Битката започна. Обитателите на Езерото плюс моя милост и Макри срещу трийсетина оркски воини и могъщия Хорм. Слава на Бога, че драконът беше зашеметен. Въздухът отново се разцепи от светкавици, когато Хорм се опита да пробие със заклинания антимагичното поле. От върховете на пръстите му бликнаха ослепителни струи светлина, достатъчно силни, за да разпръснат кентаврите, но не и за да сеят смърт. Размахвайки бясно сабите си, орките се мъчеха да си пробият път през плътния кордон, но макар да нанасяха известни поражения, накрая бяха принудени да отстъпят от еднорозите и кентаврите, а феите, които кръжаха над тях, им плюеха в очите и ги бодяха с мъничките си шпаги.
Макри си проправяше път към водача на оркската сган — грамадно същество с две огромни саби, което пришпорваше подчинените си с пронизителни крясъци. Аз пък бях притиснат от двама орки към дънера на едно дебело дърво. Успях да поваля единия, а вторият падна прободен от еднорог миг преди да прободе мен.
Хорм Мъртвешки не беше от онези магьосници, които бягат точно в кипежа на битката. Щом забеляза, че орките отстъпват, той заряза усилията да направи действаща магия, извади сабята си и я размаха. С първия удар отсече главата на един от кентаврите, с втория повали най-младия от водните духове. Забелязах, че от водата се подаде втори дух и бързо изтегли раненото си другарче към Езерото.
Силите на Приказното езеро значително превъзхождаха по численост тези на орките. Започнахме да ги обкръжаваме и ги накарахме да отстъпват към лежащия в безсъзнание дракон. Битката ставаше все по- свирепа. За момент съществата от Езерото трепнаха пред посгъстените редици на противника и изходът на сражението сякаш увисна на косъм. Но точно тогава Макри посече един оркски воин, което й даде възможност да се нахвърли право върху водача. Грамадният орк я посрещна с цяла тирада чуждоземски проклятия и размаха двете си саби. Макри парира ударите му със секирата и без и за миг да му остава длъжна в словесния двубой, сцепи металния му шлем. Кентаврите зацвилиха победоносно и се хвърлиха в атака, въртейки над главите си тояги, а феите подновиха опитите си да объркват противника, като бръмчаха смело пред лицата на разярените орки.
Това последно усилие беше достатъчно. Веригата на орките се огъна, отбраната им се срина и те бяха подложени на жестока сеч. Целият облян в кръв, Хорм Мъртвешки виеше от неистов гняв, докато полагаше отчаяни усилия да задържи едновременната атака на Макри и един кентавър. Събрал в един последен мощен изблик всичките си резерви от магична енергия, той произнесе някакво демонично заклинание и въздухът около него засия — магията се бореше със заглушаващата аура на Приказното езеро. Хорм кресна отчаяна команда на дракона и чудовището внезапно се надигна и нададе оглушителен рев. Макри се втурна към магьосника, но преди да успее да го стигне, той се изкатери по хлъзгавия гръб на дракона и му заповяда да полети. Грамадните криле се разтвориха и люспестото туловище се издигна над земята. Разярена, че плячката й се изплъзва, Макри бръкна в торбата си, замахна и хвърли една от метателните звезди. Хорм изпищя от болка и се хвана за крака, но не падна от дракона. Последва още една ослепителна светкавица, когато драконът прониза защитната сфера на Езерото, оставяйки зад себе си трийсет мъртви орки и неколцина ранени от наша страна.
Победата беше наша. Траксас и Макри бяха надделели над Хорм и дракона. Никой нямаше да ми повярва, ако го разкажех във „Възмездяващата секира“.
22.
Бях изморен до смърт. Едва се държах на крака. От доста време не бях участвал в подобна битка. Седнах на тревата, а през това време кентаврите се заеха да изтеглят ранените към водата. Когато видях първата от ранените дриади да се показва от Езерото без капчица кръв по голото си тяло, осъзнах, че Приказното езеро притежава целебни свойства.
Макри също беше ранена на две-три места, освен това зла оркска ръка бе изтръгнала обецата от носа й.
