голямо учудване и задоволство на Мод, Алън смени мястото си и дойде да седне до нея, заемайки мястото на генерал Уилкс и избутвайки мосьо дьо ла Превалоа на значително разстояние. Групичката бе толкова приятна, всички твърдо решени да се забавляват, че тя скоро започна да се чувства една от тях и с удоволствие се смееше, говореше и наслаждаваше на храната.
Когато часът удари два след полунощ, те наеха една лодка, която да ги върне обратно в града. Мод се облегна на големите възглавници и полегна в прегръдките на Алън докато корабчето умело се запромъква покрай останалите плавателни съдове, чиито тъмни очертания се люшкаха върху посребрените вълни.
— Генерал Уилкс ме покани да пояздя с него в парка утре следобед — каза Мод след една дълга и страстна целувка.
— Ще отидеш ли? — попита Алън и леко се отмести. Гласът му прозвуча безразлично — прекалено безразлично помисли си Мод.
— Не. Казах му, че имам репетиция. Въпреки това той продължи да настоява и откри, че имам един свободен следобед. После настоя да го резервирам за него.
— Мисля, че трябва да го направиш.
Тя не очакваше да чуе от него точно това.
— Защо? Той е забавен, но не разбирам защо трябва да го поощрявам?
— Скъпа моя, половината от успеха на актрисите зависи от хората, с които общуват. Генералът е в състояние да отвори пред теб много врати. Важни врати.
Мод се облегна на лакътя си и се вгледа в него.
— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да му стана любовница? — пошушна тя и доближи устни до бузата му.
Ръцете на Алън здраво се заключиха около кръста й и я събориха върху него.
— Ако направиш това, ще трябва да убия и двама ви.
В спалнята гореше слаб огън, за да постопли малко хладния въздух. Алън запали една свещ, дръпна завесите, бавно се върна към леглото, където го чакаше Мод, и без да бърза, започна да притиска, целува и милва разголените части на тялото й, докато цялото й същество бе обхванато от толкова силно желание, че тя едва си поемаше дъх. После той я вдигна и я понесе към високото пухено легло.
Тя лениво се протегна, изпълнена с дива радост, че така силно я желаеше. До преди малко се бе опасявала, че след прекрасната вечер той отново можеше да реши да я изостави и да изчезне в потайните си дела. Но още щом краката им стъпиха на твърда земя Алън бързо я повлече към дома им, измина на бегом стълбите и нетърпеливо отвори вратата на спалнята й. Продължителното и бавно сваляне на дрехите й и настойчивите милувки целяха да я докарат до точката на кипене, както и да разгорят още повече страстното му желание да я обладае. Ръцете му бяха нетърпеливи да докоснат всеки сантиметър от нея, тънкия гъвкав кръст, дългата извивка на ханша, нежната белота на бедрата и влажната долинка помежду им, която той леко притисна. Гъвкавото й тяло лежеше върху завивките, а червеникаворусите й коси бяха разпилени на раменете й. Докато той се бореше с дрехите си, Мод се изправи на колене и го загледа. Сенките от свещта играеха по вдлъбнатините на тялото му, това гъвкаво и силно тяло, което тя боготвореше. Изпитваше истинска наслада да го наблюдава: широки рамене, мускулести ръце, дълъг стегнат и здрав торс, плосък корем, прибран ханш, изваяни бедра и пулсираща, набъбнала мъжественост, която трескаво жадуваше да намери покой в нея.
Алън захвърли дрехите си, хвана раменете й и я блъсна да легне на леглото. Тя го привлече върху себе си, постави ръце над гърдите му и леко се плъзна нагоре, за да изравни гърдите си с устните му, докато той й нашепваше гальовни слова. Тя сладостно се размърда, докато желанието му за нея стана почти толкова силно, колкото и нейното за него. Той продължаваше да изчаква и наблюдаваше как тръпките от любовната им игра постепенно достигнаха точката на кипене.
