— И вие ли пишете пиеси? — попита Мод, защото й ставаше ясно, че Бенет е част от театралните среди.
— Някои дреболии, които не струват нищо в сравнение с творбите на Дезмънд. Хората зад океана предпочитат Шекспир, Поуп и Филдинг, в което ще се убедите сама, ако ни дойдете на гости. Ние ценим и красотата. Наистина се надявам, че ще се решите на това пътуване.
Алън поведе приятеля си нагоре по улицата.
— Достатъчно, Джошуа. Колкото и да се опитваш да омайваш звездата на трупата, няма да успееш. Хайде да потърсим някое кафене. Искам да ми разкажеш нещо повече за дивия живот, който водите.
— Див живот ли? Шегуваш се, Дезмънд. Но защо, Ню Йорк е един също толкова очарователен и модерен град като… като Бристол.
— Ще ти е необходимо доста време, за да ме убедиш в това. Мод, бъди добро момиче, кажи на другите, че няма да се бавя.
Тя се загледа в гърбовете им и си пожела да ги придружи. За съжаление в кафенетата рядко влизаха жени. Тя въздъхна, повдигна полите си и влезе в сградата. Въпреки че не желаеше да ходи в Ню Йорк, тя искаше поне да чуе нещичко за живота там. Дано да можеше да си поговори с мистър Бенет, преди да отпътува за Америка.
Дните минаваха, без да й се удаде такава възможност. По-късно, когато разбра, че той е заминал за Уелс, тя започна да мисли, че може би никога повече нямаше да го срещне. Сподели това с Алън по време на една от интимните им вечери, но той само й се присмя:
— Повярвай ми, няма нужда да слушаш Джошуа. Той ще ти разкаже само за лъскавата страна. Опитва се да ти представи един процъфтяващ колониален град, но истината е съвсем друга.
— Откъде знаеш?
— Говорил съм с много хора. Джошуа иска да харесаме града, за да се съгласим да отидем там. Всеки друг би ти казал, че това е един забутан и мръсен пристанищен градец, където властват изключително пуритански нрави. Джошуа например няма да ти каже, че театърът му често се затваря от градската управа, която се опасява от зловредното му влияние сред населението. Той се опитва да поставя само леки пиеси, но тогава пък църквата може да се намеси и да прогони артистите извън града.
— Но защо толкова настоява да отидем там?
— Защото така се надява да спечели малко повече пари и да преживява известно време.
Мод се облегна на стола.
— Не мога да повярвам.
— Но е така. Това е причината, заради която не желая да ходя там. — Той погледна златистите отблясъци в косите, красивото лице и нещо в него се пробуди. Обзет от внезапен порив, протегна ръка и я погали. — Тази вечер изглеждаш изключително. Много ми харесва тази зелена рокля. Цветът ти отива.
Мод се усмихна.
— Но това му казват морско зелено.
— О, не! И ти ли ще започнеш да ме убеждаваш?
— Не — сериозно отвърна тя. — Нямам никакво желание да напускам Англия, още повече за едно толкова далечно място. Но все пак се питам защо още се бавим в Бристол? Нали щяхме да останем само няколко дни? Те станаха доста повече.
Лицето на Алън се напрегна.
— О, просто градът ми харесва. Скоро ще тръгнем. Но междувременно мислех, че трупата се нуждае от известна почивка.
Мод се пресегна, взе гарафата с виното и напълни двете чаши. Двамата се намираха в малко сепаре в ресторанта на хана, където бяха отседнали. То не се различаваше особено от онова, в което бе вечеряла с генерал Уилкс, с изключение на това, че не беше толкова голямо и така модерно обзаведено. Но въпреки това в него бе достатъчно уютно, да не говорим за факта, че тя се намираше тук с Алън.
— Какво прави генералът? — попита Алън, сякаш надникнал в мислите й. — Не те ли е поканил отново на някоя вечеря?
— Много добре знаеш, че е така. Вече се чудя какви извинения да измислям, но той не се отказва.
— Изглежда, не му се заминава чак толкова много? Явно не желае да изостави удобствата на Англия и да се сблъска с трудностите на живота в Индия. Не мога да го укорявам за това.
Мод понечи да го поправи, но после се отказа. Какво значение имаше къде отива Уилкс? По-важното бе, че щеше да се отърве от него и скоро нямаше да се чуди какви извинения да измисля.
— Предполагам, че още държиш да флиртувам с него, без да му давам излишни надежди? Това не е лека работа.
— Е, поне няма да ти навреди. Омайвай го, колкото си искаш, само не се оставяй да те вкара в леглото си. Доставя ми истинско удоволствие да го гледам как страда.
— Ти не ме оценяваш достатъчно. Понякога ми минава идеята да му се отдам само за да ти натрия носа. Повярвай ми, не е много приятно.
Алън я хвана за ръката и я придърпа към себе си. Лицето му бе толкова близо до нейното, че можеше да я целуне.
— Това би било неразумно от твоя страна. Няма да ми е приятно да си те представям в ръцете на негодник като Уилкс.
— Може вече да съм решила — ядосано отвърна тя.
Чертите му омекнаха.
— Искам те единствено в моите прегръдки — прошепна той и се наведе, за да я целуне. Устните му се заеха с чудодейното им предназначение и тя замаяно се отпусна в ръцете му, усещайки изгарящия им полъх. Тоя я пусна и тя се облегна едновременно ядосана на себе си, но неспособна да скрие любовта си. Защо всички ласки, които получаваше, идваха след заплахата да се отдаде на някой друг мъж?
Алън прокара пръст по бузата й, съзнавайки напълно властта си над нея.
— Ти постигна много, Мод, момичето ми. Известността ти е много по-голяма, отколкото си мислех в началото. Сега съвсем спокойно можеш да въртиш на пръста си всички тези надути богаташи, а те да молят за още. Защо не използваш таланта си, за да ги смажеш?
Думите му я объркаха.
— За какво ми е всичко това? За да стана богата и известна. Това не ме интересува. —
— Какво ще кажеш за мосьо дьо Превалоа? Той също не крие, че ме желае в леглото си.
Алън се облегна и опъна напред дългите се крака.
— Той е французин. Мисля, че няма да сгрешиш, ако стоиш по-далеч от него.
— Има и нещо друго, което ме притеснява. Не си ли забелязал как се държи напоследък Джеръми? Много се е променил.
— Да, забелязах. И аз съм притеснен. Опитах се да поговоря с него, но той отрича всичко. Никога не съм го виждал да пие толкова.
— Вчера, на репетицията, отново бе пиян. Едва се държеше на крака. Ужасих се, като го видях.
— Да, но все пак се представя добре и затова не мога да укорявам. Но подобно поведение не е типично за него. Бих искал да разбера защо е така.
Дали да му обясни, запита се тя? После се отказа, защото добре познаваше ревността му. Това можеше да издигне неприятна преграда между двамата приятели. Освен това нямаше как да разбере дали странното поведение на Джеръми бе резултат от последния им разговор в Лондон. Тогава те си размениха толкова малко думи, че те едва ли биха могли да го наранят толкова дълбоко.
Алън протегна ръце към нея.
— Стига сме говорили за обожателите ти. Ела да напълниш чашата ми, да седнеш в скута ми и да помислиш малко и за мен.
Тя се вгледа в самоувереното му усмихнато лице. Заслужаваше да излее чашата на главата му, да избяга и веднъж и тя да го остави сам! Но прекрасно знаеше, че не можеше да го направи. Мисълта да
