— Това звучи гордо, но полза никаква. Но дори и да се случи така, ако Ричард оздравее и получи глас при избирането на йерусалимски владетел, Ги дьо Лузинян4 ще получи повече гласове от мен.
— Достатъчно — прекъсна го магистърът, — убеди ме в своята искреност. Може и други да мислят като теб, но малцина ще посмеят откровено да си признаят, че не искат възстановяването на Йерусалимското кралство, а предпочитат да завладеят отломките му. В това отношение те приличат на островитяните, които не бързат да спасят кораба, защото се надяват да забогатеят при крушението му.
— Нали няма да ме издадеш? — попита Конрад, като внимателно и подозрително се вгледа в събеседника си. — Ако намислиш да ме обвиниш публично — готов съм да изляза на двубой против най- видния тамплиер, който някога е носил копие.
— Храбрите коне не се хвърлят толкова прибързано в атака — отвърна магистърът. — Както и да е, кълна ти се в светия храм, който нашият орден е дал обет да защищава, че ще действувам заедно с тебе и ще се държа към теб като верен другар.
— Кълна се и аз в графската си корона — засмян изрече маркизът, — в тази графска корона, която още преди края на войната се надявам да превърна в нещо по-добро. Херцогската корона по-добре ще ме пази от пронизващия нощен вятър, който духа сега. А кралската ще ми върши работа още по-добре, защото е подплатена с хермелини и кадифе. Накратко казано, свързват ни общи интереси. Не мисли, магистре, че ако съюзените владетели завоюват Йерусалим и сложат там свой крал, ще позволят на вашия орден, както и на моя беден маркизат, да запазят независимата си политика. Кълна се в Пресветата дева, това няма да стане. Ако кръстоносците победят, вие, гордите рицари, отново ще трябва да слагате компреси и да превързвате чумни язви в своите болници, ще трябва да станете отново обикновени войници, които спят по трима на един дюшек и яздят по двама на един кон.
— Високото положение, привилегиите и богатствата на нашия орден ще го спасят от унижението, с което ти го заплашваш — високомерно изрече тамплиерът.
— Тъкмо там сте най-уязвими — каза Конрад Монфератски. — Вие, почитаеми магистре, също толкова добре, колкото и аз, знаете, че ако съюзените владетели победят в Палестина, преди всичко ще се помъчат да премахнат независимостта на вашия орден. Отдавна да ви е сполетяла тази съдба, ако Негово светейшество папата не ви покровителстваше и ако кръстоносците не се нуждаеха от помощта ви за завоюването на Палестина. Обаче само да победят и ще ви изхвърлят, както се хвърля строшено копие от площадката на турнира.
— Може и да си прав донякъде — с мрачна усмивка пророни тамплиерът. — Но какво ни чака, ако съюзниците си изведат войските от Палестина и я оставят на Саладин?
— Сигурно ще можете да получите много власт — отвърна Конрад. — Саладин сигурно ще ви даде поземлени владения, за да има за свои съюзници добре въоръжени франкски конници. Зависимостта ви от султана едва ли ще трае дълго. Може би тя ще остане приживе на този предприемчив султан, но нали на Изток държавите никнат като гъби. Да предположим, че той умре, а вас ви подкрепят пламенните и решителни хора, които се стичат насам от цяла Европа. Какви велики начинания ще можете да извършите тогава, когато се отървете от тези владетели, които сега ви изтласкват на второ място! Ако обаче те благополучно завършат този поход и завинаги останат в Палестина, ще ви унизят и ще ви обвържат във вечна зависимост.
— Добре говориш, господин маркизе — одобри магистърът. — Думите ти намират отзвук в моето сърце. Но внимавай. Филип френски е също толкова хитър, колкото е и храбър.
— Така е. Но толкова по-лесно може да бъде отклонен от този поход, на който той необмислено се съгласи под натиска на своите благородници. Той завижда на крал Ричард, своя естествен враг, и много иска час по-скоро да се завърне в родината, за да осъществява честолюбивите си планове по-близо до Париж. Той ще използва всеки удобен претекст, за да се махне оттук, където само напразно хаби силите на своята държава.
— А какво ще кажеш за австрийския ерцхерцог? — попита тамплиерът.
