многозначителен поглед, и едно влажно и шумно млясване от господаря си.
Музиката от танца още не бе заглъхнала, когато Алън я хвана за ръка и я изведе навън.
— Доста е изтощително — каза той, прегърна я през кръста и я поведе по пътеката, която водеше надолу към ливадите.
— Затова ли пожелахте да излезем навън? — дяволито попита Мод.
— Не Прекрасно знаеш, че не за това. — При първата купа сено той легна върху дъхавата трева и я придърпа към себе си. Мод нямаше нищо против да поспре и почине, когато откъм съседната купа долетя хихикане и тя видя как два силуета се откроиха на фона на нощта. Разпозна в тях Хети и едно от момчетата, работещи в конюшните, и се почувства неловко. После нарочно увеличи разстоянието между нея и Алън. За нейно голямо учудване той не се възпротиви.
Мод се излегна по гръб, впери поглед в звездното небе и въздъхна:
— Мисля, че никога не съм се чувствала толкова щастлива!
— Имаш право да бъдеш щастлива — замислено каза Алън и се облегна на единия лакът, за да я разгледа. На фона на лунната светлина тя бе още по-красива, отколкото вътре, в ярко осветения обор. Той се учуди на внезапно обзелото го чувство на възхищение. Още преди много години се бе убедил, че бурният му живот го бе направил безчувствен към девичата невинност, а ето че сега седеше до това момиче затаил дъх от вълнение. Свежият дъх на сеното действаше ободряващо след лепкавия, наситен с миризма на изпотени тела въздух в затвореното помещение. От него долиташе приглушеният звук на цигулките, който едва смогваше да се извиси над смеха и крясъците на танцьорите. Когато Хети и приятелят й си тръгнаха, около тях отново стана тихо и те усетиха нощта в цялата й прелест.
— Щастлива ли си от живота си тук, в Торнууд? — попита той и на свой ред се излегна по гръб и се загледа в тъмното небе.
— Ами, не е чак толкова лошо. От седемгодишна работя в кухнята и работата не ми тежи. Господарят се държи добре със слугите. Жена му е тази, която ни създава проблеми, защото едва ли я бива за нещо по- различно.
Алън пъхна ръце зад тила си и впери поглед в звездите. Той почувства как тялото му постепенно започва да се отпуска след изнурителния и тежък ден.
— На господаря ти едва ли му е много лесно да живее с такава жена. Тя е същинска Катерина Минола.
— Коя е Катерина Минола?
— Героиня от една пиеса. Ако четеш пиеси, няма как да не знаеш коя е, защото тя е една пословична сръдла.
— Господарят ми спомена, че може да ме преместят на работа в къщата, където работата е по-лесна. Мисля, че там ще ми хареса.
— Хм, на твое място бих внимавал с такъв господар наоколо. През цялото време те гледаше така, сякаш искаше да те схруска.
— Колко странно! Кук винаги ме е предупреждавала за него, а досега той почти не ме забелязваше. — Всъщност доскоро, помисли си тя, когато си спомни за странния поглед, с който я бе фиксирал тази сутрин при кладенеца.
— Още едно от великите предупреждения на Кук. Но този път тя е права. Знаеш ли, Мод, ти си най- невинното създание, което съм срещал досега. Нима не подозираш какви са намеренията на господаря ти?
Мод внезапно се изправи.
— Не разбирам за какво намеквате?
— Била ли си някога с мъж? Целувала ли си се? Търкаляла ли си се с някого в сеното?
Мод приглади полата си и се замисли как да му отговори. Работата беше там, че никога досега не бе излизала с мъж, поне не в този смисъл, за който намекваше Алън. А няколкото тайни целувчици, които бе получавала от момчетата в конюшнята и слугите, бяха по-скоро досадни. Те в никакъв случаи не можеха да се сравняват с целувката на Алън, която я бе разтърсила цялата.
Алън седна и обви коленете си с ръце.
— Убеден съм, че не си, въпреки че трудно мога да проумея как си съумяла да запазиш невинността си, работейки като слугиня в тази ферма?
