— Арестували? Какво те кара да мислиш така?
— Не си ли спомняш, че и аз видях войниците пред вратата ни онази сутрин?
Алън вдигна рамене.
— О, това ли било. Нали казах да не се притесняваш. Освен това ти ме виждаше от време на време. Нали ти дадох новата пиеса и ти съобщих за турнето?
— Да, на мен и на останалите от трупата. О, Алън, мислех, че означавам нещо за теб? И че ние… ние двамата…
Алън отново я приюти в прегръдките си.
— Знам. Изоставих те, но нямах друг избор. Чакаха ме неща, които не търпяха отлагане. Важни неща. Смятах тези дни да се прибера.
— А дотогава аз трябваше да седя до прозореца, да те чакам и да се чудя къде си. Колко от това време прекара заедно с Луиз?
— Нали вече ти казах, Луиз ми е просто много добра приятелка, която познавам от години. Наистина трябваше да ти пратя бележка по някого, но бях толкова зает. Сега обаче, когато те видях да пристигаш под ръка с този дебелак, така ослепителна, осъзнах какво бях загубил.
Мод се извърна встрани, обърна му гръб и се помъчи да разсъждава трезво. Той наистина се бе отнесъл непочтено с нея и тя почти бе решена да го зашлеви и да се върне при генерала, за да му натрие носа. И все пак…
Имаше ли смисъл? Та тя му принадлежеше — изцяло и завинаги. Тя беше негова и не желаеше да допуска никои друг до себе си. Най-малко пък генерал Уилкс.
— Мислех, че ти искаше да флиртувам с генерала — тихо каза тя.
Алън отиде до нея, обви кръста й с ръка и я придърпа към гърдите си. По голия си врат тя усети горещия му дъх, който сякаш я погали с нежно перце.
— Да флиртуваш, не да му се предлагаш. Последното запази само за мен.
Тя се извърна и потърси устните му.
— Какво би казал мистър Дезмънд за една малка вечеря в моята къща?
— О, щом ми се предлага, не мога да откажа. Да тръгваме! В градината има задна врата, която извежда към улицата. Ще се измъкнем оттам, а генералът ще има да се чуди къде си отишла.
Когато двамата влязоха в тъмния вестибюл на къщата на Лейчестър Скуеър, никой не мислеше за вечеря. Дните на въздържание дотолкова бяха изострили апетита на Алън, че той едва се въздържа да не й се нахвърли още в каретата. Отчасти, за да удължи прелюдията и отчасти воден от неудържимия си порив, той се бе задоволил със страстни прегръдки, дълбоки целувки и яростно мачкане на гърдите й, скрити под сатенения корсаж.
Когато прекрачиха прага на потъналата в тишина къща, той вече едва се сдържаше. Дори не дочака да затвори вратата, притисна я към стената, потърси устните й и езикът му се впусна в пламенна игра. После с голямо усилие отлепи тялото си от нейното, хвана я за ръката и я повлече нагоре по стълбите към спалнята.
Когато и последната врата се захлопна зад гърба му, той усети възбудата от предстоящата интимност. Простена и отново я притисна до стената. Жадните му устни трескаво се впиха в нейните, приличаше на човек, който търси живителната глътка живот, и малко по-малко изравни нейното желание със своето. Той разкопча корсажа, освободи гърдите й и зарови лице в белоснежната плът, повдигайки едната и засмуквайки твърдото зърно.
Мод се загърчи под милувките му. Той панически започна да разкопчава малките копченца на роклята й, а тя всячески се стараеше да му помогне. Сатенената рокля се смъкна надолу, следвана от фустите и обръчите. Още преди те да бяха докоснали пода, ръцете на Алън жадно се плъзнаха по бедрата й, сграбчиха женствеността й и накараха тялото й да запулсира от пареща, сладостна болка.
Почти не си спомни кога и той самият се озова без дрехи. Спомняше си само, че докато се събличаше и кръвта яростно кипеше във вените му, тя стоеше и чакаше като древна езическа статуя, огряна от лунната светлина. Той я притисна до себе си и тя видя нарасналия му член, който нетърпеливо я очакваше.
Мод закачливо се усмихна, отскубна се от ръцете му и изтича от другата страна на леглото.
