че не го вижда, но той го отдаде на случайността.
Съвсем бе забравил за капризността на женските характери! Появи се лек ветрец — и край! Само между мъжете може да съществуват нормални, неподдаващи се на настроения отношения.
Ето че и Зоя, красноречиво повдигнала вежди, вече го упрекваше. Изплаши се. А ако започне да му слага и инжекции, каква тайна би могло да има между тях?
Но какво иска Хангард? Да му правят инжекции? Защо всички се примиряват? Не е ли прекалено голяма цената за нейното благоразположение?… Да върви по… нататък!
А Вера Корнилиевна през това време загрижено разговаряше с Русанов. Това още повече се набиваше в очи, след като тя така безразлично се държеше с Олег.
— Вие вече свикнахте с инжекциите. Понасяте ги добре и навярно не искате да ги прекъсваме — шегуваше се тя.
(Какво угодничене!)
Докато чакаше лекарката, Русанов чу и видя как Хангард и Зоя си размениха любезности, а именно той знаеше, че девойчето лъже заради своя пес, че са се договорили с Хищника. Ако работата се отнасяше само до Хищника, Павел Николаевич навярно би прошепнал на лекарите; не открито, разбира се, по време на визитация, а в кабинета им. Но странно — не искаше да разваля отношенията си със Зоя, защото за тези месеци, които прекара в отделението, успя да разбере, че дори и най-обикновената сестра е в състояние да си отмъсти по някакъв начин. Тук, в болницата, съществуваше друга система на подчинение и затова, докато лежеше в отделението, не следваше да се заяжда дори и със сестрите заради нещо, което не го засяга.
А ако Хищника поради глупостта си се отказва от инжекции, нека отговаря за последствията. Щом иска, да умре.
За себе си Русанов вече знаеше твърдо, че няма да умре. Подутината бързо спадаше и той с удоволствие всеки ден очакваше визитацията, за да чуе от лекарите потвърждение за това. Вера Корнилиевна потвърди и днес, че подутината продължава да спада, че лечението върви добре, а с течение на времето ще изчезнат и слабостта, и главоболието; имаше намерение да му прелеят и кръв.
Сега на Павел Николаевич му бе скъпо свидетелството на онези болни, които познаваха размера на подутината му още от първия ден. Като се изключи Хищника, в стаята такъв бе Ахмаджан и върналият се наскоро от хирургическото отделение Федерау. Всичко вървеше добре и неговата превръзка с всеки изминал ден ставаше все по-тънка, за разлика от тази на Подуев. Федерау зае леглото на Чали и така се оказа втори съсед на Павел Николаевич.
Сам по себе си този факт, разбира се, бе унижение и издевателство на съдбата: Русанов да лежи между двама заточени. Ако това бе се случило, преди Павел Николаевич да постъпи в болницата, той би отишъл където трябва и би поставил въпроса принципно: може ли по такъв начин да се смесват ръководните кадри с тъмните, социално вредни елементи. Но за времето, през което лежеше като прикован от подутината, Павел Николаевич сякаш стана по-добър и сякаш вече гледаше на нещата с други очи. На Хищника просто можеше да обърне гръб, а и онзи сега не шумеше както преди — през цялото време лежеше в причудливата си поза. А Федерау, ако човек се отнесе снизходително към него, бе съсед, който можеше да се изтърпи. Преди всичко новият съсед на Русанов се изненада колко много е спаднала подутината на Павел Николаевич (до една трета от предишната големина), по чиято молба Федерау често оглеждаше и отново констатираше този факт. Той бе търпелив човек и винаги бе готов, без да възразява, да изслушва Павел Николаевич. За работата си по понятни причини Русанов не можеше да се разпростира, но защо да не му разкажеше подробно за жилището си, което той безкрайно обичаше и където в скоро време щеше да се върне? То не представляваше никаква тайна и на Федерау, разбира се, бе приятно да слуша колко добре могат да живеят хората (както някога всички ще живеят). За човек, прекрачил четиридесетте, най-добре можеше да се съди докъде е стигнал по жилището му. И Павел Николаевич разказваше как е разположена и мебелирана първата стая, служеща му за кабинет, втората и третата, какъв е балконът. Русанов имаше ясна памет и добре помнеше всички подробности, отнасящи се дори до даден шкаф или диван — къде, кога и с каква цел е купен, какви са достойнствата му. Най-подробно разказваше на съседа си за банята, с какви плочки е застлан подът и с какви са облицовани стените, за керамичните первази, за поставката за сапуните, за ваната с приспособление, позволяващо главата да лежи удобно, за горещия кран, за превключвателя на душа, за закачалките за кърпи. Всичко това не бяха просто някакви дреболии; в това се състоеше битът, битието, а то, както е известно, определя съзнанието; а когато битът е приятен, тогава и съзнанието ще бъде правилно. Както е казал Горки: здрав дух в здраво тяло.
