— Много добре знаете, че лорд Стенбъри от една година не живее в Англия.
— Да, и също така знаем колко е снизходителен към хората си, особено когато те вършат глупости и не дотам почтени неща. Едва ли ще му стане приятно, ако един ден го призоват да отговаря за това.
В гласът на Алън се появиха ледени нотки.
— Аз сам решавам какво да правя. Негова светлост ми е дал пълното право да пиша каквото си искам.
Сега заговори вторият мъж и пронизителният му глас се извиси в стаята.
— Да не би да ви е дал и правото да бъдете хвърлен в Тауър?
— Всичко това е твърде пресилено, господа. Вие постоянно виждате заплахи там, където те не съществуват.
Един от мъжете се доближи до вратата и Мод се отдръпна. Тя обаче успя да го чуе да казва:
— Короната не харесва това, Дезмънд. А когато короната не харесва нещо, има прекрасни начини да се отървем от досадника. Запомнете думите ми!
Когато вратата на кабинета се отвори, тя бе вече на стълбите. След чутото изобщо не искаше да се среща с тези мъже, затова изтича до спалнята си и хлопна вратата зад гърба си. Въпреки че не можа да разбере обърканите им намеци за Тауър и короната, тя осъзнаваше напълно, че приятно очертаващият се ден бе засенчен от тъмен облак. Мод никога не се бе интересувала от политика, дори и когато отблясъците от някои събития достигаха до затънтения Торнууд. Все пак си спомняше как през четиридесет и седма година последният от шотландските бунтовници бе публично обезглавен на Тауър Хил., А обесванията на Тайбърн Хил продължаваха да бъдат масово зрелище. Само мисълта, че подобни нещо заплашваха да станат част от нейния живот и този на Алън, бе достатъчна, за да я накара да потрепери.
По-късно, когато попита Алън какво бяха искали посетителите, той измънка някакъв неопределен отговор и излезе навън. По всичко личеше, че нямаше намерение да й обяснява и да споделя тревогите си с нея.
— Много добре, не ми казвай нищо тогава — каза си тя, докато го наблюдаваше от прозореца как си проправя път покрай носилките и каруците, които изпълваха улицата. — Ще попитам Джеръми!
Слугата, облечен в лилава ливрея, отвори вратата и подозрително изгледа Алън, сякаш от улицата долиташе някаква неприятна миризма.
— Мадам още не приема посетители — безизразно каза той.
„Сигурно е нов“ — помисли си Алън.
— Мадам ще ме приеме — сряза го той и връхлетя покрай него в покрития с мрамор вестибюл. — Кажете й, че Алън Дезмънд е тук и, че става дума за нещо важно. Ще почакам в дневната — добави той, за да покаже на портиера, че къщата му бе позната. Малкият будоар бе облян от слънчева светлина. Алън си наля една чаша и седна в едно от широките кресла. На масата лежеше последното издание на вестника, но той бе прекалено зает с мислите си и не му обърна внимание. Десет минути по-късно вратата се отвори и Луиз дьо ла Трембрие влезе в стаята. Без обичайния грим лицето й изглеждаше бледо. Косата и бе прибрана под дълъг копринен шал, а над нощницата си бе наметнала един брокатен халат.
— Още е толкова рано, Алън! Вдигна ме от най-сладкия сън.
— Вече е почти следобед, Луиз. Време е да ставаш.
Луиз седна в едно от креслата, а една камериерка донесе поднос с две чаши какао. Остави ги на масичката и побърза да излезе, като внимателно затвори вратата след себе си.
— Нали знаеш, че никога не се будя преди два. Какво толкова се е случило, че се видя принуден да ме измъкваш от леглото?
— Тази сутрин ме посетиха две лица от Адмиралтейството.
Луиз мълчаливо го изгледа.
— Пийни една чаша какао — каза най-накрая тя и пое едната чаша.
