намерение да влезе в харема на емира като в свой собствен харем!
— Прав си, Хюсеин Хуслия — рекъл емирът. — Ние се убедихме, че тоя старец е подозрителен и опасен човек, той има черни мисли в главата си. И ние смятаме, че трябва незабавно да отделим главата му от тялото.
Старецът със стон паднал на колене, закрил лицето си с ръце.
Но Настрадин Ходжа не можел да допусне заради него да отиде на дръвника човек, невинен в престъпленията, които му се приписват, па макар и той да е придворен мъдрец, който, разбира се, е погубил много хора с коварството си.
Настрадин Ходжа се поклонил на емира:
— Нека великият емир милостиво изслуша думите ми. Да му се отсече главата никога не е късно. Но отначало трябва да научим истинското му име и истинските намерения, с които е дошъл в Бухара, за да се разбере дали няма съучастници и дали не е някой гнусен магьосник, който е решил да се възползува от неблагоприятното разположение на звездите и да вземе прах от следите на великия емир, да смеси тоя прах с мозъка на прилеп и след това да го изсипе скришом в наргилето на емира, за да му причини зло. Нека великият емир остави за сега жив този човек и ми го предаде, защото той може да оплете с магиите си обикновените тъмничари, но пред мъдростта ми те ще бъдат безсилни, тъй като ми са известни всички хитрости на магьосниците и всички начини за унищожаване на тяхното магьосничество. Аз ще заключа този старец, ще произнеса над ключалката благочестиви молитви, които само аз знам, за да не може той със силата на магията да отвори ключалката без ключ, а после с жестоки мъчения ще го накарам да си каже всичко!
— Ех, какво пък — отговорил емирът. — Думите ти са напълно разумни, Хюсеин Хуслия. Вземи го и прави с него каквото поискаш, но само гледай да не се измъкне на свобода.
— Отговарям с главата си пред великия емир.
След половин час Настрадин Ходжа — главният мъдрец и звездоброец на емира — се отправил към новото си жилище, приготвено в една от кулите на дворцовата стена; подир него, придружен от стражата, вървял клюмналият престъпник — истинският Хюсеин Хуслия.
В кулата, над жилището на Настрадин Ходжа, имало мъничка кръгла килия с чугунена решетка на прозореца. Настрадин Ходжа отключил с огромен ключ медната зеленясала ключалка, отворил окованата с желязо врата. Стражарите тикнали там стареца, като му хвърлили наръч слама. Настрадин Ходжа заключил вратата и после дълго бъбрил над медната ключалка, но тъй неясно и бързо, че стражарите не могли да чуят нищо освен често повтарящия се призив към аллаха…
Настрадин Ходжа останал напълно доволен от жилището си. Емирът му пратил дванайсет одеяла, осем възглавници, множество различни съдини, кошници с бели пресни питки, мед в една делва и много други ястия от трапезата, си. Настрадин Ходжа бил много уморен и изгладнял, но преди да седне на софрата, взел шест одеяла, четири възглавници и ги занесъл горе на пленника си.
Старецът седял в ъгъла върху сламата и очите му светели в тъмното като очи на разярен котарак.
— Нищо, Хюсеин Хуслия — мирно рекъл Настрадин Ходжа. — Ние с тебе ще се подредим в тая кула: аз по-долу, а ти по-горе, както подобава на годините и мъдростта ти. Колко прах има тук! Ей-сега ще помета.
Настрадин Ходжа слязъл, донесъл стомна с вода, метла, измел чисто каменния под, постлал одеялата, сложил възглавниците, после още веднъж слязъл, донесъл питки, мед, халва, фъстъци и пред очите на пленника си честно разделил всичко наполовина.
— Ти няма да умреш от глад, Хюсеин Хуслия — рекъл той. — Ние с тебе ще съумеем да си печелим храната. Ето ти едно наргиле, а ето тук сложих тютюна.
