— Задръжте я, задръжте я!
— Наистина, почакайте, благородна лейди Едит — започна да я убеждава Калиста, като я хвана за ръката. — А вие, Ваше величество, моля, побързайте, трябва час по-скоро да се озовете при краля. Ако лейди Едит отиде сама при него, той ужасно ще се ядоса и май няма да се задоволи само с един живот…
— Отивам, отивам — отстъпи най-сетне кралицата.
Едит се върна и зачака да приключи тоалетът на Беренхария.
Този път това стана много бързо. Кралицата припряно се загърна в широка мантия, закриваща всичките недостатъци на облеклото й. Сетне, придружена от Едит, от придворните дами и от неколцина часови начело с техния началник, се запъти към шатрата на своя сприхав съпруг.
Седемнайсета глава
Попречиха на кралица Беренхария да влезе във вътрешното помещение на шатрата — наистина съвсем почтително, съвсем верноподанически, но решително. От вътрешността на шатрата до нея достигна строгият вик на краля, който нареждаше никого да не пускат при него.
— Видя ли — жално се обърна кралицата към Едит с такъв израз на лицето, сякаш беше изчерпала всичките средства за защита на рицаря, който й бяха достъпни. — Така си и знаех. Кралят няма да ни приеме.
В тази минута чуха как Ричард каза на някого:
— Тръгвай и по-скоро приключвай. Колкото по-бързо, толкова по-добре за него. Ще ти дам десет бизанти, ако свършиш с един удар. Внимавай, да запомниш всичко: дали ще пребледнее, дали ще примигне преди това. Запомни най-малката му гримаса, най-лекото трепване на клепачите му. Искам да зная как смелите хора посрещат смъртта.
— Ако не трепне при замаха на моята секира, това ще е първият случай в моята практика — отвърна дрезгав глас.
Едит не можеше повече да чака.
— Ако Ваше величество не настоява да съдействува, аз ще вляза вместо вас. Ще постъпя така не заради вас, а заради себе си. — Господа, кралицата настоява да я пуснете при съпруга й. Тя желае да разговаря с него.
— Благородна лейди — каза главният камериер, — не бих искал да ви противореча. Но Негово величество е зает с важна работа, която се отнася до човешки живот.
— И ние искаме да разговаряме с него по въпрос, който засяга човешки живот — настоя лейди Едит. — Ще ви помогна да влезете, Ваше величество.
С едната си ръка тя отстрани камериера, а с другата хвана завесата.
Камериерът се отдръпна от входа и на кралицата не й остана нищо друго, освен да влезе в спалнята на Ричард.
Кралят лежеше в постелята. На известно разстояние от него, в очакване на по-нататъшни нареждания, бе застанал човек, чийто занаят се отгатваше лесно. Той беше с червена куртка с къси ръкави; ръцете му бяха разголени до лактите. Върху куртката си бе сложил дреха без ръкави от волска кожа, дълга до коленете, отпред покрита с многобройни тъмночервени петна. Груба качулка закриваше горната част на лицето. Палачът се обличаше така, когато му предстоеше да се залови за работа. Целият му вид излъчваше жестокост и неумолимост. Беше се подпрял на дълъг и тежък меч и очакваше какво още ще му каже Ричард.
Учуден и явно недоволен от внезапната поява на дамите, кралят дръпна до врата си завивката, състояща се от две изкусно обработени лъвски кожи.
Беренхария, като всяка жена, знаеше с какви средства може да постигне успех пред мъжа си. Като хвърли бърз, изпълнен с искрен ужас поглед към съпруга си, кралицата се отпусна на колене пред постелята му и хвърли мантията. Прекрасната й златиста коса се разпиля на златни кичури. Кралицата хвана дясната ръка на Ричард и като постепенно я привличаше към себе си, успя да си възвърне самообладанието и да преодолее съпротивата на краля, впрочем доста слаба. Тази ръка — опора на християнството, ужас за езичниците — тя стисна здраво с тънките си нежни като на фея пръсти; сетне я притисна до челото си я долепи до устните си.
— Какво значи всичко това, Беренхария? — изрече кралят.
Той бе извърнал лице на другата страна, ала не издърпа ръката си от пръстите на кралицата.
— Нека този човек да излезе, неговият поглед ме убива! — произнесе, като заекваше, кралицата.
— Излез — обърна се Ричард към палача, като все още не поглеждаше жена си. — Какво чакаш? Прилично ли е тези дами да те гледат?
— Чакам нарежданията на Ваше величество за главата — чу се неговият отговор.
— Махай се, глупако! — възкликна Ричард. — Да бъде погребана по християнския обичай!
Палачът излезе, като хвърли бърз поглед на кралицата, чиято красота изпъкваше още по-силно заради безредието в облеклото й. Възторжената усмивка, неволно появила се върху лицето му, беше още по- отвратителна от циничното презрение и омраза, обикновено сгърчващи чертите му.
— Кажи, мила, какво искаш? — попита Ричард, като бавно и без желание се обърна към високопоставената молителка.
Никой, а най-вече толкова голям ценител на красотата като Ричард, който поставяше женската хубост съвсем малко по-долу от рицарската доблест, не би могъл да гледа без вълнение потръпващото лице на толкова прекрасна жена и да чувства допира на устните й върху ръката си, измокрена от нейните сълзи. Големите сини очи на краля, твърде често искрящи от гняв, сега излъчваха цялата нежност, на която бяха способни. Той погали русата главица, прокара едрите си пръсти по златните къдрици, сетне вдигна и нежно целуна ангелоподобното лице, което сякаш искаше да се скрие в дланите му.
— Още веднъж питам какво иска владетелката на моето сърце в шатрата на своя рицар в толкова ранен час? — повтори въпроса си Ричард.
— Прошка, мой милостиви владетелю, прошка — отвърна кралицата.
Страхът отново я беше завладял и тя не смееше да влезе в ролята си на молителка.
— Прошка ли? За какво? — учуди се кралят.
— Първо, защото се осмелих да вляза при вас твърде смело и без покана…
Кралицата млъкна смутено.
— Ти ли искаш прошка заради прекалена смелост? Все едно слънцето да иска прошка от клетия затворник, задето лъчите са осветили прозорчето на неговия затвор. Просто бях зает и желаех да те вида по-късно, скъпа, защото при такива неща, каквито решавах, е тежко да присъства дама. Освен това не ми се искаше да рискуваш здравето си, като влизаш тук, където толкова наскоро бе царувала тежка болест.
