излезе да поязди с него в Сейнт Джеймс Парк.
Следобедът беше топъл и слънчев и тя носеше пелерина и маншон от тъмнозелено кадифе, гарнирани със светлокафява лисича кожа. Полъхът на вятъра зачерви бузите й и тя бе сигурна, че изглежда много красива и примамлива, въпреки болката в сърцето си.
Генерал Уилкс бе възхитен. Той държеше ръката й през цялото време, като само от време на време я пускаше, за да погали коляното й. Тя небрежно го отблъскваше, но това само още повече го окуражаваше.
— Хайде да вечеряме заедно — прошепна в ухото й той. — После ще отидем в моята къща…
— О, това е невъзможно — непринудено отговори Мод. — Тази вечер съм поканена на един прием и съм длъжна да отида там.
— В къщата на мадам Луиз, нали? И аз имам покана. Значи ще отидем заедно. Знам, че тази вечер нямате представление, и настоявам да ми посветите вечерта. Нима не съм го заслужил с търпението си?
Мод се засмя и прокара покритата си с ръкавица ръка по бузата му.
— Много добре. Ще отидем заедно. — „Но изобщо не се надявай на някакво продължение“ — добави наум тя. По всичко личеше, че генералът мислеше, че тя ще завърши вечерта в леглото му, както често ставаше с актрисите и техните обожатели. Но той грешеше. Въпреки че бе сърдита на Алън, тя още не бе готова да се хвърли в нечии чужди обятия, защото споменът за ласките му бе все още твърде силен. Освен това този нахален, дебел и грозен генерал едва ли бе най-доброто разрешение.
Мод нямаше никакво намерение да ходи на приема у Луиз. Просто една от многобройните покани, които получаваше и на които обикновено не обръщаше внимание. Но тъй като това бе по-добре, отколкото да прекара нощта сама с генерал Уилкс, тя облече най-красивата си бална рокля, накичи се с най-скъпите си бижута и пристигна с каляската на генерала пред обления в светлина вход на къщата на Луиз.
С възхищение забеляза, че това бе една от най-красивите къщи в Лондон. Дългата колонада след портала извеждаше към един просторен вестибюл, облян от светлината на около петдесет сребърни свещника. Огромната бална зала бе украсена с гоблени и картини, а покрай стените бяха подредени редици от украсени с позлата кресла. Оркестърът се бе настанил в една ниша, а широките френски прозорци бяха широко отворени и водеха към градината в задния двор, осветена от множество разноцветни фенери.
Сред насъбралата се тълпа Мод постепенно започна да разпознава някои лица. Залата бе пълна с благородни особи. Генералът, който познаваше повече от тях, с удоволствие й ги представяше. Никога досега тя не бе виждала по-голямо великолепие от тоалети и бижута, събрани на едно място, и очите й ентусиазирано попиваха всяка подробност.
По едно време някой леко я потупа по рамото. Тя се обърна и се озова лице в лице с Алън.
Още преди да успее да каже нещо, Алън учтиво се обърна към генерала:
— Ще ми позволите ли да изиграя следващия танц с мис Мейкджой?
Без да дочака отговор, той я хвана за ръката и я поведе към средата на салона, където се събираха двойките за тържествения, малко старомоден паван. Когато музиката започна, Мод се нацупи и не каза нищо, докато танцовите фигури не ги доближиха плътно един до друг.
— Не очаквах да те срещна тук — язвително каза тя.
— Явно. Как иначе щеше да дойдеш, придружена от този дебелак във военна униформа.
Стъпките ги разделиха и едва след няколко минути тя отново се озова до него.
— Да не би да искаш да кажеш, че трябваше да си остана вкъщи и да се чудя кога ще се прибереш? Каквото, между другото, правех миналата седмица.
Алън се опита да си придаде виновно изражение.
— Не — каза той, когато тя отново попадна в ръцете му, — но защо не си избра по-подходящ придружител?
— Кого ще избера, си е моя работа.