— Ами работата е там, че… не, твърде глупаво е.
— Моля те, кажи ми!
— Работата е там, че аз винаги съм искала много повече от това да бъда натискана зад някоя врата или принудена да се омъжа скоропостижно за някой беден фермер. Може да ви звучи превзето, но винаги съм се чувствала различна от другите, дори и от приятелката ми, Хети. Ако поема по този път и се оставя на течението, ще заприличам на всички останали, без бъдеще и без мечти.
Алън изучаваше осветеното й от лунната светлина лице, сенките правеха бузите й да изглеждат леко хлътнали и така подчертаваха още повече големите й невинни очи и идеално оформените устни. Дългите къдрици обграждаха сърцевидното и личице, и се стелеха над леко измачкания корсаж. Докато я гледаше, той усети парещата болка на желанието, но нещо в нея го възпираше. Той само се усмихна, защото ако обстоятелствата бяха други, досега тя щеше да бъде негова.
— Как си се научила да се изразяваш толкова добре?
— С много труд. Когато пристигнах в Торнууд, бях дете и забелязах, че благородниците говорят правилно и ясно. От тогава реших, че трябва да приличам на тях. Всичко ми костваше много усилия и мъки, но най-накрая успях. Сега по говора ми почти не личи, че съм от простолюдието.
Алън бе озадачен.
— Ти си постигнала всичко това съвсем сама?
— Да. Упражнявах се, докато четях малките книжки с пиеси, и това много ми помогна.
— Ти можеш и да четеш? — учудено каза той.
— Е, не толкова добре, но достатъчно, за да разбирам за какво става дума.
Алън се засмя и отново се излегна с ръце зад тила.
— Бога ми, ти си истинска забележителност, Мод Мелингам. И все пак е малко странно откъде си успяла да намираш книжките, като се има предвид управията на тази вещица, съпругата на сър Бексли. Според мен тя едва ли би понесла присъствието им тук.
— О, тя не знае нищо. Сър Бексли обожава пиесите и всяка седмица си купува по една книжка. Той беше този, който настоя трупата ви да изнесе представление тази вечер. Това е един от редките случаи, когато той успя да се наложи. Обикновено, когато прочита книжката, той я изхвърля, и така един хубав ден аз ги открих и ги запазих. Сега го следя всяка седмица.
— Ами известните писатели? Чела ли си Шекспир?
— Да, представете си. Преди да починат родителите ми, ходех на училище и там рецитирахме на глас някои негови пасажи. Много ми харесваха, въпреки че невинаги разбирах смисъла им. — Тя се подпря на лакът и го погледна. — Нашите актьори играят ли Шекспир?
— Ако не го правехме, нямаше да сме професионалисти. Всички трупи играят пиеси от Шекспир. Но когато се поставят някои от големите му драми, изпълнението е доста плачевно. Ето защо предпочитам да поставям по-леки пиеси.
— Които пишете сам.
— Точно така. Но това не е нещо необичайно, знаеш ли? В днешно време Англия гъмжи от драматурзи. И въпреки това смея да мисля, че усилията ми не отиват напразно.
— И аз съм на същото мнение. Хареса ми пиесата тази вечер. Но как решихте да станете драматург? Аз ви разказах всичко за мен. Искам да науча нещичко и за вашия живот.
— Не е чак толкова интересно. Аз бях просто един пътуващ актьор, който случайно попадна на Дръри Лейн и видя великия Гарик в ролята на Макбет. Тогава си дадох сметка, че никога няма да стана толкова добър като него. Ето защо реших, че е по-добре да пиша и да режисирам пиеси, отколкото да играя в тях.
— Били сте на Дръри Лейн! Но това е прекрасно! Разкажете ми още нещо за Лондон!
Алън се засмя, но с готовност започна да й разказва за лондонските театри и особено за този, в който трупата му имаше ангажимент след края на турнето. Въодушевлението и любопитството на Мод го накараха
