потръпна, а под тънката материя на ризата твърдите им връхчета започнаха да набъбват. Имаше чувството, че се изчервява чак до ушите.
— Наистина ли има още много неща?
— О, толкова са много! — Ръцете му отслабиха хватката, тя се измъкна и изтича през вратата точно когато през нея влязоха няколко души. Забеляза, че групичката се състоеше от две жени, облечени в евтини рокли, и трима мъже, които вървяха след тях. Едната от жените спря и втренчи поглед първо в нея, а после в Алън. Когато отново погледна към Мод, в тъмните й студени очи се таеше явна неприязън.
По-смутена от всякога, Мод изхвръкна от обора, профуча покрай къщата и не спря да тича, докато не влезе в сигурното убежище на склада. Затвори и двете половини на вратата и се строполи върху напукания под.
Въпреки че едва си поемаше дъх от лудешкия бяг, сърцето й ликуваше от неочаквано преживяното приключение. Ти бе въведена в тайнството на задкулисната магия и бе чула прелестния разказ за огромния Лондон. Но върхът на всичко бе целувката, получена от най-красивия мъж, когото някога бе срещала.
Пред нея наистина се очертаваше един прекрасен ден!
Глава 2
Привечер, когато Мод прекрачи прага на обора, очите й невярващо започнаха да мигат при вида на настъпилото преобразяване. Долният край на помещението бе празен и отделен с голяма правоъгълна преграда, която обозначаваше сцената. Точно отпред бяха подредени няколко кресла, предназначени за сър Бексли, лейди Джулия, лорд Бамбридж и други дребни благородници. Зад тях се намираха няколко редици пейки, които трябваше да поемат по-заможните граждани и прислугата от къщата. Останалите зрители, към които се числеше и Мод, се тълпяха в задната част и свободните яхъри на конете.
Най-впечатляваща бе светлината. Никога преди това старият обор не е бил така ярко осветяван. Пред рампата на сцената гореше редица запалени лампи, а от тавана висеше истински калаен полюлей, от който светлината струеше на потоци. Ефектът беше поразителен и никой не обръщаше внимание на задушливата миризма на изгорена лой.
Дори и актьорите бяха променени до неузнаваемост в образа на Диана, богинята на целомъдрието, Мод едва успя да разпознае намръщената жена, която я бе изгледала ядовито рано тази сутрин. До нея пълният мъж, облечен в дълъг редингот и нахлупен шлем с пера над перуката си, излъчваше безгранично достолепие, което бе в пълна противоположност с по-скоро окаяния му вид в истинския живот.
Алън Дезмънд, по-красив от всякога, излезе напред, за да разкаже пролога. Мод не снемаше очи от него, а сърцето и заби толкова учестено, че тя почти не можа да вникне в смисъла на изречените думи. Когато пиесата започна, тя изгаряше от нетърпение, очаквайки поредното му появяване, но то така и не последва. Мод постепенно започна да се увлича от люлеенето на вълните, от Купидон, който се носеше сред облаците във впряга си от огнедишащия дракон от грохота на гръмотевиците и проблясването на светкавиците, и не след дълго забрави за заобикалящия я свят По-голямата част от репликите преминаваха покрай ушите й, но това не я притесняваше. Пред очите й се вихреше внезапно оживяло вълшебство и тя бе повече от очарована.
По време на второто действие, когато малкото птиче от голямата телена клетка започна да смесва чуруликането с човешката реч, тя дяволито се огледа и се запита дали някои около нея подозираше за съществуването на дребния мъж и лучената люспа. Всички обаче стояха с широко отворени уста или весело се смееха и за първи път през живота си Мод се почувства горда от себе си. Усещането бе твърде приятно.
Когато представлението свърши, залата се разтърси от силни и искрени аплодисменти. Всички, освен лейди Джулия, изглеждаха възхитени и очаровани от специалните сценични ефекти. По време на краткия безпорядък, който последва последния поклон, средата на обора бе разчистена, а до вратата се появиха маси, отрупани с различни лакомства. Отвориха се бъчви с бира и цигуларите от селото наети от сър Бексли, заеха отреденото им място. Някои от лампите бяха изнесени, за да се предотвратят неволните пожари, но така атмосферата стана само още по-уютна. Мод забеляза, че повечето слуги се групираха по двойки и се уединиха в тъмните ъгли на помещението.
