одобрява магьосничеството, предвидлив човек като Дерлекс би взел известни мерки срещу крадците.
— Заключваща магия — казах и се хванах на работа. Не ми отне много време. Бях се научил да отварям ключалки малко след като проходих. Дори притежавах природна дарба за това. Влязохме вътре. Макри взе от олтара една от големите свещи и я запали с огнивото. Останах с впечатлението, че поругаването на храма й доставя удоволствие, но не посмях да я питам. Статуите хвърляха зловещи сенки, които приличаха на дебнещи фигури. Очаквах всеки миг да се яви някой от светците и да ни обвини, задето сме осквернили църквата.
Първо претърсихме олтара, като надникнахме под масичката и в двата сандъка отзад. Не бяхме стигнали далеч, когато ни прекъсна тих шум, който идеше откъм вратата. Макри бързо изгаси свещта и двамата се притаихме зад преградата. Малко след това откъм тунела се зададе бледо сияние. Надникнах внимателно, после опрях устни до ухото на Макри.
— Това е Гликсий — прошепнах. — И още трима.
Скрити зад преградата, ние треперехме от ужас, докато магьосникът на Приятелския кръг претърсваше църквата. Очевидно не бях единственият, който подозираше, че Воалът е бил откраднат от служителите на Правата вяра.
Откъм вратата долетя нов шум. Светещият жезъл на Гликсий угасна и четиримата мъже се спотаиха някъде в далечната страна на помещението. Отново се подадох от нашето скривалище. Този път откъм вратата се приближаваше Ханама със сабя в ръка. Докато я наблюдавах да се прокрадва предпазливо между редовете с пейките, се зачудих какъв интерес може да има Гилдията на убийците към Воала.
Ханама имаше дори по-малко време за търсене от Гликсий. Тя беше прекъсната от шума на поредните среднощни посетители и чевръсто се скри зад олтара, изчезвайки секунда преди Юбакс и петима главорези от Братството да застанат в средата на църквата.
— Ще се разсмея — прошепна Макри.
Метнах й предупредителен поглед, но трябваше да призная, че ситуацията наистина беше смешна. Приличаше ми на някаква глупава комедия.
Отново раздвижване откъм вратата и този път Макри не се сдържа и се изкиска. За щастие новата компания бе достатъчно шумна и гласовете на епископ Гзекий и четиримата курати, вдигнали пред лицата си фенери, заглушиха смеха й. Най-отпред вървеше Дерлекс.
— Къде е? — попита Гзекий и гласът му отекна из църквата.
Дерлекс отключи една странична стаичка. Двамата влязоха и след малко се появиха с голямо парче от нагънатия Воал.
— Чудесно — промърмори епископът.
Чаках напрегнато. Дали някой от тези неканени посетители не бе дошъл тук, за да обере самия епископ? Лично аз не възнамерявах да го сторя, дори ако това би означавало оневиняване на принцесата и успешно приключване на случая. Вярно, щеше да е разочарование, но бях готов да живея с него. По-добре, отколкото да ме изправят в съда по обвинения в ерес и оскверняване на храма.
Изведнъж задните врати се разтвориха с трясък и в църквата нахлуха четирима орки. Епископът нададе ужасен вик. Орките нямат право да влизат в църквата. Изпъшках, защото знаех какво ще последва, но бях безсилен да го спра. Макри изскочи иззад преградата и се втурна към орките, вдигнала сабята над главата си. Надигнах се и побягнах след нея. Не можех да я оставя сама да се бие с орките.
— Траксас! — изврещя Дерлекс.
— Орки! — пищеше Юбакс и с това разкри присъствието на хората от Братството.
Беше лош ден за орките. Двамата с Макри ги ударихме фронтално, а Ханама и хората на Юбакс ги нападнаха в тил. Дори куратите се втурнаха да помагат. Скоро орките бяха посечени.
— Оркска отрепка — плю Макри и изрита последния труп.
— Какво правите тук? — кресна ни епископ Гзекий.
