конец; достатъчно търпяхме вашите кражби! А на този презрян крадец, който дръзко похити нашия пояс, да се оскубят всичките косми от главата, брадата и тялото и да му се ударят по ходилата на краката сто пръчки, и да го качат гол на магаре с лице към опашката и да го развежда из града, като обявяват навсякъде, че е крадец.
По знак на Арсланбег палачите се нахвърлили върху мъдреца и го изтласкали през вратата; там, още на прага, закипяла работа; след две минути палачите вкарали мъдреца обратно в залата, гол, лишен дори от коса, по-срамен до немай-къде. В тоя миг всички ясно разбрали, че само брадата и огромната чалма са скривали досега ограничеността на ума му и печата на порока върху лицето му, че човек с такова мошеническо лице не може да бъде нещо друго освен измамник и крадец.
Емирът се намръщил:
— Махнете го!
Палачите помъкнали мъдреца и скоро зад прозорците се чули неговите викове, съпровождани от сочните удари на пръчките по петите му.
После го качили гол на едно магаре с лице към опашката и под ужасяващия рев на тръбите, под грохота на барабаните го откарали на пазарния мегдан.
Емирът разговарял дълго с новопристигналия мъдрец. Придворните стояли, без да помръднат, а това било за тях крайно мъчително: горещината се засилвала, потните гърбове под халатите ги сърбели непоносимо. Великият везир Бахтияр, който повече от всички се страхувал от новия мъдрец, мислел напрегнато как да привлече придворните на своя страна, за да съкруши с тяхна помощ съперника си; придворните пък, като отгатвали предварително по много признаци изхода от борбата, съобразявали как по-изгодно да се отрекат в решителната минута от Бахтияр, да го предадат и така да спечелят доверието и милостта на новия мъдрец.
А емирът разпитвал ли, разпитвал за здравето на халифа, за багдадските новини, за събитията из пътя. Настрадин Ходжа трябвало по различни начини да клинчи. И всичко вече минало благополучно и емирът, уморен от разговора, заповядал да му приготвят постелята за отдих, но изведнъж зад затворените прозорци се зачули гласове, нечий стон.
В залата с бързи крачки влязъл дворцовият надзирател. Лицето му сияело от радост. Той обявил:
— Нека бъде известно на великия повелител, че богохулникът и смутителят на спокойствието Настрадин Ходжа е заловен и доведен в двореца!
Веднага след тези думи се разтворили ореховите, украсени с резба врати. Като дрънчели тържествуващо с оръжието си, стражите въвели един старец с гърбав нос и бяла брада, в женски дрехи, и го повалили на килимите пред трона.
Настрадин Ходжа изтръпнал, стените на двореца сякаш се люшнали пред очите му, лицата на придворните се обвили със зеленикава мъгла…
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Багдадският мъдрец, истинският Хюсеин Хуслия, бил хванат пред самите порти, зад които през покривалото си вече виждал полята и пътя, който се разклонявал на различни страни; всеки път му обещавал спасение от страшното наказание.
Но стражарите, които пазели в тоя час градските порти, му извикали:
— Къде отиваш, жено?
Мъдрецът отговорил с глас на млад пресипнал петел:
— Бързам да си ида в къщи при мъжа си. Пуснете ме, доблестни воини.
Стражарите се спогледали: гласът им се сторил подозрителен. Един хванал камилата за юздите.
— Къде живееш?
— Ами тук наблизо — отговорил мъдрецът с още по-тънък глас. Но при това задържал въздуха прекалено дълго в гърлото си и така се закашлял, че почнал да се задушава и да хърка ужасно.
Тогава стражарите му смъкнали фереджето. Радостта им била безгранична.
— Ето го! Ето го! — закрещели те. — Хайде, връзвай го! Озапти го!
После повели стареца към двореца, през целия път приказвали за наказанието, което го очаква, за трите хиляди танга награда за главата му. Всяка дума на заптиите падала като нажежен въглен върху сърцето му.
Той лежал пред трона, горчиво ридаел и молел за милост.
— Вдигнете го! — заповядал емирът.
Заптиите вдигнали стареца. От тълпата придворни излязъл Арсланбег:
— Нека емирът изслуша думите на предания си раб. Този не е Настрадин Ходжа, това е съвсем друг човек: Настрадин Ходжа няма и четирийсет години, а този е грохнал старец.
Заптиите се разтревожили: наградата се изплъзвала от ръцете им. Всички останали мълчали в недоумение.
— Защо си се крил под женски дрехи? — страховито попитал емирът.
— Отивах в двореца при великия и всемилостив емир — отговорил, треперейки, старецът. — Но ме срещна някакъв човек, когото не познавам, и ми рече, че емирът още преди появяването ми в Бухара издал заповед да ми отсекат главата и аз, обзет от страх, реших да бягам в женски дрехи.
Емирът хитро се усмихнал:
— Срещнал те значи човек… когото не познаваш. И ти изведнъж му повярва?… Чудна история! А защо сме искали да ти отсечем главата?
— Задето уж пред целия народ съм се заклел да се вмъкна в харема на великия везир… Но аллах ми е свидетел, аз никога не съм мислил за това! Аз съм вече стар, немощен и дори от собствения си харем съм се отказал отдавна…
— Да влезеш в нашия харем? — попитал емирът, като свил устни. По лицето му се виждало, че тоя старец му изглежда все повече и повече подозрителен. — Кой си ти и откъде си?
— Аз съм Хюсеин Хуслия, мъдрец, звездоброец и лечител от Багдад, и пристигнах в Бухара по повелята и желанието на великия емир!
— Значи името ти е Хюсеин Хуслия! Ти ни лъжеш в очите, презрени старче! — прогърмял емирът с такава сила, че царят на поетите съвсем неуместно паднал на колене. — Лъжеш! Ето го — Хюсеин Хуслия!
Като се подчинил на знака, който му дал емирът, Настрадин Ходжа без страх излязъл напред и застанал пред стареца открито и смело, загледан право в лицето му.
Старецът се учудил и стъписал. Но тутакси, овладял се, извикал:
— Аха! Та тоя е същият човек, който ме срещна на пазара и каза, че емирът иска да ми отсече главата!
— Какво приказва той, Хюсеин Хуслия! — възкликнал емирът в пълно недоумение.
— Какъв Хюсеин Хуслия е той! — извикал старецът. — Аз съм Хюсеин Хуслия, а той е чисто и просто измамник! Присвоил си е името ми!
Настрадин Ходжа ниско се поклонил на емира:
— Да ми прости великият владетел смелите ми думи, но безсрамието на тоя старец няма граници! Той казва, че съм присвоил името му. Може би ще каже, че и този халат съм присвоил от него?
— Разбира се! — извикал старецът. — Това е моят халат.
— Може би и тази чалма е твоя? — попитал Настрадин Ходжа с насмешка.
— Ами че да! Това е моята чалма! Ти размени с мене халата и чалмата срещу женските дрехи!
— Така! — рекъл Настрадин Ходжа с още по-голяма насмешка в гласа. — А ето този пояс случайно да е твой?
— Мой е поясът! — разпалено отговорил старецът.
Настрадин Ходжа се обърнал към трона:
— Пресветлият емир с очите си се убеди какъв човек вижда пред себе си. Днес тоя лъжлив и презрян старец казва, че съм му откраднал името, че този халат е негов халат, и чалмата е негова, и поясът е негов, а утре ще каже, че тоя дворец е негов дворец и цялата държава — негова държава, и че истинският емир е той, ей тоя лъжлив, презрян старец! От него всичко може да се очаква! Та той вече е пристигнал в Бухара с
