— Та мигар не знаеш, че целият този смут е заради тебе!? До ушите на сияйния емир е стигнало, че когато си заминавал от Багдад, ти си се заклел пред целия народ да се вмъкнеш в харема на емира — о, тежко ти, Хюсеин Хуслия! — и да обезчестиш емирските жени!
Челюстта на мъдреца увиснала, очите му побелели, той взел често-често да хълца от страх…
— Аз ли? — бъбрел той. — Аз — в харема?
— Ти си се заклел в това пред трона на аллаха. Така обявиха днес глашатаите. И нашият емир заповяда да те хванат, щом влезеш в града, и незабавно да ти отсекат главата.
Мъдрецът застенал, премалял. Не можел и не можел да се сети кой от неговите врагове се е изхитрил да му нанесе такъв удар; а в останалото не се усъмнил, защото и той самият в придворните борби неведнъж бил унищожавал враговете си с подобни средства и със задоволство се любувал после на техните глави, набучени на върлини.
— И ето че днес — продължил Настрадин Ходжа — шпионите донесоха, на емира, че си пристигнал, и той заповяда да те хванат. Заптиите се втурнаха към пазара, започнаха да те дирят навсякъде, да претърсват дюкяните и търговията се разстрои, и спокойствието се смути; по погрешка заптиите хванаха един човек, който приличаше на тебе, и набързо му отсякоха главата, а се оказа, че бил молла, известен с благочестието и добродетелите си, паството от джамията му възнегодува и виж сега какво става в Бухара все заради тебе!
— О, нещастен аз! — възкликнал мъдрецът, ужасен и отчаян.
Той почнал тъжно да възклицава, да стене и да се вайка, от което Настрадин Ходжа заключил, че е постигнал пълен успех в намерението си.
Воят през това време се преместил към портите на двореца, където един след друг се скривали пребитите и премазани заптии, изпогубили оръжието си. Пазарът шумял, вълнувал се, но вече по-тихо от преди.
— В Багдад! — възклицавал със стон мъдрецът. — Обратно в Багдад!
— Но тебе ще те заловят на градските порти — възразил Настрадин Ходжа.
— О, нещастие! О, страшна беда! Аллах вижда, че съм невинен; никога и никому не съм давал такава дръзка, такава нечестива клетва! Враговете са ме наклеветили пред емира! Помогни ми, добри мюсюлманино!
Настрадин Ходжа това и чакал, защото не искал пръв да, предлага на мъдреца своята помощ, за да не събуди у него подозрения.
— Да ти помогна ли? — рекъл той. — С какво мога да ти помогна, да не говорим пък че и аз, като предан и верен роб на моя господар, съм длъжен незабавно да те предам в ръцете на стражата.
Хълцайки и треперейки, мъдрецът устремил умолителен поглед към Настрадин Ходжа.
— Но ти казваш, че са те наклеветили лоши хора — побързал да го успокои Настрадин Ходжа. — Вярвам ти, защото си на такава преклонна възраст, когато няма какво да правиш в харема.
— Така е! — възкликнал старецът. — Но съществува ли за мене път към спасението?
— Съществува — отговорил Настрадин Ходжа, завел стареца в тъмната задна одая на чайханата и там му дал вързопа с женски дрехи. — Аз купих това днес за жена ми и ако искаш, мога да ти го дам срещу твоя халат и чалмата ти. Под женското покривало ще се скриеш от шпионите и стражарите.
Старецът с възторг и благодарност грабнал женските дрехи и ги навлякъл. Настрадин Ходжа надянал неговия бял халат, турил на главата си чалмата му с подвит край, препасал се с широкия му пояс, обсипан с изображения на звезди. Старецът предлагал да размени и камилата си срещу магарето, но Настрадин Ходжа не пожелал да се раздели с верния си приятел.
Накрая той помогнал на стареца да се качи на камилата:
— Да те пази аллах, о, мъдрецо! Само не забравяй, че с всички трябва да говориш с тънък глас като жена.
Старецът подкарал камилата в едър тръс.