В първия миг не можах да измисля подходящо обяснение. Възцари се напрегната тишина, но не за дълго. Внезапно блесна ярка светлина и всички, освен моя милост, се озоваха на пода. Останах прав, макар и доста изплашен. Ето го предимството да си по-дебеличък — имаш солиден баланс в центъра на тежестта. Откъм страничния коридор се приближаваше Гликсий Драконоубиеца. Вървеше право към Воала.
— Забелязах, че не дойде да се биеш с орките — подметнах, докато го измервах с поглед. След това се наведох и сграбчих Воала от пода.
— Съюзниците идват и си отиват. А сега ми дай това! — кресна той.
— Богохулници! — викаше епископ Гзекий. — Ще си платите за вашата наглост! Вън от моята църква!
Гликсий се хвърли върху мен. Макри изпружи крак и той се просна на пода. Вслушах се в съвета на епископа и побягнах навън, притиснал към гърдите си Воала.
Докато стигна средата на уличката, Макри вече беше зад мен, а Гликсий и главорезите от Приятелския кръг търчаха подире ни.
— Виж! — викна запъхтяно Макри. В другия край на тъмната уличка ни чакаха седем-осем въоръжени мъже.
Сабята на Макри блесна в ръката й.
— Това е капан! — простенах аз.
— Ей, насам! — чух да шепне някой. Познах гласа на Ханама. Внезапно от калдъръма в краката ни се повдигна капак на канал.
Поколебах се. Повторна среща с Убийците из подземията на Тюрай не беше сред най-приятните перспективи за прекарване на свободното време. Освен това от ума ми не можеше да излезе онзи алигатор. Внезапно нещо заблъска с равномерно темпо по всичките ми сетива. Гликсий Драконоубиеца бе заобиколил ъгъла и се готвеше да прати върху ни онова ужасно заклинание. Развих светкавично Воала и го метнах върху мен и Макри. Заклинанието се удари в импровизираната защита и се разтвори в нощта, но от изненада Макри се спъна в мен и двамата полетяхме в отвора на канала.
— О, не, пак ли… — простенах аз, докато се надигах от лепкавата кал. Две посещения в каналите под града за толкова кратко време ми се струваха вече прекалено.
— Да вървим.
Навих Воала и побързах след Макри. Над нас отекваха гневни разочаровани крясъци.
Нямах представа къде се намираме. Никога досега не бях попадал в тази част на канализационната система и затова оставих на Ханама да ни води. Тя носеше малък мъждукащ фенер.
Не бях съвсем сигурен дали трябва да я следвам. В края на краищата нищо не подсказваше, че сме на една и съща страна. Е, поне ме бе измъкнала от лапите на Гликсий. Заклех се, че ако оцелея тази нощ, ще пожертвам всичко, дори сладките часове на халба бира, за да науча няколко подходящи защитни заклинания. Зная, че са много скъпи, но не мога да продължавам да си върша работата, ако всеки път пред мен се изпречват магьосници с подобна мощ.
— Къде отиваме?
— Към брега — отвърна лаконично Ханама, която се чувстваше тук като у дома си.
— Отваряй си очите за алигатори — прошепнах на Макри.
— Разбрано — отвърна тя и долових в гласа й тревога. Движехме се доста бързо, но тук нивото на калта бе много по-ниско. Внезапно Ханама спря.
— Близо сме до изхода — обяви тя, след което неочаквано изгаси фенера, приближи се до мен и дръпна рязко Воала. Тъй като го стисках яко, двамата паднахме в калта и взехме да се въргаляме, като всеки се опитваше да надвие. Тя беше по-опитна в ръкопашните схватки, но пък на моя страна бе предимството на тежестта.
— Трябва да се махаме! — прошепна ядно Ханама. Подърпахме се още малко и чак тогава долових смисъла на предупреждението й.
— Гликсий! — изпъшках аз. — С неговото заклинание…
— Какъв е този шум? — настоя да узнае Макри, когато стените затрепериха от кънтящи вибрации.
— Прилича ми на наводнение.
— Не може да бъде. Сега е лято.
Миг след това огромна солена вълна ни заля и продължи навътре в тунела, отнасяйки ни със себе си. Вълната ме премяташе, не можех да си поема въздух и подскачах като плъх в капан. Последната ми