И русият Федерау слушаше с отворена уста мълчаливо и кимаше с глава, доколкото му позволяваше бинтованата шия.
Макар и немец, макар и заточен, с този тих човек бе напълно възможно да се съжителства, а формално бе дори и комунист. С обичайната си прямота Павел Николаевич така му и каза:
— Това, че са ви заточили, Федерау, е било просто държавна необходимост. Разбирате ли?
— Разбирам, разбирам…
— По друг начин не е могло да се постъпи.
— Да, да…
— Всички мероприятия трябва да бъдат изтълкувани правилно, в това число и заточението. Все пак трябва да оцените факта, че са ви оставили в партията.
— И още как! Разбира се…
— А и по-рано не сте заемали партийни постове?
— Не.
— През цялото време сте били обикновен работник?
— През цялото време бях механик.
— А също някога бях обикновен работник, а вижте сега къде съм!
Разговаряха подробно и за децата. Оказа се, че дъщерята на Федерау, Хенриета, вече е второкурсничка в областния учителски институт.
— Помислете си! — възкликна трогнатият Павел Николаевич. — Това трябва да се цени — вие сте заточен, без права, а тя завършва институт! Кой би могъл да мечтае за това в царска Русия! Никакви препятствия, никакви ограничения!
За първи път Хенрих Якобович възрази:
— Едва от тази година отпаднаха ограниченията. А иначе трябваше разрешение от комендатурата. От институтите връщаха документите за постъпване: с една дума, не е издържала конкурса. А после иди проверявай…
— Но все пак дъщеря ви е вече във втори курс!
— Тя играе добре баскетбол. Затова я приеха.
— Както и да е, Федерау, трябва да бъдете справедлив. А от тази година — никакви ограничения.
В края на краищата, тъй като Федерау работеше в селското стопанство, а Русанов бе кадър, занимаващ се с въпросите на промишлеността, бе естествено Павел Николаевич да поеме шефство над него.
— Сега, след решенията на януарския пленум, работите ви ще потръгнат по-добре — доброжелателно му обясни Павел Николаевич.
— Разбира се.
— Защото създаването на инструкторски звена по МТС е решаващо за изпълнението на поставените задачи. То ще помогне.
— Да.
Но простото „да“ бе недостатъчно, за да се разбере, и Павел Николаевич подробно се зае да обяснява на сговорчивия си съсед защо именно след създаването на инструкторски звена МТС ще се превърнат в крепости. Обсъди с Федерау и апела на ЦК на ВЛКСМ за масовото отглеждане на царевица и как през тази година младежта, присъединила се към усилията на селяните, решително ще промени цялата картина на селското стопанство. А във вчерашния вестник прочетоха за изменението на самата практика на планиране на селското стопанство — тема за дълги разговори!
В общи линии Федерау се оказа положителен човек и Павел Николаевич понякога четеше на глас от вестника такива неща, в същността на които извън болницата едва ли би вникнал: заявлението защо е невъзможно да се сключи договор с Австрия без договор с Германия; речта на Ракоши в Будапеща;