Като наредил всичко това в малката килия така, че тя добила вид, едва ли не по-добър от долната, Настрадин Ходжа си отишъл, като заключил вратата.
Старецът останал сам. Той бил съвсем объркан. Дълго мислил, съобразявал, пресмятал, но не можал да разбере нищо от станалото. Одеялата били меки, възглавниците удобни и нито питките, нито медът, нито тютюнът съдържали отрова… Уморен от дневните силни вълнения, старецът си легнал да спи, като поверил по-нататъшната си съдба на аллаха.
През това време виновникът за всичките негови нещастия, Настрадин Ходжа, стоял пред прозореца на долната килия, наблюдавал бавния преход на здрача в мрак и размислял за чудния си бурен живот, за изгората си, която сега била тук, наблизо, но още нищо не знаела. През прозореца лъхала свежа прохлада, над града като сребърни нишки се сплитали звънливите й печални гласове на муезините; на тъмното небе се появили звездите, светели, горели и трептели с чиста, студена и далечна светлина и там била звездата Ан-Шуал, която означава сърце, и трите звезди Ал-Гафр, които означават покривало на девойка, и двете звезди Аш-Шаратан, които означават рога, и само зловещата звезда Ал-Калб, която означава жило на смъртта, я нямало там, в синьото висине…
ТРЕТА ЧАСТ
Слава на живия, който не умира!
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Настрадин Ходжа спечелил доверието и милостта на емира, станал негов най-близък съветник във всички дела. Настрадин Ходжа решавал, емирът подписвал, а великият везир Бахтияр само удрял медния издълбан печат. „О, велики аллах, какво става в нашата държава! — мислено възклицавал той, като четял указите на емира за отменянето на данъците, за безплатно ползуване на пътищата и мостовете, за намаление на пазарните берии. — Та така скоро съвсем ще разорят хазната! Този нов мъдрец — дано му се скапят всичките вътрешности! — разруши за една седмица всичко, над което съм се трудил повече от десет години!“
Веднъж той се осмелил да доложи на емира за съмненията си. Повелителят отговорил:
— Какво знаеш ти, нищожни човече, и какво разбираш? Ние също скърбим не по-малко от тебе за тези укази, които опустошават нашата хазна, но какво можем да направим ние, щом така повеляват звездите! Утеши се, Бахтияр, това е за кратко време, докато звездите дойдат в благоприятно съчетание. Обясни му, Хюсеин Хуслия.
Настрадин Ходжа отвел великия везир настрани, накарал го да седне на възглавките и дълго му обяснявал защо допълнителният данък върху ковашкия, бакърджийския и оръжейния занаят трябва незабавно да се отмени.
— Звездите Ал-Авва в съзвездието Дева и Ал-Балда в съзвездието Стрелец противостоят на звездите Сад-Була в съзвездието Водолей — говорел Настрадин Ходжа. — Разбираш ли, о, почтени и сияйни везирю, те си противостоят и са далеч от съчетание.
— Е, та що, като си противостоят? — възразил Бахтияр. — Те и по-рано са си противостояли, но това ни най-малко не ни пречеше да събираме редовно данъците.
— Но ти забрави за звездата Ак-Дабаран в съзвездието на Бика! — възкликнал Настрадин Ходжа. — О, везирю, погледни небето и ще се убедиш!
— Защо ми е да гледам небето! — отговорил упоритият везир. — Моя работа е да се грижа за непокътнатостта и увеличението на хазната; аз виждам, че от оня ден, когато ти се яви в двореца, доходите на хазната намаляха и притокът на данъците секна. Сега тъкмо е дошъл срокът за събиране на данъците от градските занаятчии; обясни ми защо не можем да ги съберем?
— Как защо? — възкликнал Настрадин Ходжа. — Та нали цял час ти приказвам за това! Мигар и досега не разбра, че на всеки от дванайсетте знака на Зодиака се падат две и една трета стоения на луната!
— Но аз трябва да събера данъците! — отново го прекъснал везирът. — Разбираш ли, данъците!
