— Когато приключим обучението, ще се превърнеш в най-голямата перла на театъра. Имай ми доверие. Чака те бляскаво бъдеще. И двама ни.
Устните им се сляха и по тялото й премина сладостна тръпка. Той я стисна още по-здраво и тя се отпусна в прегръдките му едновременно уплашена и жадуваща за повече близост. Когато разлялата се топлина достигна заплашителни размери, тя се отскубна.
Алън я остави. И той с мъка превъзмогваше възбудата от това да я притиска толкова близо до себе си. Въпреки че имаше значителен опит в прелъстяването на млади актриси, нещо в нея го възпираше да постъпи така и с Мод. Още в Торнууд бе забелязал двете страни на характера й: невинността и сирената, обединени в съвършената жена. Обожаваше обезоръжаващата й невинност, но при мисълта за разбудената сирена кръвта му започваше да кипи. И все пак той усещаше, че тя още не бе напълно готова, защото държеше да улучи подходящия момент.
От друга страна, колкото повече я изучаваше, толкова повече се убеждаваше, че хвалебствените му слова не бяха напразни. Тя наистина можеше да има бляскаво бъдеще в трупата му! Младостта и красотата й щяха да бъдат огромен залог, ако се подчертаеха както трябва. Освен това можеше да се окаже полезна и за други дела.
— Да — каза той, като скръсти ръце и окуражаващо й се усмихна. — Лидия ще бъде първата ти роля. А след това може да опитаме с Белинда. Ще изчакаме, докато напреднеш, а после ще разлепим плакати по всички градове, в които ще рекламираме блестящото ново попълнение в трупата. Мод… как беше другото ти име?
— Мелингам.
— Мод Мелингам! Не, това не върви. Звучи твърде провинциално и не е достатъчно възбуждащо. Мисля, че…
Той се запъти към фотьойла и пое разтворената книга, оставена на седалката.
— Когато влезе, четях един разказ за Едуард II. Събитията в него са ужасни, но такъв е бил животът. Ето, тук е. Една бележка, датирана от 1298, с която се доказва, че са били изплатени два шилинга на Мод Мейкджой, която танцувала пред младия Едуард в Кингс Хол, в Ипсуич. Какъв ли танц е бил този, щом разходът е бил отразен в архивите? Сигурно е засрамила Саломея. Това е името. Мод Мейкджой! Хората ще прииждат на тълпи само за да видят кой стои зад него.
— Но то не звучи много… благоприлично — възпротиви се Мод.
— Благоприличие! — Той захвърли книгата, сграбчи я отново в прегръдките си и преди да я целуне, промълви: — Забрави за благоприличието, Мод! Сега си актриса. А в театъра няма място за благоприличие.
Глава 8
Думите кънтяха в главата й, докато гледаше как Алън усърдно търси нещо на една лавица, пълна с малки подвързани книжки. Тя направи няколко крачки напред и през полуотворената врата на съседната стая видя крайчеца на голямо и старомодно, покрито с балдахин легло. През масивната му табла бе преметната захабена тъмночервена кадифена пелерина, а матракът бе покрит с приятна памучна кувертюра.
Мод преглътна и се опита да разсъждава трезво. През целия й досегашен живот, отначало майка й, а след това милата и добродушна Кук, не спираха да й повтарят, че трябва да остане вярна на себе си. „Никога не позволявай на някой недостоен мъж да накърни честта ти!“ — учеше я майка й. А когато Кук разбра, че Мод не прилича на онези вятърничави прислужници, които бързат час по-скоро да опознаят живота, продължи да я наставлява, след като остана сираче.
И така, въпреки че бе заобиколена от развратни хора и живееше в развратен век, тя упорито бе бранила честта си. Всъщност едва сега си даде сметка, че до скоро не бе срещнала човек, който да се окаже достоен за това. Докато не се запозна с Алън Дезмънд.
От това, което знаеше за нравите в театъра, любовните връзки там се създаваха и разпадаха при най- слабия полъх на вятъра. Дали Алън не очакваше да му стане любовница в замяна на решението му да я направи актриса? А тя дали наистина го искаше?
