означават корона, и двете звезди Аш-Шаратан, които означават рога. И беше това във вторник — деня на планетата Марс, а този ден, в противоположност на четвъртък, сочи смърт за великите хора и е твърде неблагоприятен за емирите. Като съпоставих всичките тия признаци, разбрах аз, нищожният звездоброец, че жилото на смъртта заплашва сърцето на оня, който носи корона, ако той се докосне до покривалото на жена, и за да предупредя оня, който носи корона, бързах ден и нощ, изтощих до смърт две камили и влязох в Бухара пеша.
— О, всемогъщи аллах! — рекъл поразен емирът. — Мигар действително ни е заплашвала такава страшна опасност? Но може би ти просто си сбъркал, Хюсеин Хуслия?
— Аз ли да съм сбъркал? — възкликнал мъдрецът. — Нека бъде известно на емира, че нийде от Багдад до Бухара няма никой, равен на мене по мъдрост или в учението да изчислява звездите, или да лекува болести. Аз не съм сбъркал. Нека владетелят и сърцето на вселената, великият емир, попита мъдреците си правилно ли означих звездите и справедливо ли изтълкувах разположението им в хороскопа.
Мъдрецът с изкривения врат, като се подчинил на знака на емира, излязъл напред.
— Несравненият ми събрат по мъдрост Хюсеин Хуслия правилно назова звездите, което доказва познанията му, в тях никой няма да се осмели да се усъмни. Но — продължил мъдрецът и в гласа му Настрадин Ходжа почувствувал коварство — защо мъдрият Хюсеин Хуслия не назова пред великия емир шестнайсетото стоене на Луната и съзвездието, на което това стоене се пада, защото без тези означения би било неоснователно да се твърди, че вторникът — денят на планетата Марс — сочи точно смъртта на велики хора, в това число и на хора, които носят корона, защото планетата Марс има дом в едно съзвездие, възвишение в друго, падение в трето и разсип в четвърто, и в съответствие с това планетата Марс има четири разни указания, а не само едно, както ни каза почтеният и мъдър Хюсеин Хуслия.
Мъдрецът млъкнал, а на устните му играела змийска усмивка; придворните одобрително си зашепнали, като се радвали на посрамването на новодошлия. Те пазели доходите и високото си положение и затова се стараели да не допускат никого отвън в двореца и във всеки нов човек виждали опасен съперник.
Но Настрадин Ходжа, заловял ли се за нещо, никога не отстъпвал. Освен това той четял мислите и на мъдреца, и на придворните, и на самия емир. Без да се смути ни най-малко, той снизходително отговорил:
— Може би моят почтен и мъдър събрат ме превъзхожда несравнено в някаква друга област на познанието, но що се отнася до звездите, той показва с думите си пълно невежество спрямо учението на най-мъдрия от всички мъдри ибн-Баджа, който твърди, че планетата Марс, която има дом в съзвездието на Овена и Скорпиона, възвишение — в съзвездието на Козирога, падение — в съзвездието на Рака и разсип — в съзвездието на Везните, все пак винаги е присъща само на деня вторник, в който оказва влиянието си, пагубно за ония, които носят корона.
Отговаряйки, Настрадин Ходжа не се страхувал ни най-малко от изобличаване в невежество, защото отлично знаел, че в такива спорове винаги побеждава оня, чийто език работи по-добре, а в това отношение трудно било някой да се сравнява с Настрадин Ходжа.
Той стоял, очаквал възраженията на мъдреца и се готвел да му отговори достойно. Но мъдрецът не приел предизвикателството. Той премълчал. Макар че силно подозирал Настрадин Ходжа в мошеничество и невежество, подозрението не е увереност, човек може и да сбърка; затова пък крайното си невежество мъдрецът познавал добре и не се осмелил да спори. По такъв начин опитът му да посрами новодошлия послужил за обратното. Придворните засъскали срещу мъдреца и той обяснил с очи, че противникът му е твърде опасен, за да се счепка с него открито.
Всичко това, разбира се, не се изплъзнало от вниманието на Настрадин Ходжа. „Е, почакайте! — помислил си той. — Вие тепърва ще разберете кой съм!“
Емирът потънал в дълбока размисъл. Никой не мърдал от страх да не му Попречи.
— Ако всички звезди са назовани и означени от тебе правилно, Хюсеин Хуслия — рекъл емирът, — тогава наистина тълкуванието ти е справедливо. Ние само не можем да разберем защо в нашия хороскоп са попаднали двете звезди Аш-Шаратан, които означават рога? Ти си успял наистина овреме, Хюсеин Хуслия! Едва днес сутринта в нашия харем доведоха една девойка и ние се канехме…
Настрадин Ходжа вдигнал ръце в престорен ужас.
