— Приятелка ли ти е? — попита Макри, готова да се хвърли в бой.
— Никога не съм я виждал.
— Грешиш. Само че тогава изглеждах другояче. А ти щеше да си един мъртъв бивш следовател, ако не беше паднал от коня.
Тя се изсмя надменно.
— Но сега ще го поправим.
Усетила, че Макри се готви да скочи, непознатата насочи арбалета към нея.
Все още не можех да си изясня какво става. Сарина Безпощадната се беше превърнала в жената със смъртоносното оръжие? Проклех се, че съм изпил толкова много медовина в толкова неподходящ момент, и разтърсих глава.
— Какво искаш?
Тя ме изгледа с безизразните си очи, черни и студени като оркско сърце. Но това не бе жената, която помнех.
— Смъртта ти ще е добро начало, пияницо. Но това може да почака. Първо бих искала да получа чувалчетата с дуа.
Черните й очи се преместиха към Макри.
— Феите те харесаха — подметна тя. — Странно. С мен не беше така.
— И с мен също — изръмжах. — Вероятно са подушили ужасния ми нрав. Тъй че махай се от пътя ни.
Сарина извади нещо изпод наметалото си.
— Мисля, че се надяваше да размениш дуата за ей това?
Беше кредитното писмо на принца, но Сарина, изглежда, не кипеше от ентусиазъм да влиза в преговори.
— Реших, че ще е най-добре да задържа писмото и да взема пратката — каза тя. — А сега ми я предайте. Знаете, че ме бива с арбалета. Животът и на двама ви е в ръцете ми. А както вече знаете, животът на другите не е от нещата, на които държа.
Тя се изсмя.
За съжаление Макри не беше от хората, които да позволят някой да се държи с тях така безкомпромисно. Нито гордостта й, нито, ако мога така да се изразя, изпълненото й с бойни подвизи и победи минало, биха допуснали подобно нещо. Усещах, че се готви да предприеме нещо — или щеше да се хвърли върху Сарина, или да метне по нея една от звездите си. Това никак не ми се нравеше. Сарина Безпощадната бе доказала неведнъж уменията си с арбалета и не бях сигурен дали няма да повали Макри преди моята храбра защитница да успее да я докопа.
Внезапно се почувствах страшно изморен. Може би беше от схватката с дракона. Или просто бях прекалил с медовината. Реших да взема нещата в свои ръце преди да е станало късно. Все още помнех приспиващото заклинание. Можех да омая Сарина преди да простреля някого от нас. Едва не залитнах от умора, но поех дъх и произнесох словата на заклинанието. Макри ме погледна смаяно, после подгъна колене и тупна на пътя. Разбрах, че пак съм объркал всичко. Но това последно усилие бе изчерпало силите ми напълно. Залитнах и видях земята да лети към лицето ми. Последното, което чух, преди да изгубя съзнание, бе подигравателният смях на Сарина.
23.
Над мен се беше навел елф. Познах го — беше Калис. Размахваше пред носа ми листенце лесада. Вероятно правилно бе предположил, че съм се напил. Взех листенцето, сдъвках го и се изправих. Макри все още спеше на тревата. Джарис бе уловил конете ни и ги водеше за юздите.
— Какво стана? — попита Калис и приклекна до Макри. Не отвърнах. Калис ми обясни, че когато се появили на сцената, някаква висока жена товарела нещо на коня си.
— После си тръгна. Да не е бил Воалът? — попита той.
— Не. Друго е, но е свързано с вашия случай — добавих, за да не си помисли, че съм ги забравил. Изругах мислено. Сега вече всичко се беше объркало още повече. Сарина Безпощадната държеше писмото и пратката. Добре че елфите се бяха появили навреме, иначе тя сигурно щеше да се поупражнява върху тялото ми с арбалета. Едва сега се зачудих какво всъщност търсят тук елфите. Попитах ги.
— Ами… теб търсехме — обясни Калис. — Гурд, кръчмарят от „Възмездяващата секира“, ни каза, че си тръгнал да търсиш Хорм Мъртвешки, и ние решихме да ти помогнем. Дори в Земите на елфите Хорм се слави с лошата си репутация.
Макри внезапно се събуди и скочи с гневно ръмжене и със сабя в ръка. После се огледа сконфузено, учудена, че не вижда врага. Осъзна какво е станало и това само я разяри още повече. Елфите зяпаха втрещено, докато тя ме обсипваше с обвинения заради глупавата ми постъпка — да поваля нея, а не Сарина с единственото заклинание, на което съм способен.
Не знаех какво да кажа в своя защита, така че бях принуден да я слушам, докато разказваше как първо съм се напил, а после съм се показал колкото глупав, толкова и некомпетентен.
— Срещала съм в гладиаторските тунели троли, но дори те са по-умни от теб! Бил си първа колесница, а? Сарина щеше да те направи на решето, ако не бяха се появили елфите. От теб има толкова полза, колкото от еднокрак гладиатор. Да ме приспиш пред лицето на врага! Никога няма да го преживея! Свършена съм, да знаеш! Следващия път, когато ти трябва помощ, не ме търси, защото за теб съм заета!
След тези думи се метна на коня си и отпраши, без да каже и думичка на двамата елфи. Те ме погледнаха въпросително.
— Много избухлив характер — обясних и махнах безгрижно с ръка. — Приема дребните несполуки прекалено навътре.
Върнах се в Тюрай с елфите. Бяха доста учудени, че един прочут магьосник-следовател като мен може да обърка заклинанията и да приспи по погрешка спътницата си, но след като обясних, че Сарина е могъща магьосница и че вероятно е променила посоката на заклинанието ми, изглежда, се успокоиха.
На следващата сутрин се събудих в прегръдката на най-ужасния махмурлук, който бях изпитвал. На всичко отгоре биячите на Братството отново чукаха на вратата за пари, а в града кипяха размирици. Отвратителен начин да се започне денят.
— Утре е последният срок за парите — припомни ми Карлокс.
— Хубаво — изръмжах. — Ще ги имате. Стига дотогава да не ви смачка Приятелският кръг.
Карлокс се озъби — това хич не му се хареса.
— Ще им видим сметката. И на теб също. Не платиш ли утре, кажи си молитвата.
Затръшнах вратата.
Вярно, че не си бях казал сутрешната молитва, но това не попречи на Дерлекс да ме навести веднага щом сутрешните улични стълкновения поутихнаха. Слънцето печеше яростно и нещастникът целият бе плувнал в пот под дебелото си расо. Ала въпреки това отказа предложението ми да го почерпя с бира. Обясни ми, че всяка сутрин тръгвал на обиколка при заблудените овци. Макри дойде откъм кухнята и тъкмо щеше да каже нещо по мой адрес, когато го видя и изчезна. Дерлекс се намръщи.
— Отпусни се, отче. Няма нужда да се измъчваш всеки път, когато видиш Макри.
Той се извини малко сконфузено, но все пак призна, че Макри го карала да се чувства неудобно.
— Сигурно е заради оркската кръв.
— Тя има и човешка кръв. И елфическа също. Много интересна душа. Защо не опиташ да я вкараш в Правата вяра?
Той ме погледна смутено.
— Не мисля, че имам право да се опитвам. Богохулство е да се преподава Правата вяра на орки… макар и само четвъртина… Това си е чиста ерес.
Изсмях се и го посъветвах да не се безпокои. Макри не гореше от желание да бъде приобщена към вярата. Поприказвахме си още малко и той си тръгна.
Станах и отидох да търся Макри. Намерих я в коридора — тъкмо отиваше да подхване първата смяна.
