помещение другаде в Москва. Ще ни се наложи да се въоръжим с търпение, както пишете Вие, с надеждата, че по-късно обстоятелствата ще ни позволят да осъществим желанията, от които сега ни се налага да се откажем. Почетните знаци все още остават тук. Но аз, естествено, винаги съм готов да пристигна в Москва, за да Ви връча в достойна форма нобеловския диплом и медал в посолството или на друго, удобно за Вас място, според възможностите. В този случай може би ще мога да взема препис от Вашата лекция, за да може тя да бъде публикувана в Les Prix Nobel в очакване на случай, когато бихте могли да я изнесете лично. Това е само предложение, което исках да спомена.
С най-искрени пожелания Ваш
[23]
До господин Карл Рагнар Гиров
Кралската шведска академия
Стокхолм
Москва, 4 декември 1971
Драги господин Гиров!
Четирите Ви последни писма (от 7 и 14 октомври, от 9 и 22 ноември) все повече проясняват възможно ли е да ми връчите нобеловските знаци в Москва в достойна, както пишете, обстановка.
Най-напред ще кажа: макар че спънките май се засилват, а бодростта ми отслабва, високо и дори сърдечно ценя изказаното от Вас непреклонно намерение да пристигнете в Москва лично, по всяко време и при всякакви обстоятелства, за да се състои това връчване. Искрено съм Ви благодарен за това решение и, откровено казано, смятам, че то преминава като лъч през тази препятствена ситуация.
И тъй, след всички запитвания, вестникарски статии, комюникета за пресата, отговори на шведското МВнР и дори лични разяснения на Вашия министър-председател ни връщат към онова, което без никакви усилия великодушно ми предлагаше г-н Яринг още преди една година: тайно безгласно връчване на нобеловските знаци в заключения му кабинет.
Според поговорката: напънала се планината, та родила мишка…
А цялата досадност се оказва в това, че шведското посолство в Москва просто няма помещение за всякаква друга процедура. (И поради това бедствие може би дори никога не се уреждат приеми?)
Минава ми през ум: а няма ли тук семантично недоразумение? Не разбира ли господин посланик Яринг и стоящата над него администрация под „публичност“, „гласност“ на процедурата — непременно нейна „масовост“? — щом няма да бъде на четири очи, тогава задължително пред хиляда души? За това наистина няма помещение. Но в кабинета на самия господин Яринг — толкова ли не могат да се наредят столове за 30 души? И ако тези гости бъдат поканени от Вас и от мен — това според мен ще е напълно достойна публична обстановка за изнасяне на нобеловската лекция. Това е най-простото решение.
Уви, страхувам се, че не повърхностната семантика разделя нас и притежателите на помещения, а неочакваната разлика в разбирането на това, къде преминават границите на културата. По културните работи шведското посолство има в състава си аташе и следователно се занимава с всевъзможни културни въпроси, актове, събития, но дали то разглежда връчването на Нобеловата награда (за съжаление тоя път на мен) като явление от културния живот, свързващо нашите народи? Ако ли не, а по-скоро дори като осъдителна сянка, заплашваща да помрачи посолската дейност, — тогава и при наличието на най-просторно помещение, господин Гиров, за съвместната ни процедура няма да се намери място.
Но тук с утеха си спомням Вашите думи, че Шведската академия и Нобеловият фонд в дейността и решенията си са независими и неприкосновени и на въпросния факт би могла да нанесе дори ущърб една официална церемония, организирана „уж“ от шведската държава.
Тъй като много добре разбирам и споделям това Ваше чувство, а, от друга страна, не ми е известна в Москва такава културна или кооперативна организация, която би се съгласила да ни предостави помещение за желаната цел, осмелявам се да Ви предложа друг вариант: да извършим цялата церемония в Москва, в частен апартамент, а именно — на адреса, на който ми изпращате писмата си. Тоя апартамент наистина в никой случай не е по-просторен от шведското посолство, но 40–50 души ще се поберат, според съветските представи, напълно свободно. Церемонията може донякъде да загуби откъм официалността, но за сметка на това да спечели откъм домашната топлота. Но пък представете си, господин Гиров, какъв душевен товар ще свалим и от господин шведския посланик, и дори от шведското Министерство на външните работи!
Не съм запознат с нобеловските анали, но предполагам, че и в миналото може да е имало случай, когато Нобелов лауреат е бил прикован към определено място — да речем, от болест — и представител на фонда или на академията е отивал да му връчи наградата в неговия дом.
А ако излезе, че всичките ни варианти са блокирани? Няма как, тогава ще се подчиним на съдбата: нека нобеловските ми знаци продължават и занапред да се пазят в Нобеловия фонд, това в никой случай не ги обезценява. И някой ден, дори след смъртта ми, Вашите приемници с разбиране ще връчат тези знаци на сина ми.
Но след като вече престоя цяла година, нобеловската лекция по литература за 1970 година остарява. С нея какво да правим?…
В това писмо, господин Гиров, допуснах донякъде шеговит тон — само защото така по-лесно се превъзмогват неприятните затруднения. Но вие ще усетите, че този тон никъде не е адресиран лично към Вас. Решението Ви е благородно, намира се на ръба на Вашите възможности и аз отново топло Ви благодаря за него.
Предайте най-добрите ми пожелания на господин Нилс Столе, който, както разбрах, напълно споделя Вашите възгледи и преценки.
Все пак вярвайки, че не сме орисани да не се срещнем никога до края на живота си,
здраво Ви стискам ръката.
Искрено Ваш
[24]
ИНТЕРВЮ
Пред вестниците „Ню Йрок таймс“ и „Уошингтън пост“
Москва, 30 март 1972 г.
(Върху какво работи сега.)
„Октомври Шестнайсета“, това е вторият Възел на същата книга.
(Скоро ли ще го завърши.)
Не. В хода на работата стана ясно, че този Възел е по-сложен, отколкото съм предполагал. Налага се да обхвана историята на обществените и духовните течения от края на XIX век, защото те са поставили своя отпечатък върху персонажите. Без предшестващите събития не могат да бъдат разбрани и хората.
(Не се ли опасява, че вглъбявайки се в детайлната история на Русия, ще се отдалечи от общочовешките и извънвременни теми.)
Мисля, че става обратното: така се изясняват много общи и дори извънвременни теми.
(Много ли материали се налага да проучва.)
Извънредно много. А и тази работа, от една страна, не е твърде привична за мен, защото доскоро се
