защо Твардовски моли нас за разрешение. Ето аз например никога не съм молил Съюза на писателите за разрешение да публикувам нещо или не. (Моли Солженицин да се отнесе с доверие към препоръките на „Новый мир“ и обещава от името на „всеки от присъстващите“ подробни забележки върху „Ракова болница“.)
Баруздин: Аз принадлежа към онези, които от самото начало не споделяха възхищението от произведенията на Солженицин. Още „Къщата на Матрьона“ е много по-слаба от първата му творба. А във „В първия кръг“ има твърде много слаби моменти, с такава жалка наивност и примитивизъм са показани Сталин, Абакумов и Поскрьобишев. „Ракова болница“ пък е антихуманистично произведение. Краят на повестта ни внушава извода, че „друг път трябваше да хванем“. Нима е възможно Солженицин да се е надявал, че писмото му „вместо изказване“ ей така, като едното нищо ще бъде прочетено на конгреса? Колко писма получи конгресът?
Воронков: Около петстотин.
Баруздин: Виждате ли! И нима беше възможно те да бъдат прегледани толкова бързо? Не съм съгласен с Рюриков: въпросът за разрешението правилно беше поставен пред Секретариата. Нашият Секретариат трябва по-често да се превръща в творчески орган и на драго сърце да дава съвети на редакторите.
Абдумомунов: Много е хубаво, че Солженицин намери у себе си мъжество да се отрече от „Пирът на победителите“. Той ще намери мъжество и да помисли как да последва предложението на Константин Александрович. Ако издадем „Ракова болница“, ще се вдигне още повече шум и ще има още по-голяма вреда, отколкото от първото му писмо. И какво значи това — „наръси тютюн в очите на резус- макака — просто така“? Какво значи просто така? Това е изказване срещу целия наш строй. В повестта има Русановци, има великомъченици от лагера — и това ли е всичко? А къде е съветското общество? Не може така да се сгъстяват боите, не може повестта да се издава така безпросветно. Има много разтеглени места, повторения, натуралистични сцени — всичко това трябва да се махне.
Абашидзе: Успях да прочета само 150 страници от „Ракова болница“, затова не мога да изразя задълбочено мнение. Обаче не останах с впечатление, че този роман не бива да се издава. Но, повтарям, не мога да изразя задълбочено мнение. Може би най-важното идва по-нататък. Всички ние, честни и талантливи писатели, винаги сме се борили срещу лакирането на действителността дори когато ни забраняваха това. Но при Солженицин е налице опасността от изпадане в другата крайност: в творбите му има места с чисто очерков разобличителен характер. Творецът е като дете, то разглобява количката, за да види какво има вътре. Но истинското изкуство започва със сглобяването. Забелязвам как той пита съседа си за името на всеки оратор. Защо не познава никого от нас? Защото никога не сме го канили. Правилно предложи Константин Александрович, нека Солженицин сам даде отговор на клеветата, може би първо за вътрешна употреба.
Бровка: И в Белорусия има много хора, които са били по лагери — например Сергей Граковски също е прекарал там 20 години. Но те разбраха, че не народът, не партията, не съветската власт са виновни за беззаконията. Записките на Светлана Сталина са женски дрънканици, народът вече го разбра и й се подиграва. А тук пред нас е един общопризнат талант, ето къде е опасността от публикуването. Да, вие чувствате болката на своята земя, дори прекалено силно я чувствате. Но не чувствате нейната радост. „Ракова болница“ е твърде мрачно произведение, не бива да се публикува. (Както и всички предишни и следващи оратори, подкрепя предложението на Федин: Солженицин трябва да даде отпор в печата на западната клевета по повод на неговото писмо.)
Яшен (остро критикува „Пирът на победителите“): Авторът не е измъчен от несправедливост, а е отровен от омраза. Хората се възмущават, че в редовете на Съюза на писателите има такъв писател. Аз исках да предложа да го изключим от съюза. Не само той е пострадал, но другите по- добре разбират трагедията на времето. Ето например младият Икрамов. В „Ракова болница“, разбира се, личи ръката на майстор. Авторът познава темата по-добре от кой да е лекар и професор. Но виж, за Ленинградската блокада обвинява освен Хитлер — „и други“. Кого има предвид? — не се разбира. Берия ли? Или днешните ни прекрасни ръководители? Ами да го каже ясно. (Все пак ораторът подкрепя мъжественото решение на Твардовски да поработи върху повестта с автора. И след това тя да се даде за обсъждане на тесен кръг хора.)