— Ах, ти, палавнице! — дрезгаво извика Алън и се втурна след нея. Почти я докопа за кръста, когато тя се изви и хукна към обратната страна, хвана се за колоната и закачливо се усмихна.
— Не бързай толкова, любими.
На него играта не му се понрави. Той направи няколко малки крачки, но след това светкавично хвана ръката й, метна я на леглото и скочи отгоре й. Зарови пръсти в разпилените й коси и тихо прошепна:
— Не си въобразявай, че можеш да ми избягаш. После без предупреждение се вряза в нея, плъзгайки се все по-дълбоко и по-дълбоко. Мод простена от удоволствие, повдигна долната част на ханша си и той още по-яростно я задълба, сякаш искаше да обсеби тялото й изцяло, а през това време опиянението му достигна до върха, в който външният свят ставаше излишен. Пръстите му яростно мачкаха гърба й, докато искрата не се превърна в ярък пламък, чийто огнен език ги отведе на седмото небе, за да ги зарее сред хилядите звезди на всепоглъщащото удоволствие.
Алън се стовари до нея. Челото му бе плувнало в пот, едва дишаше. Главата му остана да лежи в нежната падинка на рамото й, докато ръцете му продължаваха да я прегръщат, сякаш не искаха да изпускат последния кратък миг на насладата, която му бе донесла любовта към нея.
Любов? Така ли изглеждаше тя? Неудържимият порив към една жена, желанието да я държи в ръцете си и да слива тялото си с нейното?
Тишината на стаята бе нарушавана единствено от учестеното им дишане и далечния шум на някой закъснял екипаж отвън на площада. Алън се обърна по гръб и я придърпа до себе си. Топлият й дъх пареше врата му, а дългите й коси нежно гъделичкаха голите му гърди. През последните няколко дни, които прекара в къщата на Луиз, той наистина бе престанал да мисли за нея. Но тази вече, когато осъзна колко бе красива, раздразнен от това, че е под ръка с друг мъж, той не можа да устои на изкушението и забрави за всякаква предпазливост.
А ето че сега бе изправен и пред опасността да се влюби. Беше ли наистина готов желанието му към тази жена да измести работата, на която се бе посветил, и целите, които преследваше от толкова години насам? Беше ли готов да захвърли плановете за отмъщение заради едно момиче с огнена коса и очи, които му напомняха за ясната синева, ширнала се над родните му планини?
Той потръпна и се постара да отпъди тези смущаващи мисли. Това бе направо абсурдно. Никога нямаше да изостави целите и потайното си дело. Трябваше да намери начин да ги съчетае с увлечението си по Мод. Сигурно нямаше да бъде чак толкова трудно.
Мод се сгуши по-близо до него и го прегърна.
— Студено ли ти е?
— Малко — отвърна Алън и отмести кичура, паднал над веждата й. — Не отричам, че се мъчех да измисля някакво разумно разрешение, за да се стоплим и двамата.
Премиерата на „Пердита“ се състоя на следващата седмица и пожъна невероятен успех. Мод не разбираше защо трупата трябваше да напуска Лондон точно сега, когато нещата вървяха толкова добре, но не желаеше да спори с Алън. Може би в края на краищата той имаше право, защото новата пиеса съвсем явно осмиваше слабостите и глупостта на краля и яростно критикуваше политиката и солдафонщината на министър-председателя, Уилям Пит.
Не й беше лесно да се раздели с града, с неговите прекрасни забавления, ентусиазирана публика, тълпите от почитатели и нарастващия кръг влиятелни запознанства. Но едва ли щеше да й липсва обратната страна на медала: постоянната заплаха от джебчии и крадци, многобройната свита от проститутки и сводници, бедните квартали в Сейнт Джилс и Сафрън Хил, потъналите в мизерия, разнебитени постройки, редуващи се с красиви обществени сгради, като катедралата Сейнт Пол, елегантните градски резиденции и прекрасните обществени паркове.
Градът представляваше необикновена и пулсираща амалгама от падение и величие, бедност и богатство и тя знаеше, че всичко това щеше да й липсва твърде много, докато отново се завърнеха у дома.
За голямо учудване на Мод два дни преди заминаването генерал Уилкс дойде да я посети. Тя не бе
