— Ще бъдеш дори по-известна, отколкото си тук, в Бристол, защото няма да имаш конкуренция. Ами Дезмънд? Защо той не дойде да уреди тези въпроси?
Мод попи влагата по брадичката с носната си кърпа.
— Той отплава — измърмори тя.
Бенет й хвърли един изпитателен поглед.
— Щом е отплавал, значи е на някой от онези кораби. Не ми казвай, че се е присъединил към армията!
— Ами, да, но само временно. Виждате ли, Джеръми бе взет насила и Алън отиде да го наглежда. Щом веднъж се озоват в колониите, отново ще се присъединят към трупата.
— Значи заради това било всичко — каза Бенет и захвърли салфетката си на масата. За облекчение на Мод той тихо и гърлено се засмя. — Иска трупата му да се присъедини към него за едно американско турне. Бедният, заблуден глупчо. Ако си мисли, че може толкова лесно да се измъкне от армията, наистина е загазил.
Той се зае да изучава лицето на Мод. Горкото момиче бе така увлечено по Дезмънд, че бе готова да го последва отвъд океана в един свят, за който очевидно не знаеше нищо. И все пак бе толкова хубава и имаше такова присъствие на сцената, че той бе на мнение, че ще се справи много добре дори в обществото на тесногръдите филаделфийци. Особено ако имаше подходящ материал.
— Е, добре — въздъхна той. — Ще взема трупата ви на турне, но само ако си платите пътя. Имате ли пари?
Мод се въодушеви.
— Имам малко свои. Знам, че и трупата има някакви. Ще се оправим някак.
— Добре. Бъдете на пристанището след два дни, смятано от днес. Ще отплавате с пощенския кораб „Мария Луиза“. Не е много удобен, но не можете да искате това. Ще уредя нещата, а ти ще ми донесеш парите утре сутринта. Съгласна ли си?
— Съгласна съм.
Тя си тръгна след малко и сякаш изобщо не стъпваше по земята. Сега единственото, което трябваше да направи, бе да убеди трупата да предприеме това пътуване. Когато се изправи пред тях на подиума в залата, където изнасяха представления, се оказа, че е по-лесно, отколкото бе очаквала. И Франсис, и Кити бяха въодушевени от идеята да видят и завладеят нови светове в колониите.
Ева и съпругът й изказаха известни съмнения, но не се противопоставиха.
— Щом можем да се върнем — каза Ева, скръстила ръце на пищната си гръд. — Не искаме да оставаме в такава примитивна обстановка, нали, Греъм, скъпи?
— Не, не. Никак даже. Мистър Бенет обясни ли ти как ще се върнем, Мод?
— Ще получим процент от печалбата. Трябва да имаме достатъчно пари за обратно. Така са правили и други трупи.
Коръм Дод избоботи, като заваляше думите по обичайния си начин:
— А, без мен. Пътуването с кораб ме разболява. Ще остана в добрата стара Англия, ако не възразявате.
— О, но ти трябва да дойдеш — извика Мод.
— Ще се оправим и без него — с презрение в гласа се обади Кити. — Все ще се намери някой пияница в колониите, който да го замести. Нямаме нужда от него.
Коръм й хвърли свиреп поглед.
— Безценна Кити. Изкушавам се да дойда само за да видя как ще бъдеш изядена от индианците. Чувал съм, че обичат шунката.
— Със сигурност ще предпочетат теб пред мен.
— Престанете! — извика Мод. — Не е време за разправии. Ако искате да се видим с Алън във Филаделфия, трябва да действаме много бързо.
Франсис направи презрителна гримаса.
— Наистина смятам за много непочтено от негова страна да се измъкне сам, без първо да ни попита. Откъде е бил толкова сигурен, че ще го последваш? И после, да те остави да уреждаш всичко… Можеше поне да попита мен.
— Стана толкова внезапно — измърмори Мод. — Коръм, ако наистина си решил да не идваш, мисля, че можем да намерим някого, който да заеме мястото ти. А ти, Роуланд?
