по-жесток: мъките на убиваните са по-люти и по-продължителни. Както и газовите камери, тези престъпления няма да се забравят никога и всички причастни към тях ще бъдат съдени без срок на давност, доживотно и посмъртно.
И в беззаконията, и в злодействата трябва все пак да се помни границата, отвъд която човекът става човекоядец.
Късогледство е да се мисли, че човек може да живее, постоянно облягайки се само на силата, постоянно пренебрегвайки възраженията на съвестта си.
[15]
До секретаря на ЦК на КПСС
др. М. А. Суслов
14.10.1970
Михаил Андреевич!
Пиша именно на Вас, защото си спомням, че бяхме запознати през декември 1962 г. и Вие тогава се отнесохте с разбиране към работата ми.
Моля Ви да разгледате лично и да съобщите на другите членове на държавното ръководство следното ми предложение.
Предлагам да се преразгледа ситуацията, създадена около мен и моите произведения от недобросъвестни дейци от Съюза на писателите, които са дали на правителството невярна информация.
Както Ви е известно, беше ми присъдена Нобеловата награда за литература. В продължение на 8-те седмици, оставащи до връчването й, държавното ръководство има възможност енергично да промени литературната ситуация с мен и тогава процедурата на връчването ще протече в несравнимо по- благоприятна обстановка от създалата се сега. Поради оскъдността на оставащото време ограничавам предложението си с минимални рамки:
1) В най-къс срок да се отпечата (след коригиране лично от мен) в отделна книга, със значителен тираж и да се пусне в свободна продажба повестта ми „Ракова болница“ (Гослитиздат, ако му се нареди, е в състояние да извърши цялата тази работа за две-три седмици). Забраняването на тази повест, одобрена от московската секция „Белетристика“ и приета от „Новый мир“, е чисто недоразумение.
2) Да се анулират всички видове наказания (изключванията на студенти от висшите учебни заведения и др.) на лицата, обвинени, че са чели и обсъждали книгите ми. Да се анулира забраната за библиотечно ползване на още оцелелите екземпляри от вече отпечатаните ми разкази. Да се публикува съобщение, че се подготвя за печат сборник разкази (непечатани нито веднъж).
Ако това бъде прието и осъществено, мога да Ви предам за публикуване новия си роман „Август Четиринайсета“, който ще завърша тия дни. Тази книга изобщо не може да се натъкне на цензурни затруднения: тя представлява подробен военен разбор на „Самсоновата катастрофа“ от 1914 г., където себеотрицанието и най-добрите усилия на руските войници и офицери били обезсмислени и погубени от парализата на царското военно командване. Забраната в нашата страна и на тази книга би предизвикала всеобщо смайване.
Ако се налага лична среща, разговор, обсъждане — готов съм да дойда.
[16]
До Кралската шведска академия
За Нобеловия фонд
27 ноември 1970
Многоуважаеми господа!
В телеграмата си до секретаря на Академията вече изразих и сега повторно изразявам благодарност за честта, оказана ми с присъждането на Нобеловата награда. Вътрешно я разделям с онези свои предходници в руската литература, които поради трудните условия през предишните десетилетия не доживяха до присъждането на такава награда или приживе са били малко известни на четящия свят в преводи и дори на сънародниците си в оригинали.
В същата телеграма изразих намерението си да приема Вашата покана да отида в Стокхолм, макар че си представях очакващата ме, приета при всяко пътуване в чужбина унизителна процедура на попълване на специални формуляри, на получаване на характеристики от партийни организации — дори за безпартийните, и на инструкции за поведението ми.
Но през изминалите седмици враждебното отношение към моята награда, проявено в родната ни преса, и продължаващото състояние на преследване на моите книги (за четенето им уволняват от работа, изключват от висши учебни заведения) ме карат да предположа, че пристигането ми в Стокхолм ще бъде използвано, за да ме откъснат от родната ми земя, просто да препречат пътя ми за завръщане вкъщи.
От друга страна, в изпратените от Вас материали относно реда за връчване на наградите открих, че в нобеловските тържества има доста много церемониална празнична страна, изморителна за мен, непривична при моя начин на живот и характер. А деловата част — нобеловската лекция, не влиза в същинския церемониал. По-късно, в телеграмата и писмото си, Вие изказахте сходни опасения по повод на суетата, която евентуално може да съпътства престоя ми в Стокхолм.
След като претеглих всичко гореказано и ползвайки се от Вашето любезно разяснение, че личното пристигане за церемонията не е задължително условие за получаването на наградата, предпочетох сега- засега да не правя постъпки за заминаване за Стокхолм.
Нобеловските диплом и медал бих могъл, ако такава форма Ви се стори приемлива за Вас, да получа в Москва от Ваши представители в удобно и за Вас, и за мен време. Както е предвидено в устава на Нобеловия фонд, в продължение на половин година след 10 декември 1970 г. аз съм готов да изнеса или да представя писмено нобеловската си лекция.
Това писмо е отворено и не възразявам, ако го публикувате.
[17]
Вместо приветствено слово на банкета в Стокхолм на 10 декември 1970
Ваше Величество!
Дами и господа!
