такъв.
— Не злоупотребява нито с физическата си сила, нито ви обижда с думи?
— Точно така. Винаги е бил много добър с мен.
— Но вие му изневерихте.
— Да.
— Защо?
— Не зная.
— Сега, след като казахте на съпруга си за това — продължи Данита, — как се чувствате?
Кейти помисли за миг, после леко вдигна рамене.
— По-добре. По-зле. Не зная.
— Очаквахте ли, че съпругът ви ще ви прости?
— Не — отговори Кейти. — Не. Доверието е нещо много важно за Питър… и за мен… Аз… аз очаквах, че бракът ни ще се разпадне.
— И случи ли се това?
Кейти погледна през прозореца.
— Не зная.
— Искате ли бракът ви да се разпадне?
— Не — абсолютно не. Но… но аз искам Питър да бъде щастлив. Той заслужава нещо по-добро.
Данита кимна.
— Той ли ви каза това?
— Не. Не, разбира се. Но това е вярно.
— Вярно е, че той заслужава нещо по-добро?
Кейти кимна.
— Вие, изглежда, сте добър човек. Защо казвате това?
Кейти не отговори.
Данита се наведе към нея.
— Бракът ви винаги ли е бил щастлив?
— О, да.
— Никога не сте се разделяли или нещо подобно?
— Не… всъщност разделихме се веднъж, докато бяхме гаджета.
— О? Защо?
Кейти вдигна леко рамене.
— Не съм сигурна. Срещахме се почти година, докато още следвахме. После един ден аз просто го изоставих.
— И не знаете защо сте постъпили така?
Кейти отново погледна през прозореца, като че искаше да поеме част от силата на слънчевата светлина. Затвори очи.
— Предполагам… не зная. Понякога си мисля, че не можех да повярвам на човек, който ме обича така безусловно.
— И го отблъснахте?
Кейти бавно кимна.
— Да, точно така.
— И сега отново го отблъсквате? Това ли е причината за вашата изневяра, Кейти?
— Може би — бавно отговори тя. — Може би.
Данита отново се наведе към нея и попита:
— Защо мислите, че никой не може да ви обича?
— Не зная. Искам да кажа — знам, че Питър ме обича. От дълго време сме заедно и това е постоянна величина в моя живот. Зная, че е така. И все пак, след всичките тези години, ми е трудно да го повярвам.
— Защо?
Кейти вдигна рамене.
— Защото съм си такава.
— Каква сте?
— Аз съм… нищо. Нищо особено.
Данита разпери пръсти.
— Звучи ми като че не сте твърде уверена в себе си.
Кейти обмисли тези думи.
— Да, сигурно е така.
— Но нали казвате, че сте учили в университет?
— О, да. Бях отлична студентка.
— Ами вашата работа — справяте ли се добре с нея?
— Да, поне според мен. Получавах повишение няколко пъти. Но работата ми не е тежка.
— И все пак ми се струва, че сте се справили добре през изтеклите години.
— Да, така мисля — отвърна Кейти. — Но това няма значение.
Данита вдигна вежди.
— Какво е вашето определение за нещо, които наистина има значение?
— Не зная. Може би нещо, което хората забелязват.
— Кои хора трябва да забележат това нещо?
— Просто хората.
— Вашият съпруг — той се казва Питър, нали? Забелязва ли Питър, когато вие постигнете нещо?
— О, да! Занимавам се с керамика като хоби — да можехте да го видите как кипеше от радост, когато направих изложба в една малка галерия миналата година. Винаги е бил такъв, опитвал се е да ме поощрява — още от самото начало. Дори организира увеселение-изненада в моя чест, когато се дипломирах с отличен успех.
— А вие гордеехте ли се с постижението си?
— Просто бях доволна, че следването в университета завърши.
— Семейството ви гордееше ли се с вас?
— Да.
— Майка ви?
— Да. Да, тя се гордееше с мен. Дойде на церемонията при връчването на научната ми степен.
— Ами баща ви?
— Не, тогава той не присъства.
— Той гордееше ли се с вас?
Последва къс, остър смях.
— Кажете ми, Кейти, гордееше ли се баща ви с вас?
— Да, сигурно се е гордял. — В гласа й се долавяше напрежение.
— Наистина ли?
— Не зная.
— Защо не знаете?
— Никога не ми е казвал.
— Никога ли?
— Баща ми не е човек, който… излага на показ чувствата си.
— Това безпокоеше ли ви, Кейти?
Кейти вдигна вежди.
— И отговорът ми трябва да бъде честен?
— Разбира се.
— Да, това много ме безпокоеше. — Тя се опитваше да запази спокойствие, но гласът й потрепери под напора на чувствата. — Това ме измъчваше ужасно. Каквото и да направех, той никога не намираше дума да го похвали. Ако в бележника ми имаше шестици и петици, приказваше за петиците. Никога не дойде на
