8 февруари 1974 г. №
гр. Москва, улица „Горки“, № 12, ап. 169
За гр-на А. И. Солженицин
Гр-но А. И. Солженицин
Следва да се явите в Прокуратурата на СССР — ул. „Пушкинская“ 15-а, на 8 февруари 1974 г. в 17,00, стая № 513, етаж 5-и.
Приложения 41–46
[41]
ДО ПРОКУРАТУРАТА НА СЪЮЗА НА ССР
в отговор на повторното и повикване
В обстановката на непроходимото всеобщо беззаконие, многодетно царуващо в нашата страна (а лично спрямо мен — и на 8-годишната кампания на оклеветяване и преследвания), отказвам да призная законността на вашето повикване и няма да се явя за разпит в никое държавно учреждение.
Преди да дирите сметка от гражданите относно спазването на закона, първо се научете да го изпълнявате самите вие. Освободете невинните т затворите. Накажете виновниците за масовите изтребления и лъжливите доносници. Накажете администраторите и спецотредите, извършвани геноцид (изселването на народи). Лишете днес местните и отрасловите сатрапи от безграничната им власт над гражданите, от подритването иц съдилищата и психиатрите. Удовлетворете милионите законни, но потиснати жалби.
[42]
ЗА В СЛУЧАЙ НА АРЕСТ
Предварително обявявам за неправомощен всякакъв криминален съд над руската литература, над една-единствена книга от нея, над който и да било руски автор. Ако се насрочи такъв съд над мен — няма да ида на него със собствените си крака, ще ме закарат с вързани ръце, в милиционерска камионетка. На такъв съд няма да отговоря на нито един негов въпрос. Осъден на затвор, няма да се подчиня на присъдата, освен ако ми сложат белезници. В самия затвор, след като вече съм дал най-добрите си осем години на принудителна работа за държавата и си спечелих там рак, — няма да работя за потисниците оттук нататък и половин час.
По такъв начин им оставям простата възможност на откритите насилници: на бърза ръка да ме убият, задето пиша истината за руската история.
[43]
Л. Регелсон. Из писмото му до правителството на СССР по повод екстернирането на Солженицин, 17.2.74
Безотговорни владетели на великата страна!
…вие, изглежда, сте започнали постепенно да разбирате… че в духовната борба убитият противник е по-опасен от живия… Но… още не сте разбрали, че с издаването на „Архипелагът ГУЛАГ“ удари фаталният за вас исторически час; …Не сте разбрали все още, че Бърнамският лес вече тръгна… че срещу вас се надигнаха десетки милиони убити… Те отдавна вече хлопат на вратата на живота ни, но нямаше кой да им отвори… „Архипелагът ГУЛАГ“ е един обвинителен акт, с който се открива съдебният процес на човечеството срещу вас… И нека параличът, с който Бог наказа вашия пръв вожд, стане за вас пророчески праобраз на онзи духовен паралич, който сега неминуемо ви заплашва.
…Може пък някой от вас да се замисли: и все пак няма ли Го над всички нас Онзи, Който ще ни потърси отговорност за всичко?
Не се съмнявайте — има Го.
И ще ви потърси отговорност. И вие ще отговаряте.
…Отнемете Русия от Каин и я дайте на Бог…
[44]
А. А. Угримов. Запис на разпита му в Лубянка
Последното лято (1974) от живота на баща ми прекарах с него на Николина Гора. През август се готвех да тръгна с кола за Крим, а Ирина заминаваше за Пятигорск на лечение. Точно преди да тръгне, се обадили по телефона от КГБ, попитали за мен, а после я помолили да ми предаде да се обадя на Андрей Павлович Викторов, който би искал да разговаря с мен (оставил телефона си). Естествено, Ирина се разтревожила и искаше още преди да замине да отида и да разбера за какво ме търсят (неизвестността винаги безпокои и гложди). Но аз реших да не бързам и я успокоих, а после й писах в писмо, че съм загубил листчето с
