Федин: За това ще помислим после.
Солженицин: Е, аз вече отговорих и, надявам се, всичко е стенографирано точно.
Сурков: Вие трябва да кажете разграничавате ли се от ролята на лидер на политическата опозиция, която ви приписват на Запад?
Солженицин: Алексей Александрович, просто ми се плаче, като чувам това — и то от вас: творец на словото — лидер на политическата опозиция? Как се съчетават такива неща?
Няколко кратки изказвания, в които се настоява Солженицин да приеме казаното от Федин.
Гласове: Той ще си помисли!…
Солженицин още веднъж заявява, че му е невъзможно пръв да излезе с такова изказване, съветският читател така и няма да разбере за какво става дума.
[5]
От К. Воронков до А. Солженицин, 25.11.67
Съюз на писателите на СССР
Управата
№ 3142
До другаря А. И. Солженицин
25 ноември 1967
Уважаеми Александър Исаевич!
По време на заседанието на Секретариата на Управата на Съюза на писателите в СССР от 22 септември т. г., на което се обсъждаха писмата Ви, освен острата критика на Вашата постъпка другарите изказаха доброжелателната мисъл, че Ви е необходимо да имате достатъчна по време възможност грижливо да обмислите всичко, за което стана дума на Секретариата, и чак след това да се изкажете публично и да определите отношението си към анисъветската кампания, развихрена от недружелюбната чуждестранна пропаганда около Вашето име и писмата Ви. Минаха се два месеца.
Секретариатът би искал да знае до какво решение сте стигнали.
С уважение
[6]
До Секретариата на Съюза на писателите в СССР
1 декември 1967 г.
От Вашето писмо № 3142 от 25.11.67 не мога да разбера:
1) Смята ли Секретариатът да ме защити от непрекъснатата тригодишна (меко би било да я нарека „недружелюбна“) клевета в родината ми? (Нови факти: на 5.10.67 в Ленинград в Дома на печата при многолюдно стечение на слушатели главният редактор на „Правда“ повторил омръзналата ми лъжа, че съм бил пленник, а освен това опипвал почвата с изтъркания похват срещу неугодните — да ме обяви за шизофреник, а лагерното ми минало — за идея фикс. Лектори на МГК (МГК — Московски градски комитет на КПСС. — Бел. пр.) лансирали нови лъжливи версии, че съм бил „организирал в армията“ я „пораженска“, я „терористична“ организация. Не ми е ясно защо не е съзряла това в дело то ми Военната колегия на Върховния съд.)
2) Какви мерки е взел Секретариатът, за да отмени незаконната забрана на моите произведения за библиотечно ползване и цензурното нареждане името ми да не се споменава в критични статии? (Във „Вопросм литературы“ така постъпили дори… при превода на японска статия. В Пермския университет била подложена на санкции група студенти, които се опитвали да обсъдят печатните ми произведения в своя научен сборник.)
3) Иска ли Секретариатът да предотврати безконтролното появяване на „Ракова болница“ в чужбина, или остава равнодушен към тази опасност? Правят ли се някакви стъпки за поместването на откъси от повестта в „Литературная газета“, а на цялата повест — в „Новый мир“?
4) Няма ли Секретариатът намерение да ходатайства пред правителството за присъединяване на страната ни към международната конвенция за авторското право? По този начин нашите автори биха получили сигурно средство за защита на техните произведения от незаконни задгранични издания и от безсрамната търгашеска надпревара на преводите.
5) През изминалата половин година от писмото ми до конгреса прекратено ли е най-сетне разпространяването на незаконното „издание“ на откъси от моя архив и унищожено ли е това „издание“?
6) Какви мерки е взел Секретариатът, за да ми бъдат върнати конфискуваният архив и романът „В първия кръг“ освен публичните декларации, че те вече ми били върнати (секретарят Озеров например)?
7) Прието ли е, или е отхвърлено от Секретариата предложението на К. М. Симонов да се издаде сборник с мои разкази?
8) Защо досега не съм получил стенограма от заседанието на Секретариата от 22 септември, за да я изуча?
Бих бил много признателен за разясняването на тези въпроси.
[7]
До члена на Съюза на писателите в СССР
16 април 1968 г.