— Не, благодаря. Вече си налях от чудесната ти мадейра. В момента тя повече ми харесва.
— Какво искаха от теб?
— Предупредиха ме, че малките ми безобидни пиеси били твърде многозначителни и, че трябвало да се откажа да ги поставям на сцена. Бяха много прочувствени. Засега нямат основания за по-сериозни подозрения, с изключения на явните ми предпочитания, които личат от творбите ми. Поне засега в Англия това не е достатъчно, за да ме обвинят в предателство.
Луиз внимателно го наблюдаваше над чашата си с какао.
— Наистина ли мислиш, че това е всичко?
— Да, защото в противен случай едва ли биха си правили труда да ме предупреждават. Но каквото и да е, това означава, че вероятно ме наблюдават и по всяка вероятност за в бъдеще няма да мога със същия успех да играя ролята на куриер.
— Да, така е. Няма да е зле за известно време да намерим друг за тази работа.
Алън внезапно се изправи, отиде до прозореца, дръпна дантелената завеса и се загледа в оживената улица.
— Често казано, вече започвам да се питам дали всички тези усилия имат някакъв смисъл. С всяка измината година фамилията от Хановер укрепва все по-здраво позициите си и завръщането на Стюартите изглежда все по-малко вероятно. Когато кралят се оттегли, на престола ще седне внукът му, а той е много повече англичанин от двамата Джордж. Не виждам голяма възможност за промени особено сега, когато Пит стана министър-председател. Войната, в която ни въвлече, ще укрепи още повече консервативните позиции сред обществото. Никой няма да приветства радикални политически промени, когато страната се намира под заплаха отвън.
— Но, моля те, каква ти заплаха! Тази война има за цел единствено изземането на богатите колонии от Франция. — Тя върна чашата на масата и въздъхна. — Страхувам се, че ще се окажа принудена да се върна във Франция, ако хората се настроят прекалено враждебно към французите. Всичко вървеше толкова добре. А сега нещата се влошиха. Тези събития поне принудиха генерал Уилкс да се върне обратно в Англия.
Алън пусна пердето, отиде до студената камина и се подпря на перваза.
— Да, вярно е.
— Подозирам, че истинските ти интереси са насочени към него. Предупреждението май дойде тъкмо навреме. Така ще можеш за известно време да оставиш нашата обща цел и да се съсредоточиш върху личното отмъщение.
Алън се усмихна.
— Не отричам. Видя ли го в какъв шут се е превърнал? Наблюдавах го снощи и едва разпознах в него човека, който причини всички тези злини на семейството ми. С годините той се е превърнал в един дебел и самодоволен развратник.
— Въпреки всичко той продължава да бъде опасен. Само ако можеше да разбере кой си в действителност…
— О, надявам се един ден да го разбере.
Луиз се загледа в Алън, който небрежно се подпираше до камината. С високото си стройно тяло, обиграната походка, семплия редингот и дългата пъстра жилетка той повече имаше вид на човек, който с охота би разисквал последните модни тенденции. Но това впечатление оставаше само докато някой се взреше по-подробно в издълженото му, привлекателно лице с широка уста и тъмнозелени, искрящи очи. Над челото му падаше един тъмен кичур, останалата част от косата му бе опъната назад и вързана на опашка. Елегантната му вратовръзка се спускаше небрежно над редингота, който стоеше като излят върху мускулестото му тяло. Дългите му пръсти и грациозните му ръце се движеха непринудено, но издаваха спотаена сила. Същата сила прозираше и под простите, изпънати панталони, които прикриваха силните му бедра и прасци. Ако беше малко по-млада…
— Затова ли му подхвърли твоята красива малка актриса? И тя ли е част от плана ти за отмъщение?
Алън бързо се огледа.
— Тя може да се окаже полезна.
Луиз се засмя и оправи ръкава на халата си.
— Тя може да се окаже твърде полезна. Доста е красива и никак не е глупава. Освен това си пада и
