зъби и нокти. Тъй че нещата ще се влошават, пък и нали се задават избори…
— Но защо допускат Приятелския кръг да спечели надмощие?
Капитанът вдигна рамене. Висшето офицерство от Градската стража е достатъчно корумпирано. Също както и градските чиновници. Когато разговаря с началниците си, капитанът не е сигурен дали тъкмо те не са най-едрите търговци на наркотици. Всичко, което е по силите на един служител, е да се старае на улицата да цари относително спокойствие.
— А този Гликсий Драконоубиеца все още ли работи за Приятелския кръг?
— Няма никакви доказателства, че някога е работел за тях.
— Да де, ама беше на тяхна служба, когато се гонехме из каналите.
Капитанът отново вдигна рамене. Гликсий Драконоубиеца не беше в нито един списък на издирвани престъпници, нито беше обвиняван в каквито и да било прегрешения спрямо закона. Запитах се кого ли е подкупил.
— Извинявай — рече капитанът. — Имам работа. Някаква банда обрала поклонниците при гробницата на свети Кватиний. От няколко години не се беше случвало. Хората забравиха какво е морал. Но какво да се прави, като половината град смърка дуа.
Пристигна конен вестоносец на Градската стража и предаде, че викат отряда спешно в Кушни, където отново имало въоръжен сблъсък между две враждуващи банди. Войниците тръгнаха веднага. Малко след това видях от „Русалката“ да излизат въоръжени главорези от Братството, което поеха в същата посока. Капитан Рали можеше да се окаже прав. Всичко се обръщаше наопаки. Освен това жегата ставаше все по- непоносима.
Макри се върна изпълнена с ентусиазъм от лекцията на Саманатий и възкликна:
— Велик човек!
Шията й лъщеше от пот и докато ми разказваше за лекцията, тя поля раменете си със студена вода. Беше толкова развълнувана, че поля и мен.
— Попитах го нещо и той отговори мигновено — продължи тя. — Дори не ме погледна надменно. А, сетих се на кого може да са инициалите „СБ.“
— Моля?
— „СБ.“ Оркските букви върху кесията със странния надпис. Може да е Сарина Безпощадната.
Разсмях се.
— Какво ти е толкова смешно?
— Сарина Безпощадната. По-скоро Сарина Безпомощната. Нали ти разказах как я изгоних от града преди няколко години? Тя е кръгла нула. Ако е най-доброто, което може да си позволи Хорм, значи и той здравата го е загазил. Наградата ми е в кърпа вързана. А сега отивам да се срещна с принца.
21.
На връщане от двореца видях три трупа и множество ранени по улицата. Двама мъже настояха да им кажа за кого ще гласувам. Вместо отговор измъкнах сабята и изръмжах:
— Пишете ме към въздържалите се!
На ъгъла на „Квинтесенция“ се беше събрала многолюдна тълпа. Зяпаха трупа на един млад търговец на дуа, проснат в праха със стрела от арбалет в шията. Това увеличи апетита ми за бира от четири на пет халби.
— Как мина? — посрещна ме Макри.
С неудоволствие забелязах, че и тя си е пробила носа.
— Палакс и Кейби ми го пробиха. Харесва ли ти?
Поклатих глава. Твърде стар съм за тези чуждоземски увлечения.
— Макри, ако ще влизаш в университета, не е ли по-добре да изглеждаш нормално?
— Може би — отвърна тя. — Но ми харесва да нося халка в носа си. Смяташ ли че ще е добре, ако сложа по една обеца на зърната си?
— Че кой ще им се радва? Ти си нямаш любовник.
— Можеше и да си намеря, ако мъжете в Дванайсет морета не бяха такава измет. Как смяташ, онзи елфически знахар ще намине ли насам?
— Ами да. Но ако види, че си си пробила зърната, ще изпадне в паника. За елфите да се пробиват дупки в тялото е табу.
Но Макри, изглежда, смяташе, че може да промени възгледите му. Реших, че няма смисъл да се занимавам повече с тази тема.
— Какво стана в двореца? Как е принцът?
Въздъхнах.
— Знаеш ли… това, което разказват за принц Фрисен Акански, е истина. Освен че е тъп като орк, наистина се занимава с търговия на дуа. Изглежда, самият той е пристрастен. Да не говорим, че вонеше на вино и тазис, че е безнадежден комарджия, затънал е до гуша в дългове и въобще е пълен дегенерат и боклук. Очаквам с нетърпение момента, когато ще се възкачи на трона. За щастие утре рано сутринта смятам да потегля за Приказното езеро.
— Защо?
— За да получа пратката с дуа, която Хорм Мъртвешки е осигурил на принца.
— Какво?!
Поклатих глава и й разказах цялата тъжна история. Принцът не само се беше пристрастил към наркотика, но и беше задлъжнял към толкова много хора, че не им знаеше бройката. Бъркотията повече не можеше да се скрива.
— И е намислил да продаде цялата пратка, за да си оправи дълговете.
Макри се засмя. Смешно наистина — нали ставаше въпрос за принц.
— Досега е получавал малки количества от Церий. Те обаче са били крайно недостатъчни и решил да опита големия удар. Взел на заем откъдето може. Това е истинско безумие. Ако кралят узнае, ще го прати в изгнание. Което не ме трогва чак толкова, освен че заедно с него ще пострада и Церий.
— Време е да си зарежеш клиента — посъветва ме Макри.
— Бих искал, но не мога. Всичко е прекалено объркано. Ако синът на Цизерий отиде в затвора, той ще изгуби изборите. Случи ли се това, казвам сбогом на разрешителното си за работа. Освен това Цизерий ми предложи солидна сума, ако успея да пресека канала и да донеса пратката в града лично. Всъщност не толкова пратката, колкото кредитното писмо.
— Какво писмо?
— Писмото, с което принцът е гарантирал заплащането.
Макри се ококори. Бях направил същото, когато го чух от самия принц, който в един от редките моменти на просветление осъзна, че пращането на писмо, гарантиращо с печат и подпис плащането на шест чувалчета дуа, не може да се категоризира като особено мъдра държавническа постъпка.
Ако обществото научеше, можеше направо да отменят изборите. Популарите щяха да получат властта наготово. Гражданите на Тюрай биха простили на кралската фамилия много неща, но не и търговия с наркотици, при това организирана от някакъв побъркан оркски магьосник. Особено в момент, когато принцесата трябваше да бъде съдена за убийството на дракон. Нещастното кралско семейство. Започвах да ги съжалявам.
— Не трябваше да се замесваш — продължи да опява Макри.
— Цизерий ще ми плати шестстотин гурана, ако успея да измъкна синчето му и принца от тази каша.
— Отивам да си наточа сабята.
Наехме коне и рано на другата заран потеглихме на път. Не знаех кой ще отнесе писмото на принца до езерото и възнамерявах да съм там преди него, за да го пресрещна. Или пък да получа пратката с дуа, а после да я разменя за писмото. Макри се беше окичила с обичайния си асортимент от оръжия, включващи няколко заострени звезди за мятане, каквито досега не бях виждал.
