живеете?
Зимно време нямам друго място за живеене освен жилището на моето семейство, естественото място за всеки човек. И занапред ще живея тук все едно ще ми дадат ли регистрация или не. Нека безсрамниците дойдат да ме изселват, това ще бъде достойна реклама на нашия прогресивен строй.
(Тук се печата началото на интервюто. Останалата част е поместена в тома с публицистика — Събр. съч., Париж, ИМКА-прес, т. Х, с. 18–30)
[29]
До КГБ, за експедиторката Полякова
31 август 1973 г.
В предишното си писмо, което сте получили на 3 юли, нали предупреждавах, че сюжетът с бандитите е твърде ясен, че е по-благоразумно да се прекрати. С третото си писмо, и то толкова злобно, Вашето ведомство ме принуди да дам интервю.
Ако видите Иван Павлович Абрамов, (Заместник-началник на Пето управление на КГБ, генералът, който се занимаваше с различномислието.) съобщете му, моля Ви, това.
[30]
До редакцията на „Литературная газета“
За главния редактор Чаковски
28 септември 1973 г.
Във вестника Ви от 12 септември в статията на М. Максимов „След прозрението“ лъжливо ми е приписан цитат: бил съм нарекъл Якир „алкохолик, който се продал за допълнителни сто грама“. Тия думи никога не съм ги нито казвал, нито писал, за Якир се изказах единствен път в интервюто си от 23 август 73 година, този текст Ви е известен.
Всичко, което вестникът Ви досега плямпаше и плямпа за мен, тежи на Вашата съвест. Но тук забелязвам нов похват — клеветите ме, като приписвате пак на мен лъжливи цитати. Ще се видя принуден да пресека този похват. Ако в следващите няколко броя Вашият вестник или М. Максимов не заявят, че е допусната грешка, па макар и „техническа“, ще се видя принуден да направя публично достояние формите и методите на Вашата клевета.
Приложения 31–40
[31]
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ИЗЗЕМВАНЕТО НА „АРХИПЕЛАГЪТ ГУЛАГ“
Москва, 5 септември 1973
Както заяви Солженицин, в края на август в Ленинград КГБ конфискувал машиописен екземпляр от книгата на Солженицин „Архипелагът ГУЛАГ“ — многотомно изследване за съветските лагери през периода 1918–1956, съдържащо само действителни факти, места и имена на още живи хора (над двеста души). Авторът се опасява, че сега ще се започне преследване на всеки от тях, задето са разказали за мъките си в сталинските лагери още преди 10 години.
Сведения за мястото, където се пазела книгата, съобщила Елизавета Воронянская, която била разпитвана в КГБ непрекъснато 5 денонощия. Когато се прибрала вкъщи, тя се обесила.
[32]
(на титулната страница на самиздатското издание)
ОТ АВТОРА
Влизането на СССР в Световната конвенция по авторските права ни позволява да предположим, че сега правата на писателите от нашата страна са защитени от самоволни публикации. Предполагайки тъкмо това, авторът пуска този откъс в самиздат.
Септември 1973
[33]
До А. Д. Сахаров, 28.10.73
28 октомври 1973 г.
Драги Андрей Дмитриевич!
Отсъствах от града, когато се научих за нападението срещу Вас, и затуй Ви пиша едва сега.
Все пак ниско е паднала нашата страна в очите на арабите, щом те нямат основания да зачитат националната ни чест. Само това ни липсваше: и арабският тероризъм да „коригира“ руската история.
Но аз твърдя, че в нашето отечество при наличието на тотално следене и подслушване, каквито са установени над Вас, такова покушение е невъзможно без знанието и поощрението на властите. Ако то е било независимо и нежелателно за властите, на многобройните щатове не би им струвало нищо да го пресекат преди започването му и за час и половина или веднага след извършването му да арестуват престъпниците. Щяха ли те да посмеят да шавнат у нас, ако не са получили разрешение?! — нелепо е дори да си го помисли човек, който е запознат с нашите условия.
Но това е съвсем нов похват. На свободното слово и на свободния човек — какво да противопоставиш. С аргументи не разполагаш, ракетите са неприложими, решетката накърнява реномето ти, остава наемният убиец.
Ако някой ден Ви нанесат този удар, а аз съм още жив, уверявам Ви, че с остатъка от перото и живота си ще направя каквото мога, та убийците да не спечелят, а да загубят.
Крепко Ви прегръщам!
[34]
До А. Д. Сахаров, 16.9.73