Очите на Настрадин Ходжа сияели: Пътят към двореца бил отворен!…
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
След като се убедил, че боят на мегдана утихва, сияйният емир решил да влезе в голямата зала при придворните. Той придал на лицето си скръбен, но спокоен израз, за да не дръзне някой да си помисли, че страхът е намерил достъп до царственото му сърце.
Той влязъл и придворните замрели, затреперили при мисълта да не би емирът по очите или лицата им да отгатне, че те знаят истинските му чувства.
Емирът мълчал и придворните мълчали; царяло страшно мълчание.
Най-сетне емирът го нарушил:
— Какво ще ни кажете и какво ще ни посъветвате? Не за първи път вече ви питам за това!
Никой не вдигнал глава, не отговорил. Мигновена светкавица изкривила лицето на емира. И не се знае колко глави, увенчани с чалми и украсени с бели бради, щели да легнат тоя ден на дръвника и колко ласкателни езици, прехапани в предсмъртен гърч, щели да замлъкнат завинаги, изплезени от посинелите устни, сякаш за да дразнят другите, да им напомнят за пълната призрачност на благополучието им, за безполезността и суетата на стремежите, грижите и надеждите им!
Ала всички глави си останали на раменете и всички езици останали готови за незабавно ласкателско действие, защото дворцовият надзирател влязъл и възвестил:
— Хвала на средоточието на вселената! На портите на двореца пристигна неизвестен човек, който нарича себе си Хюсеин Хуслия, мъдрец от Багдад! Той заяви, че има важна работа и трябва незабавно да се яви пред светлите очи на повелителя.
— Хюсеин Хуслия! — възкликнал емирът съживен. — Пуснете го! Повикайте го тук!
Мъдрецът не влязъл, той се втурнал, без да свали дори напрашените си чехли, и се проснал по очи пред трона.
— Приветствувам славния и велик емир, слънце и луна на вселената, нейно страшилище и благо! Аз бързах ден и нощ, за да предупредя емира за страшна опасност. Нека емирът каже не е ли влизал днес при жена. Нека емирът отговори на най-нищожния си раб, аз умолявам повелителя!…
— При жена ли? — озадачено попитал емирът. — Днес ли?… Не… Ние се канехме, но още не сме влезли.
Мъдрецът станал. Лицето му било бледо. Той очаквал този отговор със страшно вълнение. Дълбока, продължителна въздишка облекчила гърдите му и руменината, която бавно се връщала, почнала да обагря страните му.
— Слава на всемогъщия аллах! — възкликнал той. — Аллах не даде на светилника на мъдростта и милосърдието да угасне. Да бъде известно на великия емир, че снощи планетите и звездите се бяха разположили крайно неблагоприятно за него. И аз, нищожният и достойният да целува само праха от следите на емира, изучих и изчислих разположението на планетите и узнах, че докато не застанат в благоприятно и благоденствуващо съчетание, емирът не бива да се докосва до жена, инак гибелта му е неизбежна! Слава на аллаха, че успях овреме!
— Почакай, Хюсеин Хуслия — спрял го емирът. — Ти приказваш нещо неразбрано…
— Слава на аллаха, че успях овреме! — продължавал да възклицава мъдрецът (това бил, разбира се, Настрадин Ходжа). — Сега до края на дните си ще се гордея, че попречих на емира да се докосне днес до жена и да допусне вселената да осиротее.
Възклицанието му било изпълнено с такава радост и страст, че емирът не можал да не му повярва.
— Когато аз, нищожна мравка, бях озарен от лъчите на величието на емира, който благоволи да си спомни недостойното ми име, и получих заповед да дойда в Бухара на емирска служба, като че се потопих в сладостното море на небивалото щастие. И, разбира се, изпълних незабавно тази заповед и заминах веднага, като изразходвах само няколко дни, за да съставя хороскопа на емира, та още по пътя да му служа, като наблюдавам движението на планетите и звездите, които влияят върху съдбата му. И ето, снощи, когато погледнах небето, видях, че звездите са се разположили ужасно и зловещо за емира, а именно: звездата Ал-Калб, която означава жило, беше застанала срещу звездата Аш-Шуала, която означава сърце; по- нататък видях трите звезди Ал-Гафр, които означават покривало на жена, двете звезди Ал-Илкил, които
