна ли нещо? — попита Ланжле с известна тревога.
— Още нищо и затова искам да говоря с теб.
— По дяволите! И смяташ това за важно?
— Остави шегите! Убедих се в едно: Данео, Пюжал и аз ще платим за всичко, помни ми думата!
— Не те разбирам…
— Сега ще разбереш! Кажи ми истината, защо този дявол Гроляр арестува тогава Бартес и тримата китайци, спътници на покойния Фо?
— Вярно, че ги арестува, но те са отново свободни.
— Това е без значение! Мисля си, че Гроляр ще се опита да повтори същото и кой може да ни гарантира, че няма да успее?
— Може би! Но аз ги предупредих и сега те знаят какво могат да очакват от г-н маркиза.
— Не говоря за теб, ти се държиш безукорно към своите стари приятели! Но Гроляр? Можеш ли да ме убедиш, че той не мисли да залови поне дребните риби, каквито сме ние тримата, след като изпусна от ръцете си големите? Струва ми се, че в един прекрасен ден, а може и нощ, ще се намерим на борда на „Бдителни“, който ще ни върне там, откъдето дойдохме. Не говоря за теб, ти се движиш в по-други сфери, отколкото ние грешните.
— Това е само предположение. Освен това явно ме мислиш за човек, който чрез лакейство прави кариера? Ако е така, ти си глупак! Нима не те познавам — винаги се жертваш за приятелите си!
— Да, но Гроляр е съвсем различен.
— Кажи ми с ръка на сърцето, смяташ ли, че той е способен да ни издаде и тримата?
— О, може, убеден съм! Но нека обмислим нашето предположение. Първо, тук той не е стопанин и тази яхта не е на „Бдителни“. За да арестува вас тримата, му е нужно съдействието на банкера Лао Цзин. Той именно е помолил Бартес да ви изпрати на яхтата.
— Но банкерът се нуждае от нас.
— Аз мисля обратното. Той не е искал да повери такъв прекрасен кораб на неуките китайци, свикнали да управляват само своите джонки, още повече, че нямат понятие от парна машина. С една дума, всичко е повече от ясно.
— Добре, съгласен съм с теб. Това пътуване е важно. Целта му е известна само на Саранга, Ли Ван и Гроляр. Мисля, че е свързана с положението на Бартес, когото покойният Фо остави за свой наследник или за върховен глава на обществото на джонките.
— Зная това, но какви интереси има Гроляр тук? Където и да го срещна, не ми харесва. Може би той се е уговорил с банкера: „ще оставя Бартес и тримата китайци на свобода, но ми дай възможност да заловя онези трима синковци“ — т.е. Пюжал, Данео и мен. Каква друга цел може да има? Не е дошъл тук на разходка!
— Слушай, Порник! — загрижено каза парижанинът — Виждал съм два пъти банкера, но си залагам главата, че не е способен на предателство! По-скоро би направил жертва, за да ви избави от беда! Той знае колко сте предани на Бартес. Затова сте на неговата яхта, може би, за да сте далеч от „Бдителни“, който навсякъде ви следи. Още повече Гроляр не знаеше, че се намирате тук и когато разбра за вашето присъствие на яхтата, така се изплаши и ужаси, че едва успях да го успокоя. Съжалявам, че по-рано не ми дойде тази мисъл, защото тя решително опровергава всичките ти опасения и подозрения!
— Добре! — завърши Порник, малко разколебан в своята idee fixe. — Но при първия съмнителен флаг, който забележа на хоризонта, ще поема командването на кораба, без да се съобразявам със Саранга, и ще открия огън! Много добре знам предимствата на тази чудесна яхта. Тя може да издържи схватка, колкото и опасен да е врагът!
Глава XVIII
Честите разговори с Порник за тайнствената цел на пътуването насочиха Ланжле към мисълта, да узнае от Гроляр намеренията му. Той знаеше как да се държи с полицая, за да го предразположи към откровеност. Престана да общува с него, отговаряше само с да или не и изобщо проявяваше недоволство. Преднамерено го отбягваше и демонстрираше нежеланието си да бъде в неговата компания. Така минаха часовете след разговора с Порник и целият следващ ден, а вечерта не пожела „лека нощ“ на своя „патрон“, оттегляйки се в каютата си.
За Гроляр това беше много. Той беше привързан към Ланжле така, като по-слабите натури се привързват към по-силните, на които могат да разчитат при опасност. Затова необяснимото поведение на парижанина го обиждаше. Той реши на всяка цена да разговаря с него. Като видя вратата на каютата отворена, влезе и завари своя придружител на леглото.
— Какво значи това, защо избягваш да говориш с мен? — попита той Ланжле.
— Аз ли? Заблуждавате се — отвърна той с известна доза безсрамие.
— Именно ти, неблагодарнико! Едва отваряш уста, за да ме поздравиш сутрин и не се сбогуваш вечер. През целия ден не ми каза нито една дума, макар че съм толкова внимателен с теб.
— Не ми е нужно Вашето внимание, щом ми нямате доверие.
— Какво? Да ти нямам доверие! Аз, който те посветих във всичките тайни на моята мисия?! Аз, който гледам на теб като на самия себе си?
— Да, хубави са Вашите тайни, известни на всички. И последният моряк на „Бдителни“ знаеше това, което знам и аз. „Сещай се, ако можеш“ — това е откровеността и доверието на маркиз дьо Сен Фюрси! Обяснимо е — аз съм само войник от морската пехота, избягал затворник, за какво съм Ви? Вече нямате нужда от мен.
— Млъкни, нещастнико! Ти ме обиждаш, наскърбяваш ме като говориш така! Та аз те обичам като свой син, не разбираш ли?
— Оставете Вашата любов! От днес Вие можете да я запазите за себе си или да потърсите друг по- достоен човек от мен.
— Странно, наистина! — извика Гроляр, без да разбира нищо.