— Що се отнася до херцога, възгордяването и глупостта ще го накарат да стигне до същите изводи, до които ще стигне Филип чрез мъдрата си и предпазлива политика. Той смята — Господ да му е на помощ! — че към него се отнасят несправедливо, защото кръстоносците, дори собствените му минезингери, превъзнасят до небесата крал Ричард, от когото се страхува и го мрази и на когото желае всякакви злини. Казвам ти всичко това, за да разбереш колко искрено желая разпадането на този съюз и изчистването на Палестина от всичките тези крале заедно с техните пълчища. Освен това самият ти прекрасно знаеш, че абсолютно всички влиятелни и силни владетели, с изключение на един много искат да сключат договор със султана.
— Точно така е — каза тамплиерът. — Този, който не би забелязал това през време на последните спорове, е просто слепец. Но бъди все така откровен и ми кажи защо за предаване на мирните предложения ти натрапи на съвета за пратеник този северен англичанин или шотландец ли беше, не зная какъв е всъщност — е, онзи рицар на Спящия леопард!
— Имах сериозни причини за това — отвърна италианецът. — Той е роден в Британия, а това удовлетворяваше искането на Саладин, който познава рицарите от отряда на Ричард. От друга страна, той е шотландец. Шотландският му произход и личната антипатия на краля към него, за която зная със сигурност, правеше почти невероятна възможността след завръщането си той да каже нещо на болния Ричард. Както всеки знае, Ричард не го понася.
— Политиката ти е съвсем тънка — отвърна магистърът. — Вярвай, италианският паяк никога не ще успее да оплете в паяжината си този рошав Самсон от Британските острови. Може да бъде вързан само с кълчищни върви и то много яки. Нима не виждаш, че толкова грижливо избраният от тебе пратеник докара лекар, който може да вдигне на крака този англичанин с лъвско сърце и бичи врат, като по такъв начин ще му даде възможност да продължи кръстоносния поход! А щом само се види в състояние отново да се бие, нито един от другите владетели не ще посмее да изостане от него. Срамът ще ги накара да следват Ричард, макар че това ще им бъде също толкова неприятно, колкото и да се сражават под знамето на сатаната.
— За това никак не се безпокой — възрази Конрад Монфератски. — Ако този лекар няма някакви магични средства, преди той да е излекувал Ричард, ще можем да предизвикаме открито скъсване между френския крал, австрийския херцог и техните английски съюзници. Ще се изпокарат веднъж завинаги. Дори и Ричард да стане от постелята, ще може да командва само собствените си войски и вече никога не ще поведе на бой обединените сили на съюзниците.
— Добре се целиш — възрази тамплиерът, — но за съжаление, ти, Конрад Монфератски, си с много слаб лък, за да поразиш целта.
Магистърът внезапно прекъсна думите си и подозрително се огледа, за да провери дали някой не ги подслушва. Като хвана Конрад за ръката, той здраво я стисна, погледна италианеца в ръцете и бавно произнесе:
— Ричард ще стане от постелята си, така ли мислиш? Конрад, той никога не бива да стане от нея.
Маркиз Монфератски трепна.
— Какво?! Нима говориш така за Ричард Английски? За Ричард Лъвското сърце? За големия боец на християнството?
Лицето му пребледня, коленете му се подгънаха. Презрителна усмивка пробягна върху каменното лице на тамплиера.
— Знаеш ли на кого приличаш ти сега, господин маркизе? На жалък ученик, който случайно е намерил заклинание в магическа книга, извикал е дявола, без да иска, и е изпаднал в ужас, когато го е съзрял.
Конрад се овладя.
— Да — промърмори той. — Съгласен съм, че ако няма друг път, твоят води най-пряко към целта. Но, кълна се в Пресветата дева Мария, ние ще си навлечем омразата на цяла Европа, проклятията на всички, като се почне от Негово светейшество папата и се свърши с последния просяк пред някоя черква. И този просяк, в своите дрипи, разяждани от проказа, стигнал до предела на човешките страдания, ще благославя небето, че не се казва Жил Амори или Конрад Монфератски.
Магистърът остана все така спокоен, както и през целия този съдбоносен разговор.
— Щом мислиш така — пророни той, — да смятаме, че за нищо не е ставало дума между нас… Говорили сме насън… Събудили сме се и видението е изчезнало.