Роуланд Харви изправи мъртвешки слабата си фигура от един стол близо до края на сцената.
— О, винаги съм навит за приключения. Мисля, че това е страхотна идея. Познавам няколко човека, които ще се съгласят да дойдат, ако Коръм сериозно смята да остане. Да ги попитам ли?
— Да. Няма нищо лошо в това. А на кораба ще имаме достатъчно време за репетиции. Добре тогава, значи е решено.
Когато по-късно надникна в касата на трупата, тя разбра, че парите няма да им стигнат за път дори със собствените й незначителни спестявания. Мод прехвърли в ума си всички съществуващи възможности да се набавят останалите средства, но се спря само на една. Бе неприятна и не съдържаше особени изгледи за успех. Все пак, решена да положи това усилие, тя се загърна с една пелерина, за да се предпази от появилия се източен вятър, и забърза към пристанището. За щастие флагманският кораб на генерал Уилкс още не бе отплавал, въпреки че бе готов в очакване на отлива и на попътния вятър.
Нямаше да се учуди, ако изобщо откажеше да се срещне с нея. Когато я въведоха в тясната каюта, тя остана права известно време, докато той, седнал зад едно писалище, се бе задълбочил в писане на някакви документи. Мод знаеше, че по този начин той си отмъщава, затова изчака търпеливо. Накрая генералът вдигна глава.
— Мис Мейкджой. Изненадан съм от дързостта ви да дойдете тук. Много съм ви ядосан, мадам. Изключително ядосан.
Мод сведе поглед към ръцете си, опитвайки се да изглежда разкаяна, макар че в действителност не беше така.
— Имате всички основания да бъдете разгневен, генерале — отвърна тя смирено. — Непростимо бе да избягам така. Но наистина се появи един спешен случай, който изискваше моето присъствие. Ако не бе той, никога нямаше да си тръгна.
— Така нареченият от вас „спешен случай“ включваше Алън Дезмънд, доколкото разбирам. Видях го да влиза в къщата, докато докарвах колата. След това напразно ви търсих.
— Генерале, наистина съжалявам, че съм ви оскърбила. Истината е, че всъщност мистър Джеръми Оукс бе изпаднал в беда. Отряд за набиране на войници насила го бе хванал и ние се опитвахме да го спасим. Дори нямаше време за обяснения.
— Отряд за насилствено набиране ли? Били са от флота, предполагам. Те винаги отвличат хора, за да си запълнят корабите. — Той я погледна с подозрение, но усети как познатият чар на красивото й лице унищожаваше справедливия му гняв. — И успяхте ли?
— Не. Всъщност, накрая мистър Дезмънд замина с него.
Тръпка на надежда премина през огромния гръден кош на Уилкс.
— Искате да кажете, че е отпътувал?
— Точно така, генерале. И сега нашата трупа има възможност да пътува до Филаделфия, за да изнесе представление в колониите. Това, от което се нуждаем, е част от пътната такса. Мислех, че… ами, че може да ви хареса идеята да дойда с вас до Америка, тъй като отиваме там…
Тя замлъкна, но надеждата й се засили, когато видя как очите му светнаха от възбуда.
— Искате да дойдете в Америка? — повтори той, като се надигна от мястото си.
— Ако събера остатъка от таксата.
— Така, така — каза Уилкс сияещ, заобиколи писалището и взе ръцете й в своите. — Мога ли да се надявам, че ако ви помогна, ще бъде възнаграден в края на пътуването? Знаете, че дълго чаках…
Мод погледна надолу към върховете на обувките си.
— Е… нищо не мога да обещая, но…
Бе мобилизирала цялата си способност да лъже, но това, като че ли го задоволи. Той я грабна и я притегли към себе си, след което залепи една дълга и много влажна целувка на устните й. Като се помъчи да не покаже отвращението си, тя успя да се откъсне от него, преди страстта му да вземе обезпокоителни