— Дявол да ги вземе! — изруга тя и потръпна от болка.
Тавър крачеше с гордо вдигната глава. Изглеждаше доволен от себе си.
— Страхотна битка — обяви той, после изтича до Езерото и донесе купичка вода, с която се зае да мие раните на Макри. Мисля, че на няколко пъти пръстите му се увличаха към места, където нямаше кой знае какви поражения, но по-важното беше, че кървенето спря и Макри взе да се възстановява направо пред очите ми.
— Имаш здраво телосложение — похвали я Тавър. — И чудесно тяло. Смяташ ли да останеш?
— Защо? За да полудея ли?
— Хората полудяват. Но съм сигурен, че жена с такъв необичаен произход ще е в пълна безопасност.
— Чу ли, Траксас? Жена с необичаен произход.
Изсумтях. Всичко това взе да ми писва. Все пак Макри отклони предложението на Тавър — каза му, че трябва да се връща в града. Кентавърът изглеждаше разочарован.
— Пак да дойдеш — покани я той.
— И ние те обичаме — добавиха феите: отново бяха накацали по раменете й. Приятна разходка до Приказното езеро и смъртоносна битка — всичко това в един ден. Макри изглеждаше особено доволна, че бе повалила водача на орките.
— Познавах го от времето, когато бях робиня — каза ми тя. — Още оттогава ме сърбяха ръцете да му светя масълцето.
Може да прозвучи нескромно, но пих доста вода от Езерото. Макри обяви, че не била опитвала по- освежаваща напитка. Не бях на същото мнение.
— Тука нямате ли бира? — обърнах се към Тавър, докато оседлавах конете.
Той ми намигна.
— Не точно, Траксас. Но имаме медовина.
Медовина. Алкохолна напитка от пчелен мед. Не ми беше от любимите, но нима имах избор? Приех манерката от Тавър, а след това дойде време да се сбогуваме с всички приказни същества. Благодариха ни, че сме защитили Езерото и че вземаме чувалчетата с дуа.
— Пак да дойдете — повтори Тавър. Не откъсваше очи от Макри.
Тя му помаха за сбогом.
— Макри, изумен съм как те приемат тези същества, като се има предвид, че в нашия град гледат на теб с презрение — казах й, докато се отдалечавахме.
— Да, кентавърчето много ме хареса — съгласи се Макри. — Феите също. И теб май те харесаха: видях две-три да ти кацат на шкембето.
— Щото е удобно за припек.
Надигнах манерката и гаврътнах малко медовина. Беше възсладка, не чак неприятна, но с радост бих я заменил за бира.
— Трябва да внимаваш — каза Макри. — Чака ни доста път. Не искам да паднеш от коня.
— Уф! — Махнах с ръка и пак надигнах манерката. — Доста ще ми трябва от това, за да ме повали.
Докато стигнем средата на пътя, вече се бях надрънкал до козирката. Изглежда, медовината на Тавър беше по-силна, отколкото очаквах. Когато подминавахме една ферма, извадих сабята и изкарах няколко бойни песни към публиката — работници в полето. Те се изправиха, прихнаха и ни замахаха. В този момент почувствах непреодолима умора и се строполих от коня. Точно докато падах, нещо изсвистя над главата ми и се заби със звън в едно дърво от другата страна на пътя. Звукът ми беше познат.
— Какво беше това?
— Стрела от арбалет — отвърна Макри.
Хрумна ми, че ако не се бях напил и не бях паднал точно в този момент, щях да съм мъртъв.
Изправих се. Стрелата се беше забила дълбоко в дървото. Макри скочи от коня, измъкна сабята си и се огледа. Аз също извадих своята и направих отчаян опит да се посъвзема.
От горичката вдясно се показа тъмна фигура с арбалет в ръка и тръгна към нас. Носеше копие. Острието му сочеше право в гърдите на Макри. Беше висока жена, облечена с най-обикновени дрехи, с късо подстригана коса и множество обеци.
— Траксас, ти си едно пияно муле — презрително каза непознатата.