Съзря Алън, който стоеше близо до сцената и говореше с господаря и съпругата му, и се запромъква към тях.
— Пиесата ви е много добре написана, млади човече — казваше лейди Джулия, — но в специалните ефекти трябваше да има повече мисъл. Лесно можеше да се отгатне как се постигаха.
Мод възхитено се загледа в Алън, когато разбра, че той бе авторът на тази прекрасна пиеса. Значи той бе не само актьор, но и драматург в същото време. Какъв талантлив умен и красив млад мъж!
— Говори каквото искаш, Джулия — намеси се сър Бексли. — Що се отнася до мен, аз изобщо не можах да разбера как се правят ефектите. Сценарият бе толкова завладяващ.
— Сър, вие сте твърде любезен към мен — отвърна Алън и леко се поклони.
Лорд Бамбридж въртеше края на ланеца си и изпитателно се вглеждаше в Алън.
— Гледал съм много пиеси на Дръри Лейн и в Хеймаркет. Вашата съвсем достойно може да се нареди до тях, дори и до тези на великия сибарит. Но, разбира се, актьорите ви са доста под нивото на лондонските знаменитости.
— Милорд, никак не е лесно да убедиш актьорите да играят някъде извън Лондон.
— Предполагам, че е така. Колкото до съдържанието, мисля, че малко флиртувате с опасността. Прав ли съм?
Алън му отвърна с лукава усмивка.
— Ваша светлост е твърде проницателен.
— Бих ви посъветвал моралните заключения да са малко по-завоалирани. Разбира се, тук при нас, в провинцията това няма толкова голямо значение. Но подобна пиеса в Лондон с право може да ви запази килия в Тауър. Не ме разбирайте погрешно, това е само един приятелски съвет. Вие сте много талантлив и би било жалко талантът ви да отиде на вятъра.
Алън отново се поклони.
— Много сте любезен с мен, милорд. Бъдете сигурен, че ще се съобразя с думите ви.
Той се огледа и забеляза Мод, която стоеше близо до тях.
— А сега ви моля да ме извините — каза той и се запъти към нея.
— Какво искаше да каже лорд Бамбридж? — попита Мод, когато той я хвана за ръката.
— Нищо особено. Искаше да покаже колко е умен.
Музиката поде лек рефрен и около тях започнаха да се образуват двойки за танца. Въздухът бе изпълнен със смях и викове и Мод едва чуваше какво й говореше Алън.
— Искаш ли да танцуваме? — извика той в ухото й.
— А вие? — понечи да каже Мод, но изведнъж някой я сграбчи за ръката. Тя се обърна и видя ухилената физиономия на сър Бексли.
— Мод, прекрасно малко създание! Трябва да позволиш на своя щедър господар едно завъртане на дансинга тази вечер. Да вървим!
Мод отчаяно погледна към Алън, който пристъпи към нея.
— Вече я бях поканил, сър, но тъй като увеселението е ваше, щом настоявате, ще ви отстъпя тази чест.
— Разбира се, че настоявам — каза Бексли и повлече Мод към средата на дансинга. Тя погледна към Алън и усмивката му й вдъхна кураж. Партито наистина принадлежеше на Бексли и тя му дължеше поне един танц. Всички знаеха, че гордата му съпруга никога нямаше да се унижи да танцува народни танци и до края на нощта господарят щеше да е танцувал с всяко едно от присъстващите момичета.
В края на краищата нещата не изглеждаха чак толкова зле. Имаше много тропане с крака и подвиквания, като господарят също се стараеше да не изостава. Всички, от прислугата до дребните благородници, бяха увлечени от веселбата и явно бяха решили да лудуват до насита. Дори и Алън бе увлечен във вихъра на празненството и се включи в танца заедно с една от актрисите. Той завърши на една и съща редица с Мод и през цялото време се стараеше да бъде близо до нея, особено когато мъжете трябваше да целуват партньорките си. Тя получи една лека целувчица по бузата от Алън, придружена от