— Не и когато аз плащам наема.
Тя побесня, но само се усмихна на другия мъж, който я поведе за следващата фигура. Когато прозвучаха последните акорди, тя отново се озова до Алън и двамата грациозно се поклониха един на друг. Веднага след това, за голямо нейно учудване, той я хвана за ръката и я избута през широко отворените врати към по-слабо осветената градина. После я повлече към най-близката алея.
— Генерал Уилкс ще ме търси — запелтечи Мод, докато той я отвеждаше все по-далеч по алеята. — Трябваше да се върна при него.
— Една доскорошна селянка не трябва да изглежда толкова притеснена за обществения етикет — сряза я Алън и най-накрая се спря близо до една мраморна беседка в най-отдалечения ъгъл на парка. Мод издърпа ръката си и разтри китката си.
— Но мога да не разпозная грубиянското държане, когато то се набива в очи.
Той се опря на една колона, скръсти ръце на гърдите си и саркастично се усмихна.
— О, добре тогава, ако аз съм грубиян, то ти си проститутка. Погледни само как си се облякла? Можеш да подлудиш всички мъже наоколо.
Прикритият му комплимент за малко не я накара да забрави колко му беше сърдита.
— Точно затова я облякох — натърти тя. — Искам да подлудя генерал Уилкс.
В очите му блеснаха гневни пламъчета.
— Предполагам, че след това възнамеряваш да го отведеш у дома в твоето… а защо не и моето легло?
— Нали така постъпват всички тези хора тук? Ти самият си ми казвал, че баловете не са нищо друго, освен пазар на плът.
Той се протегна, хвана ръката й и яростно впи пръсти в нежната кожа.
— Не бих желал да приличаш на всички останали!
— Защо не? — попита възмутено Мод. — Ти вече не се интересуваш от мен. Защо да не побързам да се продам добре, докато е време? Едно хубаво момиче не бива да се занемарява.
Тя още продължаваше да сипе предизвикателни думи, когато той я придърпа към себе си и болезнено я прегърна. Мощните му ръце притиснаха кръста й към неговия в желязна хватка. Сега лицето му се намираше толкова близо, че тя почти виждаше как гневните искрици в очите му постепенно отстъпиха място на толкова силно желание, че дъхът й секна.
— Никога повече не казвай това, Мод! Никога! — Настойчивите му устни потърсиха нейните. Тя направи опит да се съпротивлява, но напразно. Напрегнатото му стройно тяло, топлите устни и неутолимото му желание да я притежава бързо я върнаха към предишните вълшебни мигове и тя зарови пръсти в косата му, за да го придърпа още по-близо до себе си. През последните дни толкова силно бе жадувала тази близост, че повече не желаеше да го отблъсква. Езикът му обходи устните й и бързо се плъзна между тях. Мод простена и се отпусна в ръцете му, а тялото й напълно се предаде. Тя се облегна на него, а здравите му, настойчиви ръце трескаво потърсиха корсажа й, обхванаха гърдите й и започнаха яростно да ги мачкат.
Алън я отведе зад колоната. Той притисна тялото й, слабините му докоснаха ханша й и под тънката материя на роклята тя усети как желанието му придобива твърде материални очертания. Тя простена още веднъж, а парещите му устни не слизаха от нейните.
Мод направи опит да извърне лицето си.
— Не… не тук — дрезгаво прошепна тя.
Той я пусна и зарови лице в косите й.
— Мод, скъпа, едва сега, държейки те в ръцете си, разбрах колко много си ми липсвала. Толкова силно те желая.
Тя леко го отблъсна.
— Къде беше? — попита тя и усети как гневът отново започна да взема връх над разгорилото се желание. — Тук с Луиз, нали?
— Повечето време, да. Работех върху новата пиеса и се мъчех да измисля някакъв план за действие.
— Това не е основателна причина да ме изоставяш, без да знам къде си и какво правиш. Поне да ми беше обяснил! Вече се опасявах, че са те арестували.
Сърцето му трепна.