— Изгони я от мислите си, пресветли емире, изгони я! — извикал той, уж забравил, че към емира не бива да се обръща направо, а само косвено, в трето лице. Той разчитал, че такова нарушение на правилата, предизвикано уж от силно душевно вълнение, произтичащо от преданост към емира и тревога за живота му, не само няма да му бъде вменено във вина, но наопаки, ще бъде свидетелство за искреността на чувствата у възклицаващия, още повече ще го издигне в очите на емира.
Той така молел и заклинал емира да не се докосва до девойката, за да не пролива после той, Хюсеин Хуслия, реки от сълзи и да не облича черните дрехи на скръбта, че емирът дори се трогнал.
— Хайде успокой се, успокой се, Хюсеин Хуслия. Ние не сме враг на нашия народ, за да го оставим осиротял и потънал в скръб. Обещаваме ти, загрижени за нашия скъпоценен живот, да не влизаме при тази девойка и изобщо да не влизаме в харема, докато звездите не променят разположението си, за което ще ни кажеш своевременно. Ела по-близо.
С тези думи той направил знак на своя наргилджия и после собственоръчно предал един златен чибук на новия мъдрец, което било голяма чест и милост. С превити колене и наведени очи мъдрецът приел милостта на емира, при което по цялото му тяло преминала тръпка. („От възторг!“ — помислили си придворните, разяждани от злобна завист.)
— Ние обявяваме милостта и благоволението си на мъдреца Хюсеин Хуслия — рекъл емирът — и го назначаваме за главен мъдрец на нашата държава, защото неговата ученост, ум, а също и велика преданост към нас са достойни за всяческо подражание.
Придворният летописец, който имал задължение да записва с хвалебствени изрази всички постъпки и думи на емира, за да не помръкне величието му в бъдните векове (за което емирът се грижел извънредно много), заскърцал с тръстиковото си перо.
— А на вас — продължил емирът, като се обърнал към придворните — ние, наопаки, изявяваме недоволството си, защото смърт заплашваше вашия повелител след всички неприятности, причинени от Настрадин Ходжа, а вие дори не си мръднахте пръста! Погледни ги, Хюсеин Хуслия, погледни тези глупци, техните муцуни, които напълно приличат на магарешки! Наистина ни един владетел не е имал никога толкова глупави и немарливи везири!
— Пресветлият емир е напълно прав — рекъл Настрадин Ходжа, като обгърнал с поглед смълчаните придворни и сякаш се прицелвал, за да нанесе първия удар. — Лицата на тия хора, както виждам, не са белязани с печата на мъдростта.
— Тъй, тъй! — зарадвал се емирът. — Именно тъй — не са белязани с печата на мъдростта!
— Ще кажа още — продължил Настрадин Ходжа, — че аз не виждам тук и лица, белязани с печата на добродетелта и честността.
— Крадци! — рекъл убедено емирът. — Всички са крадци! Всички до един! Ще повярваш ли, Хюсеин Хуслия, че ни крадат денонощно! Ние сме принудени самолично да следим за всяка дреболия в двореца и всеки път, като проверяваме дворцовото имущество, откриваме, че липсва нещо. Ето, тая заран ние забравихме нашия нов копринен, пояс в градината, а след половин час вече го нямаше!… Някой от тях е успял… разбираш ли, Хюсеин Хуслия!…
При тези думи мъдрецът с изкривения врат някак особено кротко и лицемерно навел очи. В друго време това движение би останало незабелязано, но днес всички сетива на Настрадин Ходжа били изострени: той забелязвал всичко и се досещал за всичко отведнъж.
Той уверено се приближил до мъдреца, бръкнал в пазвата му и измъкнал оттам един копринен, богато извезан пояс.
— За тоя пояс ли съжаляваше великият емир?
Изумление и ужас сковали придворните. Новият мъдрец излязъл наистина опасен съперник и първият, който се опълчил срещу него, вече бил сразен и повален в прахта. Сърцата на много мъдреци, поети и сановници трепнали в този миг.
— Кълна се в аллаха, това е същият пояс! — извикал емирът. — Хюсеин Хуслия, ти наистина си несравним мъдрец! Аха! — тържествуващо се обърнал емирът към придворните и лицето му изразявало искрена, жива радост. — Хванахте се най-сетне! Сега вече няма да можете да откраднете от нас нито един