Мълчаливо поклати глава. Не, предпочиташе да загуби девствеността си в брачното ложе, но едва ли можеше да се надява на предложение за брак от един толкова необвързан и независим мъж? Нали той толкова безстрашно я бе измъкнал от вертепа на Елиза, а ето че сега й обещаваше и кариера в театъра! Нямаше начин да не поиска нещо в замяна. Докато гледаше небрежно надвисналите кичури над челото му, сведено над книгата, и начина, по който ризата му се опъваше над широките плещи, когато протягаше ръка към някоя друга, тя усети как кръвта й закипя. После отново бегло погледна към леглото в другата стая и коленете й омекнаха.
— Ето я. „Странстващият рицар“. Вземи я и я прочети. Обърни внимание на ролята на Лидия. — Той се протегна и й подаде малката книжка. Мод се помъчи да събере разпилените си мисли и плахо пое книгата, сякаш кориците й пареха.
— Голяма ли е… ролята?
— Не. През повечето време Лидия се разхожда, излагайки на показ красотата си, затова е подходяща за теб. В излъчването й трябва да се смесват невинността и зрелостта, така че едновременно да привлича мъжете и да ги държи на разумно разстояние. Идеално ще ти подхожда.
Той повдигна брадичката й и отново се взря в профила на лицето й.
— Прекрасно. Красива и непорочна. Появата ти ще предизвика фурор сред мъжката част от публиката.
Мод сведе очи и изкусително се усмихна.
— Хората говорят, че никой не е останал дълго непорочен в театъра.
Алън затаи дъх пред чаровното трепване на миглите й.
— И с теб ще е така. Но дотогава ще се постарая да те науча как да изглеждаш невинна, дори и вече да не си такава.
Ръцете му се плъзнаха около тялото й и за първи път Мод не се напрегна, нито пък направи опит да се отскубне. Той веднага усети как тялото й бавно и несигурно се допря до неговото. Ръцете й плахо се вдигнаха към раменете му. Пръстите й леко докоснаха косата му и не след дълго се плъзнаха под дългите кичури, сякаш бяха открили непозната досега материя. Алън затърси с ръка и изтегли фуркетите, придържащи косата й, която се стовари като огнен водопад по раменете й и обгърна лицето й в златист ореол.
Той задържа дъха си, защото всеки момент очакваше тя да го отблъсне. Очите й се впиха в неговите и в сините им дълбини той за първи път видя как сирената се раздвижи и се събуди за живот. Нежно я притисна до себе си. Тя се размърда, шепнейки гальовни слова. Твърдите връхчета на гърдите й напираха да пробият корсажа. Ръцете му погалиха гърба й, обходиха плавната извивка на ханша и малко по-малко започнаха да се качват нагоре, за да обхванат гърдите й.
Тя се напрегна за миг, но веднага след това тялото й омекна в ръцете му, потръпвайки от наслада при всеки техен допир.
Изкусителните й устни сега бяха толкова близо, че той не можа да устои на порива да опита вкуса им. След като лекичко погали деликатната им извивка, той се сведе над тях и понечи да изпие сладостта им. Те леко се разтвориха и езикът му се плъзна през предложения отвор, горящ от нетърпение да обходи потайните местенца, но все още срамежливо очакващ разрешение.
Мод усети как тялото й пламна и нозете й се подкосиха. Разумът и предпазливостта бързо бяха забравени и отстъпиха място на непозната досега наслада. Усещанията, изтръгвани от гальовните му ръце и настоятелните устни, бяха невероятни. Тя се чувстваше безкрайно щастлива от факта, че се намира заклещена в здравата прегръдка на този мъж, и от това, че в момента бе съвършената жена, която желаеше да се отдаде изцяло на желанията на завладяващата му мъжественост.
Алън се откъсна от устните й и обсипа с нежни целувки брадичката, грациозния врат и основата на шията. Тялото му се напрегна от вълнение, когато плъзна ръце под корсажа й, повдигна гърдите й, обградени от нежния муселинов воал, и ги поднесе топли и блестящи към устните си.