Кербабаев: Прочетох „Ракова болница“ с голямо неудоволствие. Всичките бивши затворници, всичко мрачно, нито една топла дума. Просто ти се гади, като четеш. Вера предлага на героя своя дом и обятията си, а той се отрича от живота. После това „деветдесет и девет плачат, един се смее“ — как да го разбираме? за Съветския съюз ли се отнася? Съгласен съм с изказването на моя приятел Корнейчук. Защо авторът вижда само черното? Аз защо не пиша в черно? Винаги се старая да пиша за радостни неща. Не е достатъчно, дето се отрича от „Пирът на победителите“. За мен ще бъде мъжество, ако се отрече от „Ракова болница“, виж, тогава бих го прегърнал като брат.
Шарипов: Аз не бих го галил с перце, аз бих го изключил от Съюза на писателите! В неговата пиеса всичко съветско е представено отрицателно, дори Суворов. Абсолютно съм съгласен: да се отрече от „Ракова болница“. Нашата република усвои целинните земи и напредва от успех към успех.
Новиченко: Писмото до конгреса е разпратено с недопустимо обръщение през главата на формалния адресат. Присъединявам се към строгите думи на Твардовски, че ние трябва решително да осъдим тази форма. Не съм съгласен с главните изисквания в писмото: не може всичко да се допуска до публикуване. Че то какво ще излезе — и „Пирът на победителите“ ли да публикуваме? По повод на „Ракова болница“. Изпитвам сложно отношение. Не съм дете, и за мен ще дойде ден да умирам, и може би и същите мъки като героите на Солженицин. И именно тук най-важното е: каква е съвестта ти? какви са моралните ти резерви? И ако романът се изчерпваше с това, аз бих сметнал за необходимо да се издаде. Но една долнопробна намеса в нашия литературен живот е карикатурната сцена с дъщерята на Русанов. Идейно- политическият смисъл на нравствения социализъм е отрицанието на марксизма-ленинизма. После, тези думи на Пушкин — „Деспот е той на длъж и шир, предател или пък затворник“ — това е оскърбителна теория. Всички тези неща са категорично неприемливи както за нас, така и за нашето общество и за народа ни. За съдници на обществото в повестта са избрани все пострадали хора, това е оскърбително. Русанов — този отвратителен тип — е изобразен правдиво. Но е недопустимо той да се превръща от тип — в носител и изразител на цялото наше официално общество. Дразни честото употребяване на името на Горки, поставено в тази свръхподла и свръхдолна уста на Русанов. Дори романът да бъде доведен до определена кондиция, той няма да се превърне в роман на соцреализма. Но ще бъде явление, талантливо произведение. Прочетох и „Пирът на победителите“ — и нещо по човешки се пречупи у мен по отношение на автора. Трябва да се надвият всички коренчета, които идват от тази пиеса.
Марков: Състоя се ценно обсъждане. Аз тъкмо пристигам от Сибир, пет пъти говорих пред масова аудитория. Трябва да кажа, че никъде не се чува особен шум около името на този автор. Само на едно място ми предадоха бележка — моля да ме извините, но в нея бе написано точно така: „А кога този Долженицин ще престане да оплюва съветската литература?“ Ние очакваме от Солженицин абсолютно ясен отговор на буржоазната клевета, очакваме изказването му в печата. Той е длъжен да защити честта си като съветски писател. Със заявлението си за „Пирът на победителите“ той свали камък от сърцето ми. Оценката ми за „Ракова болница“ е като на Сурков. В практически план творбата все пак има някаква стойност. Абсолютно не приемам в нея всички общественополитически забежки. „Някой си там го стори“ — неизвестни адреси. При установилото се добро сътрудничество между „Новый мир“ и Александър Исаевич тази повест може да бъде дописана, макар че ще е нужна много сериозна работа. А в този вид да се пуска за набор, разбира се, е невъзможно. Какво друго? Конструктивно: А. И. подготвя такова изявление за печата, за каквото говориха всички тук, много добре ще стане точно в навечерието на празника — а пък после е възможно да излезе някакво комюнике от страна на Секретариата. Все пак аз продължавам да го смятам за наш другар. Но в тази сложна ситуация, А. И., ние се намираме по ваша вина, а не по нечия друга. По предложенията за изключване от Съюза? — при тези принципи на другарство, които трябва да се установят помежду ни, не бива да избързваме.
Солженицин: Вече няколко пъти днес говорих против обсъждането на „Пирът на победителите“, но пак се налага да го кажа. В края на краищата аз мога да упрекна всички ви, че не сте привърженици на теорията за развитието, щом сериозно смятате, че за двайсет години и при пълна промяна на всички обстоятелства човекът не се променя. Но тук чух и нещо по-сериозно: Корнейчук, Баруздин и още
