Драги Андрей Дмитриевич!
Възхищавам се от Вашата твърдост и непоклатимост. В повечето случаи се учудвам как ние с Вас, без да се срещаме, без да се съветваме, без да се наговаряме, говорим и постъпваме почти строго успоредно (а така става, защото това произтича от същинското положение на нещата).
Но сега чух за Вашето обръщение към американския Конгрес — и съм огорчен. Ако правилно са предадени думите Ви, подкрепяте само поправката на Джексън, която беше напълно уместна преди половин година и дори преди 3 месеца, но сега ми изглежда вече съвсем слаба. След кампанията през август- септември срещу нас в Конгреса съществуват по-определени мнения (например председателят на бюджетната комисия на Камарата на представителите Милз, много влиятелно лице): да не се предоставят търговски облаги на страни, където липсват гаранции за човешките права (и това той го е формулирал специално за да защити Вас и мен). Разработват се мероприятия как да бъде постигнато това (кратки срокове на споразуменията, постоянни доклади пред Конгреса за състоянието на човешките права в съответната страна). И изневиделица — днешното Ви изказване, по-точно — отказване и стесняване без каквато и да било нужда? Андрей Дмитриевич, драги мой, нима правото на емиграция (фактически — на бягство) е по-важно от правата на постоянен всеобщ живот по места? правата на известен брой хиляди са по-важни от правата на много милиони? Правото на емиграция е частен случай от всички общи права. Моля Ви убедително: не свеждайте въпроса до емиграцията, не я акцентирайте на първо място над всичко — по този начин изгаряте почвата под собствените си крака.
Прегръщам Ви с обич!
Ако ще си говорим за свободите — не би ли била най-първата руска свобода: от крепостното право, от закрепостяването на селячеството от паспортния режим?
Ако съществуват всички свободи, ще има и свобода на емигриране
като частен случай.
[35]
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПЕЧАТА
14 януари 1974
Не се съмнявам, че подтик за сегашното изключване на писателката Лидия Чуковская от съюза, за този гавраджийски спектакъл, когато една дузина охранени преуспяващи мъже са разигравали ролите си пред сляпа сърдечноболна, която не виждала дори лицата им, в заключена стая, където не бил допуснат никой от съпровождалите Чуковская, — същински подтик и цел е било желанието да й отмъстят, задето тя ми даде възможност да работя в переделкинската й вила. И да сплашат други, които биха се престрашили да последват примера й. Известно е как преди три години непрекъснато и жестоко преследваха Ростропович. В процеса на хайката не ще се спрат и да съсипят постоянно посещавания от тълпи екскурзианти музей на Корней Чуковски.
Но докато има такива честни безстрашни хора като Лидия Чуковская, мой стар приятел, без страх от вълчата глутница и дюдюкането на вестниците, — руската култура няма да угасне и без официозното й признание.
[36]
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПЕЧАТА
18 януари 1974
Яростната кампания на печата крие от съветския читател най-важното: за какво е тази книга. Каква е тази странна дума „ГУЛАГ“ в заглавието й? „Правда“ лъже: авторът „гледа с очите на онези, които бесеха революционните работници и селяни“. Не! — с очите на онези, които бяха разстрелвани и изтезавани от НКВД. „Правда“ уверява, че в нашата страна имало „безкомпромисна критика“ на периода преди 1956 г. Ами нека покажат безкомпромисната си критика, аз им дадох извънредно богат фактически материал.
Дори днес — дори днес! — този път не е преграден. И какво пречистване би било за страната!
Когато публикувах „Архипелага“, все пак не очаквах, че дотам ще се отрекат от предишните си слаби признания. Линията, избрана от органите на нашата пропаганда, е линия на животински страх от разобличенията. Тя показва как са се вкопчили у нас в кървавото минало и искат да го мъкнат като неразвързан чувал със себе си към бъдещето — само и само да не произнесат — дори не присъда, а просто морален упрек на нито един от палачите, следователите и доносниците. Характерно е: щом „Дойче веле“ обяви, че всеки ден ще чете „Архипелага“ по половин час — втурнаха се да я заглушават неистово: нито една дума от тази книга не бива да проникне в нашата страна.
Сякаш това ще трае дълго! Сигурен съм, че скоро ще настъпи време, когато тази книга в страната ни ще се чете широко и дори свободно. И ще се намерят паметливи и любознателни, които ще поискат да проверят: а какво е писала съветската преса при появата на тази книга? и кой е слагал подписа си? И в потока от мътни ругатни няма да намерят собствени, отговорни имена, навсякъде страхлива анонимност, псевдонимност.
Тъкмо затова лъжат с такава лекота, каквото им скимне: че според книгата ми „хитлеристите са снизходителни и милостиви към поробените народи“, „сталинградската битка е спечелена от наказателни батальони“. Непрекъснато лъжете, другари правдисти. Моля ви да посочите точните страници! (Ще видите, че няма да ги посочат.) Или ТАСС: „В своята автобиография Солженицин сам призна омразата си към съветския строй и съветския народ.“ Автобиографията ми е отпечатана в нобеловския сборник от 1970 година, достъпна е за цял свят, проверете колко нагло лъже Телеграфната агенция на Съветския съюз. Какво да си говорим за нея, след като тя има безсрамието да захрачи склопените очи на всички убити: че е написано за техните мъки и за смъртта им само заради валута (съобщение на Кирил Андреев, ТАСС. А неговият баща жив ли е? или и той е разстрелян там?).
Но и тук не уцели ТАСС: продажната цена на книгата на всички езици ще бъде пределно ниска, за да я четат колкото може по-широко. Цената е такава, че да се покрият само разходите по превеждането и отпечатването и материалите. А ако останат хонорари — те ще отидат за увековечаване на паметта на загиналите и за подпомагане на семействата на политзатворниците в Съветския съюз. И аз ще призова издателствата да дадат и своя приход за същата цел.
А ето лъжата на „Литгазета“: че съм изкарвал съветските хора „изчадия на ада“, същина на руската душа според мен било „това, че руският човек за една дажба хляб е готов да продаде майка си и баща си“. Посочете страницата, лъжци! Пишат така, за да насъскат против мен моите неосведомени съотечественици: Солженицин „слага знак за равенство между съветските хора и фашистките убийци“. Дребно мошеничество: между фашистките убийци и убийците от ЧК-ГПУ-НКВД — да, слагам. А „Литгазета“ примъква тук „всички съветски хора“, за да им е по-лесно на нашите палачи да се скрият.
Но кои страници ще посочват, от коя книга? „Литгазета“ се издаде, че мародерства, че съблича труп: тя цитира иззетия екземпляр, четвърта и пета част от „Архипелага“, които още никъде не са отпечатани, — именно в Държавна сигурност си е записвал извадки подозрителният „Литератор“! А когато излезе четвърта