Като продължаваше да я държи през рамене, той я намести до себе си и нежно я сгуши в прегръдките си. Пръстите му настойчиво потърсиха топлото убежище между кадифените й бедра и я принудиха да ги разтвори. Тялото й запламтя под напора на умелата игра на ръката му. Той се надигна и се вряза в нея. Телата им се залюляха в нестихващ ритъм, който ги отведе до висините на чистото и неподправено удоволствие, докато светът около тях не се пръсна на хиляди малки парченца, чиито лъскави отблясъци заслепиха очите им.
Мод доволно се сви до рамото му.
— Наистина ли ще ми се разсърдиш, ако генерал Уилкс ми стане любовник?
— Как можеш точно сега да ме питаш за това?
— А какво ще кажеш за Превалоа? Той не изглеждаше безразличен и освен всичко друго е французин. Чувала, че те са факири в любовта.
— Предполагам, че е по-зле дори от Уилкс. Освен това аз не забелязах никакви слабости в изпълнението си. Какво повече може да ти даде един французин?
Мод нежно го погъделичка.
— Нямам никакви оплаквания.
Той я прегърна с едната си ръка и се отпусна по гръб, наслаждавайки се на допира на топлото й тяло до своето.
— Не, любов моя, мисля, че трябва да поощряваш генерала. Води го за носа, приемай подаръците му, излизай с него, раздразвай го както си искаш! Но запази това очарователно и привлекателно тяло за мен. Единствено и само за мен!
Тихият смях на Мод бе заглушен от настойчивите му устни.
Към обяд на другата сутрин те бяха събудени от едно настойчиво почукване по вратата на спалнята. Когато най-накрая Мод успя да се откопчи от прегръдката на Морфей и стана да отвори, тя видя прислужницата, която я чакаше отвън.
— Извинете, милейди, но долу чакат двама господа, които искат да говорят с мистър Дезмънд. Доста са настоятелни.
— О, добре. Сигурно вече е доста късно. Въведи ги в салона и им предложи нещо за пиене! О, Бети, донеси ми и една чаша какао. Умирам от глад.
Когато момичето се върна с димящата чаша, Алън се бе облякъл и веднага слезе долу. Мод не се притесни особено от посетителите, докато не седна на малката масичка до прозореца и не видя двамата войника, които чакаха пред вратата на къщата. Тя не беше достатъчно веща в разпознаването на различните видове униформи, но знаеше, че ако пред някоя врата стояха въоръжени мъже, това не бе добър знак.
— Бети, онези войници долу с посетителите ли пристигнаха? — попита тя, като се постара да не издава притеснението си.
— Да, мадам. Дойдоха заедно, но чух как единият от господата им нареди да почакат отвън. Да си призная, аз също се поуплаших.
— Най-добре е веднага да разберем какво става — обяви внезапното си решение Мод. — Помогни ми да се облека!
Тя слезе на първия етаж и видя, че трапезарията и салонът бяха празни. Беглият поглед през прозореца й показа, че войниците продължаваха да чакат. Слезе още по-надолу и се запъти към кабинета на Алън, уж че искаше да им предложи нещо освежително. Когато приближи, видя, че вратата беше открехната. Гласовете откъм стаята бяха тихи, но доста ясни и Мод, която не смяташе да подслушва, усети, че не можеше да си тръгне обратно. Тя притихна и се заслуша.
Не можеше да разпознае гласа на мъжа, който говореше, но ясно долавяше, че той бе доста разгневен и ядосан.
— Най-добре ще е да се вслушате в думите ни, Дезмънд. Познавам хора, които са отишли в затвора и за по-дребни неща.
— Хайде, господа — каза Алън и в гласа му прозвуча шеговита нотка. — Та това са само няколко комични роли. Кой би могъл да се почувства засегнат?
— Лицата, които те олицетворяват, се идентифицират твърде лесно. Предполагам, че лорд Стенбъри няма дори и най-малката представа с какво се занимавате?
