Приложения 11–20
[11]
До Президиума на Московската градска адвокатска колегия
До редакцията на вестник „Известия“
от писателя А. И. Солженицин
гр. Рязан, ул. „Яблочков“ № 1, ап. 11
7 май 1969
Моля за помощта Ви в защитата на моето име от опозоряващите го действия на Александър Фьодорович Шалагин (Москва, ул. „Д. Бедни“ 171, блок 1-ви, ап. 246) и в прекратяването на тези действия.
От много месеци насам той посещава ресторант „Славянский базар“, където се представя за „писателя Солженицин“, раздава от мое име автографи, държи се предизвикателно разпасано, прави скъпи подаръци на непознати жени (а официално е пенсионер, който преживява от малка пенсия), поръчва музика с гръмогласни пояснения, че се е „намъчил в лагера“ и сега се нуждае от веселба (от 1963 до 1965 г. наистина е излежавал присъда по чл. 154 от НК).
Открито наглото — от мое име — търсене на жени е главният стожер на неговите действия. Така например обадил се в Мосфилм с молба да му намерят за съвместни пътувания из Съюза млада машинописка секретарка и когато едно от момичетата се отзовало на тази оферта, направо му предложил съжителство. Обаждал се и на Дина Исаевна Драновская, режисьорка на театралния колектив на културния дом „Горки“, рецитирал й от мое име „лагерни стихотворения“ и я помолил да му „подбере млади артистки с добри външни данни“ уж за рецитиране на неговите произведения. […] С по-малко подробности са ми известни и други подобни случки.
[12]
БЕЛЕЖКИ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА РЯЗАНСКАТА ПИСАТЕЛСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
4 ноември 1969
Заседанието продължи от 15 до 16,30 ч. Присъстваха шестима от седемте членове на рязанската писателска организация (секретарят на рязанската организация Ернст Сафонов лежеше в болницата за операция); секретарят на СП на РСФСР Франц Таурин; секретарят по агитацията и пропагандата при рязанския областен комитет на КПСС А. С. Кожевников; редакторът от издателството Поварьопкин и още трима другари от областни организации.
Настоящите бележки са водени по време на заседанието от Солженицин.
Предварително обявеният дневен ред се състои от една точка: информация от секретаря на СП в РСФСР Таурин за решението на Секретариата на СП в РСФСР „За мерките за усилване на идейновъзпитателната работа сред писателите“.
Самата информация не отнема много време. Ф. Таурин прочита решението на Секретариата на СП в РСФСР, предизвикано от бягството на Анатолий Кузнецов в чужбина, указанието за новите мерки за засилване на контрола над писателите, пътуващи зад граница, както и за мерките по идейното възпитание на писателите. Съобщава, че подобни заседания вече са проведени в много областни писателски организации и са преминали на високо ниво, особено в московската писателска организация, където са били повдигнати обвинения срещу Лидия Чуковская, Лев Копелев, Булат Окуджава, както и срещу члена на рязанската организация на СП Солженицин.
Започват дебатите (регламент 10 мин).
Василий Матушкин (член на СП, Рязан; след няколко общи фрази за състоянието на рязанската организация): Не мога да не се изкажа за отношението на др. Солженицин към литературата и към нашата писателска организация. И аз нося отговорност за това: навремето му дадох препоръка за членство в Съюза на писателите. Така че, като критикувам днес него, аз критикувам и себе си. Когато излезе „Иван Денисович“, ние не можахме веднага да приемем всичко в него, много неща не ни харесваха. Но след рецензиите на Симонов и Твардовски не можехме да спорим. Все пак хранехме надежди, че Солженицин ще стане украшение на нашата писателска организация. Тези надежди не се сбъднаха. Да вземем отношението му към нашата писателска организация. През всичките тези години — никакво участие. Наистина, идваше на предизборните събрания, но не се изказваше. Помощта за младите писатели е едно от най-важните ни задължения по устав, той не даваше своята, не участваше в обсъжданията на произведения от начинаещи автори. Работа не вършеше никаква. Заражда се мнението и болката, че той се отнася високомерно към нашата писателска организация и към нашите скромни постижения в литературата. Ще кажа честно и откровено, че цялото му творчество напоследък (наистина, ние не го познаваме, не сме чели нищо, не сме били канени за обсъждане) е в разрез с онова, което пишем ние, останалите. За нас съществува Майката Родина и няма нищо по-скъпо. А творчеството на Солженицин се публикува в чужбина и после всичко се излива върху нашата родина. Когато обливат с кал нашата майка, използвайки неговите произведения, и дават указания на Александър Исаевич как трябва да отговори, дори бе публикувана статия в „Литературная газета“, а той не реагира, понеже се смята за по-умен.
С. Х. Баранов (председателстващ, член на СП, Рязан): Регламентът ви изтече, десет минути.
Матушкин иска още време.
Солженицин: Да се даде на другаря, колкото той желае.
Времето се удължава.
Матушкин: Съюзът на писателите е абсолютно доброволна организация. Има хора, чиито творби се публикуват, но те не членуват в съюза. В устава на съюза ясно е казано: съюзът обединява съмишленици, които строят комунизма и отдават на това цялото си творчество, които следват социалистическия реализъм. А на Солженицин тогава мястото му не е в писателската организация, нека си твори отделно. Колкото и да ми е мъчно, трябва да ви кажа: нашите пътища с вас, Александър Исаевич, се разминават и ще трябва да се разделим.
Николай Родин (член на СП, гр. Касимов): Василий Семьонович го каза така, че нямам и какво да добавя. Ако вземем устава на съюза и сравним с него гражданската дейност на Александър Исаевич, ще видим големи разминавания. След Василий Семьонович нямам какво да добавя. Той не изпълняваше устава, не се съобразяваше с нашия съюз. Случва се да няма на кого да дадеш за рецензия ръкопис на начинаещ писател, а Солженицин не е рецензирал. Имам големи възражения срещу него.
Сергей Баранов: Това е много сериозен въпрос и управата на Съюза на писателите го повдига своевременно. Ние в съюза трябва взаимно добре да познаваме душите си и да си помагаме. Но какво ще стане, ако се разбягаме всеки в кътчето си, кой тогава ще възпитава младежта? Кой ще ръководи литературните кръжоци, каквито имаме много в производството и в учебните заведения? Правилно засегна
