малко упорита. Нищо чудно и тя да има някои идеи по въпроса.
Алън отново седна в креслото и кръстоса крак върху крак.
— Мод ще направи това, което й кажа. Тя ми е много благодарна за това, че й помогнах да успее на сцената.
— Трябва по-често да излизате сред обществото. Тя все още е твърде плаха, но с малко повече опит и уместни забележки много скоро градът ще падне в краката й. Генералът може много да й помогне за това.
— Не ми се иска да става точно по този начин — рязко отвърна Алън. — Тя няма да се обвързва интимно с него. Нейното предназначение ще бъде да го примами, докато не дойде време да се намеся аз.
— О, мосьо Дезмънд! — смеейки се, каза Луиз. — Толкова си проницателен за някои нещо и толкова сляп за други. Не може да си представиш колко силно си хлътнал по тази Мод. Права ли съм?
— Разбира се, че съм привързан към нея — отвърна Алън, като отбягваше погледа й.
— Но доста повече, отколкото си представяш.
— Не съм дошъл тук, за да говорим за това.
Работата беше там, че не можеше да обсъжда с Луиз чувствата си към Мод, защото и той самият не ги разбираше напълно. Би предпочел по-скоро да умре, отколкото да я въвлече в опасното начинание, на което се бе посветил, и въпреки всичко бе готов да я използва като примамка за генерал Уилкс. Но без това да я застраши по някакъв начин, каза си той. Тя му трябваше, за да му помогне да притисне генерала, преди да свърши с него. Мисълта, че Мод можеше да се озове в леглото му, бе абсолютно неприемлива. Не биваше да стига до там. Но как щеше да избегне появилото се у нея подозрение и противоречиви мисли? Той поклати глава. По никакъв начин не биваше да позволява на една жена, на която и да е жена, да се меси в далечните му цели.
— За съжаление Мод видя мъжете тази сутрин. Тя започна да ме разпитва защо понякога изчезвам така внезапно и защо често отсъствам от дома.
— Кажи й, че това не я засяга.
— Така и направих.
Луиз взе чашата му, за да я напълни, като направи същото и със своята.
— Това е много по-разумно. Трябва да измислиш някаква основателна причина, за да притъпиш съмненията й.
— Какво например?
— Това ти трябва да решиш, не си глупав. Сигурна съм, че все ще измислиш нещо. Нека да вдигнем наздравицата, а след това заедно да съчиним някаква историйка за твоята малка Мод.
— Няма да е необходимо — каза Алън и взе чашата си. — Бих искал да остана тук през следващите няколко дни. Трябва да завърша поредната си пиеса и мисля, че е по-добре да не се срещам с хората от Адмиралтейството.
— А твоята актриса? Какво ще си помисли тя?
Той вдигна рамене.
— Ще се опитам да измисля нещо. Тя е свикнала с изчезванията ми.
— Домът ми остава на твое разположение толкова време, колкото пожелаеш — каза Луиз. — Може би няма да е лошо да ми погостуваш известно време. Тъкмо ще ми помогнеш да изработим най-добрия план за това как да разпратим последната пратка писма.
Тя се наведе, махна дантелената покривка, с която бе покрит подносът, и откри боядисаната в ярък цвят окръжност в средата на потъмнялото дърво. Когато вдигна чашата си и погледна през размътеното стъкло, светлото петно придоби очертанията на един младеж с бяла перука, голяма яка — жабо и син ешарп, опасан около кръста.
— За краля отвъд морето и неговия красив принц Чарлз! — вдигна наздравица тя.
Алън също вдигна своята.
— За краля и принца!
Глава 11
Алън не се появи в театъра нито през деня, нито на вечерното представление. Всъщност трябваше да изминат цели две денонощия, преди Мод да го види отново, и то по време на една от репетициите, когато той обяви, че след две седмици трупата заминава на поредното си турне. Преди да си тръгне, той й подаде един току-що отпечатан памфлет.
— Това е една нова пиеса. Ще играеш главната роля в нея, така че е най-добре да започнеш да я учиш още сега.
Тя понечи да каже нещо, но той вече бе профучал по стълбите и излизаше през вратата. Обхваната от противоречиви чувства, тя разлисти буклета. „Пердита, дъщерята на нощния пазач“. Още едно предизвикателство към авторитета на краля, помисли си тя. Безразличието на Алън й причиняваше болка, но много повече я тревожеше студеното му отношение и начинът, по който си играеше с опасността. И то точно когато нещата помежду им бяха тръгнали толкова добре!
Джеръми й бе помогнал твърде малко в усилията й да разбере с какво се занимава Алън.
— Най-добре е ти да го попиташ — каза той, когато Мод го дръпна встрани и му разказа за сърдитите посетители.
— Но те приличаха на много важни личности. Освен това ги придружаваха войници! Какво могат да искат от Алън?
— Униформите на войниците не бяха ли на кралската гвардия?
— Не знам. Всички униформи ми изглеждат еднакви.
— Жалко, че не си могла да ги разпознаеш — каза Джеръми и замислено потърка брадичката си. — Виж какво ще ти кажа. Ти много добре познаваш комичните персонажи на чужденци, които са в изобилие в пиесите на Алън. Ето, и моята роля е една от тях. Много често те са германци и осмиват дебелия, надут, развратен и твърдоглав германски господар. На кого ти прилича той?
Мод ококори очи.
— Хановер! Но да, разбира се. Това е карикатура на крал Джордж.
— Точно така. Засега няма закон, който да забранява осмиването на краля и министрите му — Уолпъл бе безжалостно осмян на сцената преди двадесет години, — и въпреки това, в тези размирни времена хората не гледат с много добро око на явната сатира. Понякога Алън направо си движи по ръба на пропастта.
— Но защо не внимава повече? Защо се противопоставя на хора, които само с едно щракване на пръстите могат да го хвърлят в затвора? Какво му пречи да измисля забавни и смешни персонажи, без да стига по-далеч?
— По една или друга причина публиката обича да гледа как се присмиват на властта. И колкото това е по-явно, толкова е по-доволна. Това е характерно за нас, англичаните. Дори и кралят не би посмял да затвори Алън в Тауър за това, че осмива короната. Не, тук трябват по-сериозни причини — тихо добави той.
Мод сложи сламената шапка, която носеше в пиесата, и припряно завърза връзките под брадичката си.
— Всичко ми изглежда твърде пресилено, точно както каза Алън. Но защо все пак не поговориш с него, Джеръми. Опитай се да го вразумиш. Новата пиеса, която ми даде, е още по-опасна от останалите. Господарят-чужденец е не само комичен, той е противен и безчестен. „Пердита“ може да му докара огромни неприятности.
Джеръми заговорнически й се усмихна.
— Алън е сътворил един чудесен образ на краля. Той е глупав, но в същото време е доста сложен характер. Едва ли може да съществува по-опасна комбинация от тази.
Алън се появяваше по време на репетициите, но продължаваше да не прекрачва прага на къщата й. Най-накрая — ядосана, обидена и правеща се на безразлична — тя прие поканата на генерал Уилкс и
