Скоро ще се навърши година, откакто изпратих останалото без отговор писмо до конгреса на писателите. Оттогава още два пъти писах на Секретариата на СП, три пъти лично ходих там. Нищо не се е променило и до днес: моят архив не ми е върнат, книгите ми не се издават, името ми е под възбрана. Настойчиво предупреждавах Секретариата за опасността произведенията ми да се прехвърлят в чужбина, тъй като отдавна и широко се предават от ръка на ръка. А Секретариатът не само че не помогна за отпечаването на вече набраната в „Новый мир“ „Ракова болница“, но упорито противодействаше на това, дори попречи на московската секция „Белетристика“ да обсъди втората част на повестта.
Изтървана бе една година, неизбежното се случи: тия дни глави от „Ракова болница“ са били отпечатани в литературната притурка на „Таймс“. Сега не са изключени и други публикации — може би от неточни и неокончателни редакции на повестта. Станалото ме принуждава да запозная нашата литературна общественост със съдържанието на приложените писма и изказвания — за да стане ясна позицията и отговорността на Секретариата на СП в СССР.
Приложеното изложение на заседанието на Секретариата от 22.9.67, записано лично от мен, естествено, е непълно, но абсолютно достоверно и може да служи като достатъчна информация, докато не бъде публикувана пълната стенограма.
Приложения:
1. Моето писмо до всички (четирийсет и двамата) секретари на СП от 12.9.67
2. Изложение на заседанието в Секретариата от 22.9.67
3. Писмото от К. Воронков от 25.11.67
4. Моето писмо до Секретариата от 1.12.67.
[8]
До Секретариата на СП в СССР
Копия:
До списание „Новый мир“
До „Литературная газета“
До членовете на СП
18 април 1968
В редакцията на „Новый мир“ ме запознаха със следната телеграма:
Бих искал да протестирам срещу публикацията както в „Грани“, така и осъществяваната от В. Луи, но мътният характер на телеграмата изисква по-напред да се изясни:
1) действително ли е подадена от редакцията на списание „Грани“, или от подставено лице (това може да се установи чрез международния телеграф, със запитване на московския телеграф до Франкфурт на Майн)?
2) какво представлява Виктор Луи, що за личност е, чий поданик? Наистина ли е изнесъл от Съветския съюз екземпляр от „Ракова болница“, на кого го е дал, къде другаде още заплашва публикация? И какво отношение има към това Комитетът за държавна сигурност?
3) Ако Секретариатът на СП е заинтересован да се изясни истината и да се спрат заплашващите публикации на „Ракова болница“ на руски език в чужбина — мисля, че той може бързо да получи отговор на тези въпроси.
Този епизод ме кара да се замисля за странните и тъмни пътища, по които могат да се озовават на Запад ръкописите на съветски писатели. Той за последен път ни подсеща, че не бива да докарваме литературата до положение, когато литературните произведения стават изгодна стока за всеки търгаш, разполагащ с входно-изходна виза. Произведенията на нашите автори трябва да се допускат до печатане в родината им, а не да стават плячка на чуждестранните издателства.
[9]
До редакциите на:
„Монд“
„Унита“
„Литгазета“
25 април 1968
От съобщението на вестник „Монд“ от 13 април ми стана известно, че на Запад на различни места се извършва печатане на откъси и части от повестта ми „Ракова болница“, а между издателствата „Мондадори“ (Италия) и Бодли Хед (Англия) вече е започнат спор за правото „копирайт“ върху тази повест.
Заявявам, че никой от чуждестранните издатели не е получавал от мен ръкопис на тази повест или пълномощно да я печата. Затова ничия състояла се или предстояща (без мое разрешение) публикация не признавам за законна, на никого не признавам издателските права; всяко изопачаване на текста (неизбежно при безконтролното размножаване и разпространяване на ръкописа) ми причинява ущърб; всяка самоволна екранизация и инсценировка решително порицавам и забранявам.
Вече имам опит как във всички преводи бе развален „Иван Денисович“ поради бързането. Очевидно същата участ очаква и „Ракова болница“. Но освен парите съществува и литературата.
[10]
Отговор на поздравилите ме.
До „Литературная газета“, 12.12.68
До редакцията на „Литературная газета“
Копие: до списание „Новый мир“
Знам, че вестникът Ви няма да отпечата нито един мой ред, без да му придаде изопачаващ или порочен смисъл. Но нямам друг изход да отговоря на многобройните поздравления другояче освен чрез Вас:
На читателите и писателите, изпратили ми честитки и пожелания по случай моята 50-годишнина, благодаря с вълнение. Обещавам им никога да не изневеря на истината. Едничката ми мечта е да се окажа достоен за надеждите на четяща Русия.
