Надявам се, че неволното ми отсъствие няма да накърни днешния церемониал. В поредицата от кратки приветствени слова се очаква и моето. Още по-малко бих искал словото ми да помрачи тържеството. Но не мога да подмина знаменателната случайност, че денят на връчването на Нобеловите награди съвпада с Деня на правата на човека. Нобеловите лауреати не бива да не усетят отговорността си пред това съвпадение. Всички събрали се в стокхолмското кметство не бива да не съзрат тук символа. Така, на тази пиршествена трапеза нека не забравяме, че днес политзатворници провеждат гладни стачки в защита на своите окастрени или изобщо потъпкани права.
[18]
До Шведската академия, за г-н Карл Рагнар Гиров
До Нобеловия фонд, за г-н Нилс К. Столе
21 януари 1971
Многоуважаеми господа!
Когато започнах да работя над съставянето на нобеловската ми лекция по литература, установих, че в самата задача се крие противоречие: на писател художник му предлагат да смени вида на работата си и да се изкаже по-скоро като литературовед. Понякога такъв опит може да излезе много сполучлив, както ни показва примерът на Камю. Но повечето пъти вероятно подобна смяна на жанра е доста трудна, ако не и невъзможна.
Лично аз установих, че не мога да се удържа в специфично литературните рамки: преценките за литературата на днешния ден за мен са невъзможни, ако са откъснати от социалните и политическите преценки; (голямо и вероятно неплодотворно) усилие ще бъде за мен да си дърпам юздите, да говоря за природата на изкуството или за природата на красотата и да избягна съвременното състояние на живота на Изток и на Запад, да не засегна въпросите, които изгарят душата ми. Никой западен писател, естествено, не би избрал за целта нобеловската трибуна — а аз просто не разполагам с друга. Но ако се поддам на чувството си и тръгна натам, накъдето ме влече перото ми, моята лекция ще излезе извън всякакви допустими рамки на онова, което може да бъде наречено нобеловска лекция по литература, ще влезе в противоречие с гласната и негласната страна на нобеловската традиция, ще се окаже неприемлива за нобеловския сборник.
И тъй, сам за себе си стигнах до извода, че по-разумно би било да се откажа от нобеловската лекция. През есента Вие ми писахте, че изнасянето на такава лекция не е задължително. Но по-късно изразих намерение да представя такава лекция и може би сега отказът ми ще причини на Нобеловия фонд ущърб? От друга страна, такава лекция, каквато тя заплашва да стане, вероятно ще му причини още по-голям ущърб, като подкрепи обвиненията, че нобеловската процедура обслужва политически цели?
Изпращам Ви това писмо по неофициален път и още достатъчно навреме, за да мога да получа по същия път отговора Ви, мнението Ви, което моля да изкажете, без да се притеснявате. Ако сметнете, че отказът от лекцията вече е невъзможен, — ще Ви я представя (очевидно по същия начин), каквато се получи.
Но що се отнася до начина, по който ще ми бъдат връчени нобеловските диплом и медал, засега няма признаци за промяна на обстановката в благоприятна насока. Докато изчакваме тази промяна — могат ли дипломът и медалът да останат у Вас и занапред? и колко дълго?
В очакване на отговора Ви,
с най-добри пожелания
[19]
ОТВОРЕНО ПИСМО
до министъра на Държавната сигурност на СССР Андропов
13 август 1971 г.
Дълги години мълком търпях беззаконията на Вашите сътрудници: перлюстрацията на цялата ми кореспонденция, изземването на половината от нея, издирването на моите респонденти, служебните и административните преследвания срещу тях, шпионирането около дома ми, следенето на моите посетители, подслушването на телефонните ми разговори, пробиването на таваните с бургия и монтирането на звукозаписваща апаратура в градското ми жилище и из вилното ми място и настойчивата клеветническа кампания срещу мен от лекторските трибуни, когато те се предоставят на сътрудници на Вашето министерство.
Но след вчерашното нападение повече няма да мълча. Във виличката ми (село Рождество, Наро- Фомински район) нямаше никого, подслушвателите са си правили сметка, че ще отсъствам дълго. А аз поради внезапно разболяване се завърнах в Москва и изпратих моя приятел Александър Горлов да вземе от виличката ми една автомобилна част. Но катинара го нямало на вратата, а отвътре се дочували гласове. Горлов влязъл вътре и поискал документите на нападателите. В малката постройка, където едвам ще се поберат трима-четирима души, видял десетина, цивилно облечени. По командата на старшия: „Заведете го в гората! И го накарайте да мълчи!“ — вързали Горлов, съборили го, завлекли го с лице към земята в гората и започнали да го бият жестоко. А другите през това време хукнали по околен път, през храстите, отнасяйки към автомобилите си пакети, книжа, предмети (може би и част от апаратурата, която били докарали). Но Горлов енергично се съпротивявал и викал, за да събере свидетели. Дотичали съседи от другите парцели, преградили пътя на нападателите и им поискали документите. Тогава един от нападателите извадил червена служебна карта и съседите им направили път. А Горлов с обезобразено лице и скъсан костюм го повели към колата. „Идеални са ви методите, няма що!“ — казал той на съпровождачите си. „Провеждаме операция, а по време на операция всичко ни е разрешено.“
Според предявения на съседите документ — капитанът, а според собствената му декларация — Иванов, първо откарал Горлов в нарофоминската милиция, където местните чинове почтително се поздравили с „Иванов“. Там „Иванов“ поискал от самия Горлов (!!) обяснителна записка за станалото. Макар и пребит, Горлов изложил писмено целта на пристигането си и всички обстоятелства. След това старшият нападател поискал от Горлов да подпише клетвена декларация за неразгласяване. Горлов категорично отказал. Тогава потеглили за Москва и из пътя старшият нападател внушавал на Горлов буквално със следните думи: „Само да се научи Сояженицин какво е станало на вилата, смятайте, че работата ви е спукана. Служебната ви кариера (Горлов — кандидат на техническите науки, беше представил за защита докторската си дисертация, работи в института Гипротис на Госстрой на СССР) ще е дотук, никаква дисертация няма да защитите. Това ще се отрази на семейството ви, на децата ви, а ако се наложи — ще ви вкараме в дранголника.“
Познаващите нашия живот знаят пълната осъществимост на тези закани. Но Горлов не им отстъпил, отказал да подпише декларация и сега над него надвисва разправа.
Настоявам пред Вас, гражданино министър, за публично обявяване на имената на всички нападатели, за наказването им по съдебен ред и за също публично обяснение на това събитие. В противен случай ми остава да смятам, че сте ги насочвали Вие.
